Решение № 475 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2013 г.

Решение № 475 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добринка Кирилова Делева от гр. Пловдив против Решение № 739/29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1715/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 136/31.01.2012 г. на гл. инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, потвърден с решение № 16/7.05.2012 г. на Директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив в частта, с която на Делева са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 г. и 2011 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Добринка Кирилова Делева от гр. Пловдив срещу АУЗД № 136/31.01.2012 г. на гл. инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, потвърден с решение № 16/7.05.2012 г. на Директор Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив в частта, с която на Делева са определени задължения за ТБО за 2010 г. и 2011 г., за имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Люлебургас" № 3-3А. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМДТ. Изложени са мотиви, че по отношение на този вид услуга, дължимостта на таксата се предопределя от два кумулативни елемента - принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, както и че съобразно представените писмени доказателства от ответника, че за 2010 и 2011 години Община - Пловдив е предоставяла реално услугите "сметосъбиране", "сметоизвозване" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за района, където се намира имота на Делева, респ. било е налично поддържано депо за битови отпадъци, където се е извършвало тяхното обезвреждане. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е законосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно на чл. 62 от ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности /т. т. 1 - 4/. Установено е, че община Пловдив е организирала и е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ в района, в който се намира имота на жалбоподателката, като размерът на таксата е определен по реда на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. В чл. 71 от ЗМДТ е посочено, че не се събира такса по т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, по т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а по т. 3 - за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Съгласно доказателствата по делото спрямо имота на Делева е предоставяна услугата по т. 1. Не са налице доказателства за неизвършване и на останалите два вида услуги (по т. 2 и по т. 3). Същевременно касаторката не е подала декларация, че няма да ползва имота си през 2010 г. и 2011 г. Относно доводите в касационната жалба, че имотът няма лице към улица, безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), всеки урегулиран поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закон за пътищата) територия за обществено ползване, но законът не обвързва дължимостта на ТБО с достъпа до имота, с наличието или липсата на излаз от него към улица. Съдът намира за неоснователни твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение