Решение № 2846 от 20.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ивент про ЕООД срещу Решение 4266 от 24.06.2022 г. по адм. дело 2809/2021 г. на Административен съд София-град (АССГ).

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ивент про ЕООД срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и определяне на финансова корекция с BG05M90P001-1-04-0209/29 от 04.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 г. 2020 г. (ОПРЧР).

С решението на ръководителя на УО на ОПРЧР, на Ивент про ЕООД:

• е определена финансова корекция по диференцирания метод в размер направените и счетени за допустими разходи за обучения по професионална квалификация и ключови компетентности на стойност 112 775,00 лв. съгласно Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г. за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), съгласно чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Посочено е, че следва да бъдат възстановени и 11 277,50 лв. непреки разходи, отчетени за допустими съгласно Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г.;

• е определена финансова корекция в размер на 5% от общо отчетените допустими разходи по договор BG05M90P001-1.021-0209-С01 на стойност 6 202,62 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ, съгласно чл. 5 във вр. с чл. 2, ал. 3 от Наредбата;

• относно предявените разходи с искане за окончателно плащане 3, е определен общ размер на неверифицираните средства в размер на 74 222,50 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ и чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3);

• на основание чл. 71, ал. 1, изр. 2 ЗУСЕФСУ е определена сума за възстановяване в размер на 160 600,00 лв., представляваща преведените по проекта средства от авансово искане за плащане и искане за плащане 2.

Касационният жалбоподател Ивент про ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът неправилно не е взел предвид, че с решението на ръководителя на УО не се изпълнява влязло в сила съдебно решение. Налице е влязло в сила съдебно решение по повод възстановяването на сумата от 160 600,00 лв., както и неизплащането на сумата по искане за плащане 3, между същите страни, като то следва да бъде изпълнено. С решението на съда е посочено, че се отменя неверифицирането по искане за плащане 3 по административния договор, както и решението за възстановяването на платените по проекта средства по авансово и междинно плащане 2. Поради това административният орган е следвало, в съответствие с влезлия в сила съдебен акт, да верифицира сумите по искане за плащане 3. Всяко друго действие от страна на ръководителя на УО, в това число и извършването на финансова корекция, ще доведе до директно неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и до пререшаване на вече решен от съда спор. С постановяването на оспореното решение ръководителят на УО е нарушил разпоредбата на чл. 177 АПК. Решението му е нищожно и е следвало да бъде обявено за такова от първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е посочил, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3.23 и 3.24 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Посочените членове в административния договор са общи правила, от които не може да се направи заключение за необходимост от налагане на финансова корекция. Административният договор е прекратен и това е потвърдено с влязло в сила Решение 13010 от 21.10.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 8414/2010 г. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ е приложима в случаите, когато има нарушение на конкретна правна норма, залегнала в нормативен акт, а не в административен договор. Тъй като административният договор е прекратен не е възможно налагане на финансова корекция за неизпълнение на клаузите му. Нарушенията, представляващи нередности, за които се определят финансови корекции, следва да бъдат изрично посочени в нормативен акт, което в настоящия случай не е налице.

За целия период на проекта са обучени, 98 (деветдесет и осем) лица по специалност Организация на обслужването в хотелиерството, код 8110201, обособени в 7 (седем) учебни групи в няколко обекта в страната и общо 100 (сто) лица по Ключова компетентност 2 - Общуване на чужди езици - Английски език (нива А1, А2, В1), обособени в 5 (пет) учебни групи отново в няколко обекта в страната. Проверките са извършени в период от няколко седмици, в рамките на един обект и не могат да дадат ясна и обща представа за цялостния процес по осъществяването на проекта.

Съдът неправилно е приел в решението си, че разпоредбата на чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредбата е приложена правилно.

Неправилно е и прилагането на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ, обоснована с нарушение на т.3.10 от Единния наръчник за информация и комуникация (Единния наръчник). От дружеството са представени снимки от плакати, съобразени с изискванията на Единния наръчник за информация и комуникация още в искане за междинно плащане 2. Няма задължение за бенефициера, обективирано в закон или подзаконов нормативен акт, както и в договора между страните, което да го задължава да предоставя доказателства за изпълнението на ангажимента си по информиране и публичност към всяко едно искане за плащане. Относно изискването на съобщение в сайта на бенефициера, то е приложимо само в случаите, когато организацията има такъв. Към момента на изпълнение на проекта не е имало работеща интернет страница на дружеството.

