Решение № 8494 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2019 г.

Решение № 8494 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2019 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Й. Йорданов от [населено място], против решение № 205/30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 22/2019 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, трети състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против Решение № 2153-11-2/9.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/16.11.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Монтана, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.07.2018 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО в размер на 488, 61 лв.. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 203, 27 лв., по заявление от 19.07.2018 г. на жалбоподателя.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ гр. Монтана не взема становище.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При постановяване на контролираното решение не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, нарушения на материалноправните разпоредби на закона и необоснованост, като същото се явява правилно и законосъобразно.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е възприел, че със заявление № 2113-11-653/19.07.2018 г. жалбоподателят е поискал да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №[ЕГН]/16.11.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Монтана му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.07.2018 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО в размер на 488, 61 лв. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 203, 27 лв., общо 691, 88 лв. С жалба вх. № 1012-11-368/10.12.2018 г. същият е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ-Монтана, който с Решение № 2153-11-2/9.01.2019 г. го е потвърдил.

Контролираното решение и потвърденото с него Разпореждане са постановени и в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е процедурата по определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за основа е взет осигурителния доход за периода 1.01.1983-31.12.1985 г. -17337, 18 лв. В тази връзка е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че неправилно не е прибавена към тази сума и 30% осигуровка, внесена от работодателя му, вписана в УП-2, издадено от Балканкар "Дунав" АД, доколкото същата не е част от брутното трудово възнаграждение.

За преценка дали е нарушен материалния закон при постановяване на решението съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Видно от същата, съгласно приложеното към преписката Удостоверение УП-3 с изх. № 238 от 25.04.2007 г. издадено от Балканкар "Дунав" АД гр. Лом, жалбоподателят за периода от 17.09.1969 г. до 1.11.1989 г. е с общ трудов стаж 20 години, 1 месец и 14 дни и е заемал длъжността "ел. заварчик", втора категория труд.

В извършената справка по разплащателните ведомости на Балканкар "Дунав" АД – Лом в архива на ТП на НОИ град Монтана, вещото лице е констатирало, че за периода от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. жалбоподателят без прекъсване е заемал длъжността "ел. заварчик", с трудов стаж за периода 3 години и втора категория труд (категорията труд е посочена в УП-3 с изх. № 238 от 25.04.2007 г., а също така е призната и от ТП на НОИ – Монтана).

В приложеното към преписката Удостоверение УП-2 с изх. № 14/11.01.2012 г. издадено от Балканкар "Дунав" АД е записано, че жалбоподателят за периода от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. е с трудов стаж 3 години, втора категория труд и е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 17 337, 18 лева. Записано е също, че вноските за ДОО са начислявани върху брутните възнаграждения и че ДОО от 30 % е за сметка на Балканкар "Дунав" АД – Лом.

От извършената справка по разплащателните ведомости на Балканкар "Дунав" АД – Лом в архива на ТП на НОИ град Монтана, вещото лице е констатирало, че за периода от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. жалбоподателят е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 17 337, 18 лв., в което е включено: 1. Работна заплата; 2. Клас за прослужено време; 3. Условия на труд; 4. Извънреден труд; 5. Платен годишен отпуск; 6. Обезщетение за болнични; 7. Премия.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване и Методиката за изчисляване на личната пенсия на жалбоподателя пенсионният орган е извършил следното:

Общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд пенсионния орган е изчислил на 27 г. 00 м. 26 дни. При изчисляване на индивидуалния коефициент за изчисляване на лична пенсия са определени следните съотношения:

1. Съотношението между средномесечния осигурителен доход на жалбоподателя за периода от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. в размер на 17 337, 00 лева и средномесечната работна заплата за страната за същия период - 206, 81 лв (199. 42, 207. ЗЗ и 213, 67)., обявена от НОИ.

1. Съотношението между средномесечния осигурителен доход на жалбоподателя за периода от 14.11.2005 г. до 7.04.2008 г в размер на 12 877, 19 лв и средно месечния осигурителен доход за страната за същия период – 385, 55 лв (340. 39, 370. 11, 339. 83, 338. 47, 345. 52, 353. 71, 355. 97, 348. 38, 351. 36, 345. 34, 352. 54, 351. 39, 361. 38, 404. 35, 369. 74, 370. 98, 379. 43, 385. 25, 382. 22, 380. 62, 397. 13, 397. 96, 406. 24, 398. 76, 429. 00, 473. 53, 460. 81, 466. 25, 480. 55, 489. 46).

