Решение № 13059 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2015 г.

Решение № 13059 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. К. срещу решение № 5882 от 06.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1680/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на заповед № РД-06-20/09.02.2015 г. на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с която му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - председателят на КОНПИ, чрез писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на П. М. К. против заповед № РД-06-20/09.02.2015 г. на председателят на КОНПИ, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови този резултат, съдът приема, че по-отношение на описаните нарушения в т. I и т. II от оспорената заповед в същата се съдържат всички реквизити, императивно предвидени в чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, които да обосновават отмяната и. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразно и аргументирано е заключението на съда, че оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, поради което е валиден акт. С това формалните изисквания на закона са спазени, правото на защита на служителя не е нарушено, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. С оспореното решение първоинстанционният съд установява, че нарушаването на задълженията посочени в чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл са дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното наказание "забележка" в случая е наложено за извършено от наказаното лице виновно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл - неизпълнения на служебни задължения и забава изпълнението на служебни задължения изразяващи се в това, че на 09.12.2014 г. преди края на работното време оспорващия е отказал да получи докладна записка № ТД-10-03846/09.12.2014 г. с поставена резолюция от същата дата на директора на териториална дирекция С. (ТД-С.) за приоритетно предприемане на действия и неизготвяне на докладни записки по общо 25 броя проверки до директора на ТД-С. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДСл държавния служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители и неизпълнението им води до нарушение на служебните задължения. На основание чл. 41, ал. 1 от Указания за работа по прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) в срока за приключване на проверката, но не по-късно от два месеца преди изтичане на крайния срок, инспекторът изготвя докладна записка до директора с резултатите от извършената проверка, нещо, което П. Кинов в качеството си на държавен служител и главен инспектор в ТД - С. на КОНПИ не е изготвил за никоя от 25 броя проверки. Нарушенията са подробно, точно и конкретно описани. Обосновано АССГ приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията му и в установената писмена форма. Посочени са конкретните фактически и правни основания и е подписана от издателя. Неоснователни са доводите на касатора за недоказаност на нарушенията тъй като същите са безспорно установени и индивидуализирани по своя характер. При постановяване на обжалваното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях са приети за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. В случая установените по делото нарушения не се опровергават и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд правилно е анализирал и приел, че дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението си на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, като е обсъдил писмените обяснения на държавния служител от 12.01.2015 с вх. № 91-12-01/2015 г. и е изслушал устните обяснения на касатора видно от протокол № ЦУ 01/196/20.01.2015 г. Събрал е и е коментирал доказателствата в тяхната съвкупност, в съответствие с чл. 91, ал. 1 от ЗДСл и е преценил тежестта на констатираните нарушения и настъпилите последици /изразяващи се в накърняване доброто име и авторитета на институцията/, отчел е виновното извършване на деянията, обстоятелствата по извършването и и цялостното служебно поведение на държавния служител, за което е изложил подробни съображения в мотивите си за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на горното, поведението на касатора правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 90, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, касационния жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста)лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,