Съдът неправилно е кредитирал събраните пред него свидетелски показания.

След като трите проверки на място от 27.08.2019 г., от 11.09.2019 г. и от 28.09.2019 г. са послужили за издаването на един административен акт, който е оспорен и отменен с влязло в сила решение, то те не могат да послужат за издаването и на друг индивидуален административен акт, който да цели същия правен резултат, като вече отменения. Възприетото от съда становище, да кредитира посочените писмени доказателства, нарушава основните принципи на правото. От направените три проверки на място в хотел Перла, не може да се направи извод за цялостното поведение на бенефициера при изпълнение на договорните му задължения. Дружеството не е било уведомено за извършените проверки на място и издадените контролни листи. Съобщаването за извършена проверка по телефона и връчването на протокол от такава на случаен служител на дружеството, е в нарушение на административния договор и на законовите разпоредби. Протоколите от проверките не са надлежно връчени и не могат да служат като годно доказателство за издадения административен акт.

Лицето, за което се твърди, че в телефонен разговор е посочило, че не са провеждани обучения - В. Дойчинова - Лазарова, към момента на провеждане на разговора, е имала да получава неизплатени възнаграждения от дружеството и показанията й са повлияни от този факт.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените разноски пред двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 г. 2020 г., излага становище за неоснователност на жалбата.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от пълномощник М. Крумова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

По делото от фактическа страна се установява следното:

На 22.03.2018 г. между Ивент про ЕООД и УО на ОПРЧР е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M90P001-1.021-0209 за изпълнение на проект Високо качество на обслужване, чрез обучение на персонала на дружеството, на стойност 200 750,00 лв.

Не се спори, че от дружеството е получено авансово плащане по договора.

На 02.05.2019 г. с Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5, на Ивент про ЕООД е определен общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за плащане 2, в размер на 124 052,50 лв. и е определен общ размер на сумата за плащане в размер на 120 450,00 лв.

На 28.09.2019 г. от Ивент про ЕООД е депозирано искане за пращане 3, с отчетен период 01.02.2019 г. - 30.09.2019 г.

На 25.11.2019 г., с Решение за прекратяване на административен договор peг. BG05M90P001-1. 021-0209/10 ръководителят на УО на ОПРЧР:

• е прекратил Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-1.021-0209 от 22.03.22018 г. на основание чл. 19д, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ, чл. 3.56.1, буква а и чл. 3.56.2, буква в от административния договор и листове за извършени проверки на място от Управляващия орган 1 от 27.08.2019 г., 2 от 11.09.2019 г. и 3 от 28.09.2019 г.

• на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ и чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. не е верифицирал разходи, включени в искане за плащане 3 по административния договор;

• на основание чл. 99, ал. 2 АПК е изменил Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с peг. BG05M9OP001 -1.021 -0209/5 от 02.05.2019 г. в частта: I. В точка първа - Определям нов общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане: 0.00 лв.; II. В точка втора - Определям нов общ размер на сумата за плащане 0.00 лв.; III. Добавям нова точка трета - 3. Определям общ размер на неверифицираните средства 124 052.50 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г.

• посочил е, че съгласно чл. 3.75 от Административния договор, в срок до 14 дни от получаване на решението, е необходимо дружеството да възстанови преведените по проекта средства от авансово и междинно плащане в размер на 160 600,00 лв. заедно с натрупаните до момента на възстановяване по банковата сметка на бенефициента лихви по посочена в решението банкова сметка.

Решението на ръководителя на УО на ОПРЧР е обжалвано от Ивент про ЕООД пред АССГ, като е отменено с Решение 2597 от 20.05.2020 г. по административно адм. дело 1451/2019 г.

С Решение 13010 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. дело 8414/2020 г. решението на АССГ е отменено в частта, в която е отменено Решение BG05M9OP001-1.021-0209/10 от 25.11.2019 г., на ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта с което е прекратен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М90Р001-1.021-0209 от 22.03.2018 г. и вместо това е отхвърлена жалбата на Ивент про ЕООД срещу Решение BG05M9OP001-1.021-0209/10 от 25.11.2019 г., на ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта с което е прекратен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М90Р001-1.021-0209 от 22.03.2018 г. В останалата част решението на АССГ е оставено в сила.

