Решение № 6807 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2275/2018 г.

Решение № 6807 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2275/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на сектор "Миграция" при СДВР, подадена чрез пълномощник, против решение № 7976 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 12071/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил негова заповед № УРИ 5392-ПАМ-1800/13.10.2017 г. за принудително настаняване в СДВНЧ на А. А. И., гражданин на Ирак, до отпадане на пречките за изпълнение на приложена принудителна административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" на чужденеца. Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, поради което е достигнал до неправилен извод за отсъствие на предпоставките на закона за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от А. И. жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. О. А. А. И., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Възразява срещу претенцията на касатора за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че със заповед № УРИ 5392-ПАМ-1799/13.10.2017 г. началникът на сектор "Миграция"- СДВР е приложил принудителна административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, по отношение на А. А. И., гражданин на Ирак. С оглед осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на заповедта чужденецът е принудително настанен в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ със заповед № УРИ 5392-ПАМ-1800/13.10.2017 г. на началника на сектор "Миграция" - СДВР, предмет на оспорване пред АССГ. За да отмени заповедта, съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките на закона за принудителното задържане на чужденеца. Като е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка В. И., е обосновал извод, че на жалбоподателя е осигурено жилище и издръжка от свидетелката. Приел е, че самоличността му е установена по категоричен начин и че няма доказателства, които да мотивират несъмнен извод, че лицето може да се укрие и осуети изпълнението на заповедта. Касационният съдебен състав не споделя тези изводи. Първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е формирал изводите си при неправилно приложение на материалния закон. От данните по делото е видно, че заповед № УРИ 5392-ПАМ-1799/13.10.2017 г. е издадена на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ и няма данни да е оспорена. С. А. И., гражданин на Ирак, има влязло в сила решение № 11330/6.12.2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец. За обезпечаване изпълнението на приложената ПАМ органът принудително е настанил чужденеца в СДВНЧ. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед органът се е позовал на констатациите, изложени в докладна записка № УРИ 5392 р-1346/13.10.2017 г., според която лицето е задържано в град С. без документи за самоличност. След справка в АИС - Гранична полиция е констатирано, че няма регистрирано преминаване през ГКПП на Р. Б.. В постановеното решение по адм. д. № 5695/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу постановения отказ на председателя на ДАБ, съдът е установил, че в проведеното интервю А. И. е посочил за крайна цел да достигне до Германия, където живее брат му. Пред АССГ жалбоподателят е представил декларация от В. В. И. от 16.10.2017 г., която е декларирала обстоятелството, че ще осигури жилище на А. И. в с. Р., Б. област. В показанията си пред първоинстанционния съд е посочила, че е в близки отношения с жалбоподателя от две години и осем месеца. Не е ясно къде са живели през този период. Свидетелката, която е студентка в Нов български университет - С., е сключила договор за наем на жилище от 1.10.2017 г. в район "Овча купел", гр. С.. От представеното извлечение от сметка на Райфайзенбанк е видно, че В. И. е имала минимални средства по тази сметка, но на 16.10.2017 г. е постъпила вноска на каса от 5067 лв. В показанията си св. И. е заявила, че нейната майка й праща пари за издръжка, както и братът на жалбоподателя от Германия. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че оспорената пред АССГ заповед е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ . В случаи, когато за чужденеца, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране изпълнението на мярката. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ . В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - "връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", която не е оспорена. Налице са останалите предпоставки, регламентирани в закона. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че има реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ДР ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Реална опасност от укриване е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се обоснове предположение, че чужденецът ще се опита да се отклони от изпълнението на приложената мярка. Данни в тази насока са обстоятелството, че лицето няма точен обявен адрес на пребиваване. Свидетелката е декларирала, че ще му предостави жилище в с. Р., но декларацията е след издаване на оспорения акт. Според касационния съдебен състав, към датата на издаване на оспорената заповед свидетелката не е имала нужните стабилни собствени средства за издръжка и на друго лице. Банковото извлечение е за обстоятелства, настъпили след издаване на акта. Видно от данните по делото, А. И. е влязъл на територията на Р. Б. не по установения за това ред. Самият той е посочил в първоначалните си обяснения, че целта му е била да достигне до Германия, където има роднини. Посоченото мотивира извод за обосновано предположение, че чужденецът може да затрудни или осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Липсата на възможност по отношение на чужденеца да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда може да се изведе от изложеното в цитираната в заповедта докладна записка. Не е установено по безспорен начин по делото, че чужденецът има необходимите средства за издръжка в страната. Лицето, което ще му предостави адрес за пребиваване, е студентка, която също не разполага със стабилни собствени средства, достатъчни и за нейната издръжка. Още повече, че към момента на издаване на заповедта тези обстоятелства не са били възникнали. В касационното производство пълномощникът на касационния ответник представи заверено копие от писмо, изпратено на чужденеца от администрацията на Президента, от което е видно, че А. И. е подал молба вх. № 94-07-1/2018 г. за убежище до Президента на Р. Б., по която е открито производство. Първо, този факт е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като е възникнал след постановяване на административния акт. Второ, съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да настани в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че към момента на издаване на оспорения административен акт са изпълнени изискванията на закона за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Подадената последваща молба за международна закрила е относима към прекратяването или продължаването на принудителното настаняване в СДВНЧ, където органът следва да се произнесе и по основанията, предвидени в чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго - по съществото на спора, с което жалбата на А. А. И. бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Воден от горното, Върховният административен съд