На база изчислените горепосочени съотношения е изчислен и индивидуалния коефициент на жалбоподателя в размер на 1, 809.

За определяне дохода, от които е изчислена пенсията пенсионният орган е ползвал средномесечния осигурителен доход за страната за периода от м. 07.2017 г. до м. 06.2018 г., който е 855, 83 лв (811. 75, 804. 44, 826. 37, 834. 57, 851. 25, 888. 10, 863. 18, 860. 14, 879. 67, 893. 27, 884. 18, 875. 00).

Съдът кредитирал изцяло заключението на вещото лице, като направил извод, че пенсионният орган правилно е изчислил размера на личната пенсия при средномесечен осигурителен доход за периода: 1.01.1983 г. – 31.12.1985 г. в размер на 17 337, 00 лв, като осигурителната вноска от 30 % внесена за сметка на работодателя не е елемент на осигурителния доход на жалбоподателя и правилно не е включена от пенсионния орган в осигурителния доход.

Средномесечният осигурителен доход за страната за периода м. 07.2017 г. – м. 06.2018 г. е в размер на 855, 83 лева. Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения от трудова дейност на осигурения, съгласно Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

От извършената справка по разплащателните ведомости на Балканкар "Дунав" АД – Лом в архива на ТП на НОИ град Монтана, експертизата е констатирала, че за периода от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. на жалбоподателя не е удържана осигурителна вноска от брутното трудово възнаграждение. Осигурителните вноски от 30 %, начислени от Балканкар "Дунав" АД – Лом върху брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя за периода от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. не са удържани от начисленото брутно възнаграждение, а са внесени за сметка на осигурителя, съгласно действащия в този период чл. 147, 148 и 149 от Кодекса на труда от 1951 г. (отменен). В приложеното към преписката Удостоверение УП-2 с изх. № 14/11.01.2012 г. издадено от Балканкар "Дунав" АД гр. Лом е записано, че вноските за ДОО са начислявани върху брутните възнаграждения и че ДОО от 30 % е за сметка на Балканкар "Дунав" АД – Лом. В този смисъл съдът отбелязва, че до 1.03.1996 г. лични осигурителни вноски не е имало и всички осигуровки са били за сметка на работодателя, като дори невнасянето им от работодателя не е лишавало от осигурителни права лицата, защото те са били дължими от работодателя.

При обработка на данните за осигурителен доход за периода 14.11.2005 г. до 7.04.2008 г. пенсионният орган е установил, че към Регистъра на осигурените лица осигурителят Български метални тръби ООД за периода 2007 – 2008 година е подал некоректни данни и пенсионния орган е извършил допълнително изясняване и е уточнено с осигурителя като вярно да се ползва издаденото Удостоверение УП – 2 с изх. № 012-3/11.05.2011 г.

За уточняване на осигурителния доход на Йорданов за периода 14.11.2005 г. до 07.04.2008 г. експертизата е ползвала приложеното към делото Удостоверение УП – 2 с изх. № 012-3/11.05.2011 г. издадено от "Български метални тръби" ООД град Лом, Регистъра на осигурените лица и допълнително уточнените суми по осигурителния доход между пенсионния орган и осигурителя.

Решението на Административния съд е правилно.

При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт.

Решението се обосновава както от доказателствата, приети с административната преписка, така и от заключението на приета по делото СИЕ. Вноските ДОО – 30% за сметка на предприятието, направени от работодателя не са елемент на осигурителния доход, с довод от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Експертизата е приела за осигурителен доход на Йорданов за периода от 14.11.2005 г. до 7.04.2008 г. сума в размер на 12 877, 19 лева, както е определил и пенсионния орган, при което и за двата периода, осигурителния доход е правилно определен, респ. правилно определен е и размера на определената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Всички негови възражения досежно размера на осигурителния доход за двата спорни периода- 1.01.1983 г. -31.12.1985 г. и 14.11.2005 г. до 7.04.2008 г. са неоснователни, доколкото се опровергават от доказателствата по делото, вкл. назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза. В заключение, спазен е и чл. 70, ал. 5 от КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент и при определяне размера на пенсия. Тезата на жалбоподателя за неправилност на правния извод не се подкрепя от доказателствата, поради което липсват касационни основания за отмяна на решението. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,