В решението си ВАС е приел, че административният акт, в частта в която с него е отказана верификация по искането на дружеството и в частта, с която е изменено влязлото в сила решение за верификация, от административния орган са посочени правни основания, които не са подведени под съответните фактически установявания, каквито липсват в акта в тази част. Наред с това е счел, че процедурата по чл. 99 и сл. АПК за възобновяване на производството по издаване на административни актове, не е изпълнена законосъобразно. Поради липса на мотиви в тази част на оспорения акт не се установява дали е спазена процедурата по чл. 100 и следващите АПК, нито дали са налице предпоставките за осъществяване на такава процедура.

На 27.11.2020 г., с Решение BG05M90P001-1.021-0209/26 дружеството е информирано за възобновяване на административното производство по верификация на искане за плащане 3, с отчетен период 01.02.2019 г. - 30.09.2019 г.

На 06.01.2021 г., с писмо с изх. BG05M90P001-1.021-0209/28 на дружеството е посочено, че предвид извършените проверки на място на 27.08.2019 г., на 11.09.2019 г. и на 11.09.2019 г. (констатациите от които са подробно описани от органа) и проведените телефонни разговори с част от целевата група по проекта, участвали в приключили и отчетени от бенефициера обучения (също описани от органа), в ръководителя на УО на ОПРЧР се поражда основателно съмнение относно действителното провеждане на отчетени от бенефициера обучения и на други места и по друго време в страната. Изложено е, че ръководителят на УО не добива увереност относно постигането на общата цел: "Повишаване адаптивността, устойчивостта и качеството на човешкия капитал в Ивент про ЕООД чрез провеждане на обучения за повишаване на професионалната квалификация и компетенциите на служителите" и изцяло подлага под съмнение реалното изпълнение на основните дейности по договора.

Посочено е съдържанието на чл. 3.23 и чл. 3.24 от Административен договор BG05M90P001-1.021-0209-С01, а именно - бенефициерът е длъжен да изпълни поетите ангажименти съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели; бенефициерът изпълнява договора с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност, в съответствие с най-добрите практики в съответната област и с настоящия договор.

Изложено е, че направената констатация има характер на нарушение и подлежи на финансова корекция по диференциалния метод в размер на стойността на направените разходи за обучения по професионална квалификация и ключови компетентности. На основание чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и съгласно чл. 4 във вр. с чл. 2, ал.4, предл. първо от Наредбата във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ, от УО е предложена финансова корекция на стойност 180 250,00 лв. (в т.ч. 112 775,00 лв., счетени за допустими по Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г., както и 67 475,00 лв. по окончателно искане за плащане 3).

Изложено е също, че съгласно Ръководство за бенефициера по процедура BG05M90P001-1.021 "Обучения за заети лица" с подписването на формуляра за кандидатстване бенефициерите се задължават да изпълняват дейностите по информиране и публичност съгласно Единния наръчник за информация и комуникация. Към представения технически отчет към искане за окончателно плащане 3 липсват документи, доказващи реалното изпълнение на тези дейности.

Изложено е, че направената констатация има характер на нарушение и подлежи на финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 5 на сто, съгласно чл. 5 във вр. с чл. 2, ал. 3, предл. първо от Наредбата. На основание чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и съгласно чл. 5 във вр. с чл. 2, ал. 3 предл. първо от Наредбата във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ, от УО е предложена финансова корекция на стойност 5 на сто от общо отчетените допустими разходи по договор BG05M90P001-1.021-0209-С01 на стойност 9 913,75 лв.

На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ на Ивент про ЕООД е дадена възможност в срок от две седмици да представи своите възражения по основателността, правните квалификации и размера на финансовите корекции и при необходимост да приложи доказателства.

На 20.01.2021 г. от Ивент про ЕООД е представено възражение по основателността и размера на финансовата корекция.

На 04.03.2021 г. от ръководителя на УО на ОПРЧР е издадено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и определяне на финансова корекция с BG05M90P001-1-04-0209/29. С решението на Ивент про ЕООД:

• е определена финансова корекция по диференцирания метод в размер направените и счетени за допустими разходи за обучения по професионална квалификация и ключови компетентности на стойност 112 775,00 лв. съгласно Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г. поради неизпълнение на чл. 3.23 и чл. 3.24 от административен договор за безвъзмездна финансова помощ, за което е прието че съставлява нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ, съгласно чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредбата. В решението, в частта с която е определена финансова корекция, е посочено, че следва да бъдат възстановени и 11 277,50 лв. непреки разходи, отчетени за допустими съгласно Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г.;

