Решение № 2872 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2011 г.

Решение № 2872 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 2836 от 10.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6840/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/16963/16.08.2010 г., с който на Георги Павлов Иванов е определена като недължимо платена от Разплащателната агенция сумата 4332,10 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Георги Павлов Иванов, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2836/10.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6810/2010 г. по описа на АССГ, е отменен АУПДВ № 01-6500/16963/16.08.2010 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на Георги Павлов Иванов е определена като недължимо платена от Разплащателната агенция сумата 4332,10 лв. по общо заявление за единно плащане на площ УИН 11/270508/11230 за кампания 2008 г. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон. Според административния съд при издаване на АУПДВ не е съобразено, че сочените като правно основание към акта разпоредби на чл. 24, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11), са неприложими спрямо правоотношения, възникнали по подадени преди 01.03.2009 г. заявления за подпомагане. Съдът е посочил, че по силата на § 24 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 (ДВ, бр. 19 от 2010 г.) е придадено обратно действие на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 спрямо изпълнението на агроекологични задължения, възникнали по заявления, подадени след 01.03.2009 г.. В тази връзка и като е определил приложимия материален закон, съдът е приел, че в процесния случай административният орган не може да се позовава на намаляването на площите по чл. 24, ал. 2 и налагането на санкции за намаление по чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11, тъй като по делото е установено, че агроекологичните задължения на Георги Павлов Иванов спрямо Разплащателната агенция са възникнали по повод на заявление, подадено през 2008 г. В допълнение към така установената незаконосъобразност на акта съдът е посочил, че е недопустимо жалбоподателят да бъде санкциониран за задължение, каквото не е поемал през 2008 г., въз основа на разпоредби, приети през 2010 г. и изменени през 2011 г. Посочено е, че агроекологичните плащания по реда на чл. 55, ал. 1 и 2 от Наредба № 11, получени от Иванов, касаят направлението "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" и предполагат приравняване на една животинска единица към хектар площ, поради което първостепенно значение има изменението в броя на животните, а не изменението в площта на пашата. РЕШЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО. Въпросът относно приложимия материален закон и процента на припокриване на земеделските парцели, заявени през 2009 г. спрямо одобрените през 2008 г., е решен правилно от съда. Съгласно § 24 от ПЗР на Наредба № 11/06.04.2009 г. за подадени заявления след 01.03.2009 г. одобрената площ може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус 10%. В конкретния случай не е налице посочената хипотеза, защото заявлението на Георги Павлов Иванов е подадено на 12.05.2008 г. Следователно този земеделски производител не попада в категорията лица, за които е възникнало задължение в продължение на петгодишния период да изпълнява определена агроекологична дейност върху мин. 90% от одобрените площи. Това е така, тъй като това задължение, респ. право на кандидата да намали площите с до 10%, не е регламентирано с отменената Наредба № 12/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., действала при подаване на общото заявление за единно плащане на площ. В Наредба № 11/06.04.2009 г. е предвидено обратно действие за определени разпоредби, включително и за задължението да не бъде намалявана с повече от 10% одобрената площ за целия петгодишен период, но това обратно действие е считано от 01.03.2009 г. Получените суми за кампания 2008 г. не могат да бъдат подложени на същия режим, уреден в Наредба № 11/06.04.2009 г., която не е действала при отпускане на сумите и тяхното получаване. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,