• е определена финансова корекция в размер на 5% от общо отчетените допустими разходи по договор BG05M90P001-1.021-0209-С01 на стойност 6 202,62 лв. за неизпълнение на т. 3.4 и т. 3.10 от Единния наръчник за информация и комуникация, за което е прието, че съставлява нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ, съгласно чл. 5 във вр. с чл. 2, ал. 3 от Наредбата;

• относно предявените разходи с искане за окончателно плащане 3, е определен общ размер на неверифицираните средства в размер на 74 222,50 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ и чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г.;

• на основание чл. 71, ал. 1, изр. 2 ЗУСЕФСУ е определена сума за възстановяване в размер на 160 600,00 лв., представляваща преведените по проекта средства от авансово искане за плащане и искане за плащане 2.

В хода на съдебното производство органът е представил Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПРЧР.

Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че актът е материално законосъобразен.

Счел е, че от административния орган правилно е установено, че клаузите на чл. 3.23 и чл. 3.24 от административен договор не се изпълняват. Извършени са няколко проверки при които е констатирано, че не се извършват обучения и не се провежда изпит, въпреки изложения график. В тази насока са и част от свидетелските показания. Нарушението правилно е определено като нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ. За нарушението е определена финансова корекция по диференцирания метод в размер на стойността на направените допустими разходи за обучения, съгласно чл. 4, във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредбата.

Счел е, че е доказано и нарушението на т. 3.4 и т. 3.10 от Единния наръчник за информация и комуникация. Посочил е, че бенефициерът е длъжен да постави информационни плакати и да публикува на видно място на интернет страницата подробна информация за реализирания проект. Такива действия не са установени при проверка на УО. Нарушението правилно е определено като нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ. За нарушението, на основание чл. 5, във вр. с чл. 2, ал. 3 от Наредбата, е определена финансова корекция в размер на 5 % от отчетените допустими разходи.

С оглед така изложените съображения съдът е приел оспорения акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Ивент про ЕООД.

Решението е неправилно.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е следвало да обяви нищожността на Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и определяне на финансова корекция с BG05M90P001-1-04-0209 от 29 от 04.03.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР, предвид влязлото в сила Решение 13010 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. дело 8414/2020 г.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За да се приеме, че Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и определяне на финансова корекция с BG05M90P001-1-04-0209/29 от 04.03.2021 г. противоречи на влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с Решение 13010 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. дело 8414/2020 г., т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо.

В постановеното от ВАС решение е прието, че предходният издаден от органа административен акт е незаконосъобразен, в частта с която органът се е произнесъл извън прекратяването на административния договор, тъй като в акта липсват фактически установявания и не е спазена процедурата по чл. 99 и сл. АПК за възобновяване на производството.

С отмяната на Решение BG05M9OP001-1.021-0209/10 от 25.11.2019 г., на ръководителя на УО на ОПРЧР в правния мир е престанал да съществува акт, с който: - на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ и чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. не са верифицирани разходи, включени в искане за плащане 3 по административния договор; - съгласно чл. 3.75 от административния договор, е прието, че в срок до 14 дни от получаване на решението, е необходимо дружеството да възстанови преведените по проекта средства от авансово и междинно плащане в размер на 160 600,00 лв. заедно с натрупаните до момента на възстановяване по банковата сметка на бенефициера лихви по посочена в решението банкова сметка. Но тази отмяна не е довела до влязло в сила съдебно решение, с което чрез силата на пресъдено нещо съдът да е разрешил спора за основателността на направеното от дружеството искане за верификация, нито за законосъобразността/незаконосъобразността на приетата с последващото решение като дължима за възстановяване сума.

В този случай няма пречка да бъде издаден нов административен акт, върху който акт, при съдебно обжалване, да се извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК.

Както решението на ВАС, така и прекратяването на административния договор не са е пречка органът, с последващ акт да определи финансова корекция, както е сторил в настоящия случай.

В решението на ВАС въпросът за законосъобразността на определената на дружеството финансова корекция не е бил предмет на контрол, предвид липсата на определена такава в предходния административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в релевантната към датата на издаването на решението редакция), чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. А съгласно чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. Видно от съдържанието на посочените разпоредби, за органа няма пречка да определи финансова корекция за нередности извършени от бенефициера по времето през което административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е бил действащ.

Независимо от неоснователността на посочените възражения на касационния жалбоподател, обжалваното от него решение на АССГ е неправилно.

По законосъобразността на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу административния акт, в Част ІІ, с която е определен общ размер на неверифицираните средства в размер на 74 222,50 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ и чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г., и в Част ІІІ, с която, на основание чл. 71, ал. 1, изр. 2 ЗУСЕФСУ е определена сума за възстановяване в размер на 160 600,00 лв., представляваща преведените по проекта средства от авансово искане за плащане и искане за плащане 2:

Решението в посочените части е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване.

Първоинстанционният съд не е установил релевантните за спора факти и правните си изводи, въз основа на които е приел за законосъобразен извода на административния орган, че не следва да се верифицират средства в размер на 74 222,50 лв., по искане за пращане 3. В решението на първоинстанционния съд даже не е посочено, че обжалваният административен акт съдържа част, с която е отказана верификация на претендираната от дружеството сума.

Наред с това, първоинстанционният съд не е установил релевантните за спора факти и правните си изводи, въз основа на които е приел за законосъобразен извода на административния орган, че от дружеството следва да се възстанови сума в размер на 160 600,00 лв.

Поради това направеният в решението краен извод за законосъобразност на административния акт в посочените части се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.

Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отхвърлянето на жалбата срещу административния акт в цялост, при липса на каквито и да било фактически установявания и правни изводи на съда по съществото на спора относно отказа за верификация и определената за възстановяване сума, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение в тези части относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението, в посочените части, да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи установените по делото правнорелевантни факти, както и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт в частта относно отказа за верификация и определената за възстановяване сума на всички основания по чл. 146, АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.

По законосъобразността на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу административния акт, в Част І, с която е определена финансова корекция за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ:

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по делото се установява, че по отношение на финансовата корекция за нередност на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ на дружеството е била дадена такава възможност и че същият е упражнил правото си да направи възражения, но само по част от фактическите основания за определяне на финансовата корекция.

С писмо с изх. BG05M90P001-1.021-0209/28 от 06.01.2021 г., ръководителят на УО е приел, че не е доказано реалното изпълнение на дейностите по информиране и публичност, съгласно Единният наръчник за информация и комуникация. Липсва конкретизация кои от дейностите съгласно Единния наръчник не са изпълнени според ръководителя на УО,

Относно основанието по чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ (неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициерите) разпоредбата е бланкетна, поради което органът следва да посочи изрично в какво се изразява неизпълнението на мерките за информация и комуникация, които са задължителни за конкретния бенефициер. Едва с оспореното пред първоинстанционния съд решение ръководителят на УО е приел, че са спазени условията посочени в т. 3.4 и т. 3.10 от Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020. По така направените констатации бенефициерът не е имал възможност да се защити в административното производство по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. С оглед установеното в процедурата по издаване на акта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което е ограничено правото на защита на Ивент про ЕООД, както и възможността да подаде възражения, да представи доказателства и да се защити срещу всички фактически установявания, послужили като основание за определяне на финансова корекция. Допуснатото нарушение на процедурата съставлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Съгласно чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ минималните и максималните стойности на процентните показатели се определят с актa по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Този акт е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата, на която органът се е позовал, приложимите процентни показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 3 7 ЗУСЕФСУ са посочени в Приложение 2.

В случая, независимо от посочването на разпоредбите на чл. 5 във вр. с чл. 2, ал. 3, предл. 1 от Наредбата в оспорения акт, твърдяната нередност по чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ не е квалифицирана, по конкретна точка от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, за да се обоснове размер на финансовата корекция от 5%. Посоченото препятства преценката на съда относно законосъобразността на определения от органа размер на корекцията и съставлява самостоятелно основание за отмяната на акта.

По законосъобразността на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу административния акт, в Част І, с която е определена финансова корекция за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ:

В конкретната хипотеза, ръководителят на УО на ОПРЧР е направил извод за нарушение на чл. 3.23 и чл. 3.24 от административния договор. За да достигне до този извод органът е приел, че предвид извършените проверки на място на 27.08.2019 г., на 11.09.2019 г. и на 11.09.2019 г. и проведените телефонни разговори с част от целевата група по проекта, участвали в приключили и отчетени от бенефициента обучения в ръководителя на УО на ОПРЧР се поражда основателно съмнение относно действителното провеждане на отчетени от бенефициента обучения и на други места и по друго време в страната. Посочил е, че не добива увереност относно постигането на общата цел: "Повишаване адаптивността, устойчивостта и качеството на човешкия капитал в Ивент про ЕООД чрез провеждане на обучения за повишаване на професионалната квалификация и компетенциите на служителите" и изцяло подлага под съмнение реалното изпълнение на основните дейности по договора. Изложил е, че предявените за верификация в искане за плащане 2 разходи са за услуги, които не са реално извършени и са в нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Счел е, че направената констатация има характер на нарушение и подлежи на финансова корекция по диференциалния метод

В ЗУСЕФСУ са регламентирани два независими от материална гледна точка режима единият, относно верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта, като се преценява тяхната допустимост с оглед на съответствието им с нормативно регламентираните условия, и другият - относно финансовите корекции за нередности. Това са два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или отказ да бъдат му изплатени същите суми, като резултатът е обусловен от преценката за тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените разходи с нормативно регламентираните условия.

В случая, е налице противоречие между фактическите и правните основания посочени от административния орган, тъй като фактическите са свързани с преценката за допустимост на разходите за извършени обучения (предвид твърдението че предявените за верификация в искане за плащане 2 разходи са за услуги, които не са реално извършени и са в нарушение на приложимото право факти релевантни към разпоредбите на чл. 57, т. 3 и 4 ЗУСЕФСУ, в приложимата към датата на издаването на решението редакция), а правните изводи са свързани с твърдението за наличие на нередност и определяне на финансова корекция. Действително няма пречка резултатите от проверката в производството по верификация да послужат за издаване на акт за финансова корекция. В такъв случай обаче органът е длъжен строго да диференцира основанията за финансова корекция от основанията за верификация. В настоящия случай това не е сторено.

Безспорно е също така, че с оглед на правомощията си по контрол на изпълнението на процесния проект, ръководителят на УО би могъл да установи, че даден разход е неправилно верифициран и с оглед на това за него да е налице задължение да защити интересите на бюджета на Съюза като го признае за недопустим. Но за да се случи това законосъобразно е необходимо влезлият в сила благоприятен за бенефициера акт да бъде отменен по реда на чл. 99 АПК. Без органът да е провел производство при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 100 АПК той не може да постанови нов акт с противоположно съдържание на вече издаден такъв.

Изложеното прави на собствено основание оспорения акт, в посочената част, незаконосъобразен и прави ненужно обсъждането на доводите за материалната му законосъобразност.

Наред с това следва да се изложи, че в процедурата по издаване на акта, в частта, с която е прието че следва да бъдат възстановени и 11 277,50 лв. непреки разходи, отчетени за допустими съгласно Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г., е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

С писмо с изх. BG05M90P001-1.021-0209/28 от 06.01.2021 г., ръководителят на УО е предложил финансова корекция на стойност 180 250,00 лв. (в т.ч. 112 775,00 лв., счетени за допустими по Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г., както и 67 475,00 лв. по окончателно искане за плащане 3). Доколкото сумата по окончателното искане за плащане не е верифицирана, върху нея не е определена финансова корекция.

В оспорения в първоинстанционното производство административен акт за първи път органът е приел, че следва да бъдат възстановени и 11 277,50 лв. непреки разходи, отчетени за допустими съгласно Решение за верификация BG05M90P001-1.021-0209/5 от 02.05.2019 г., с което на практика е прието, че посочената сума е част от стойността по определената финансова корекция.

По този начин е ограничено правото на защита на Ивент про ЕООД досежно сумата от 11 277,50 лв., както и възможността да подаде възражения, да представи доказателства и да се защити срещу всички фактически установявания, послужили като основание за определяне на финансова корекция.

С оглед изложеното решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ивент про ЕООД срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и определяне на финансова корекция с BG05M90P001-1-04-0209 от 29 от 04.03.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта, с която с него са определени финансови корекции, следва да бъде отменено като неправилно. Делото, в посочената част, е изяснено от фактическа страна, поради което решението на ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта, с която на Ивент про ЕООД са определени финансови корекции, на основание чл. 70, ал. 1, т. 6 и т. 10 ЗУСЕФСУ, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Доколкото решението на първоинстанционния съд се явява изцяло незаконосъобразно, то следва да бъде отменено и в частта, с която с него са присъдени разноски на Министерството на труда и социалната политика.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на труда и социалната политика юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, да му заплати направените по делото разноски, в частта, с която делото е решено по същество в размер на по 1 042,04 лв. за първоинстанционното и за касационното производство или общо разноски в размер на 2 084,08 лв.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за претендираните разноски от касационния жалбоподател, в частта, с която решението на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и 2, б. а АПК, Върховният административен съд