Решение № 3741 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 523/2013 г.

Решение № 3741 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 523/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 123 от 05.12.2012 г., постановено по адм. д. № 200/2012 г. по описа на Административен съд - Габрово е отменено решение № 63 от 08.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Габрово в оспорената част относно зачитането за II категория на стажа, положен от Диана Рачева Иванова от гр. Габрово за периода 01.10.1969 г. - 01.08.1977 г. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдени са в тежест на касатора и направените по делото разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на "НОИ" - Габрово с искане същото да бъде отменено. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 309, т. 3 от АПК. Допълнителни съображения в подкрепа на доводите в жалбата се развиват в представени по делото писмени бележки. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. В представено по делото писмено становище от ответника по касация се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав след като обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно легалното определение, дадено в чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от ответника, в настоящото касационно производство, може да бъде установен с официални документи. Такива писмени доказателства са представени по делото и те съответстват на посочените по-горе изисквания, въведени от законодателя. В чл. 26, предложение първо, раздел втори от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), изрично е отразено, че строително - монтажни работници работещи непосредствено на обектите от строително - монтажната дейност полагат труд при условията на втора категория. Съгласно чл. 67 от Общите разпоредби на ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от посочения Правилник, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест. Съдът е изложил обоснован извод във връзка с предмета на спора, касаещ положения труд на лицето като "помощник" технически ръководител I категория" в "Реставрация" ЕАД - гр. Велико Търново за спорния период от 01.10.1969 г. до 01.08.1977 г. Правилно е прието, че по отношение на положения труд са налице предпоставките на т. 66и от ПКТП (отм.) и естеството на трудовите функции на длъжността е подчинена на началника на строителния обект, което налага извод, че трудът следва да бъде зачетен от втора категория. Разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) определя работници от специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място, инженерно - технически работници до началник строителен обект включително, да се пенсионират при трудов стаж, който се причислява от втора категория, след като работата е свързана със същата вредност и тежест (чл. 67 от ПКТП). В посочената разпоредба не се съдържа изискване полаганият труд и конкретната длъжност да се водят и отчитат към определен строителен обект, като от значение е трудът да е полаган на длъжност до началник на строителен обект, без да е задължително лицето да е работило в отрасъла строителство. В тази връзка без значение е обстоятелството, че съгласно разплащателните ведомости длъжността е посочена като административна, тъй като характерът на същата не включва административноръководни функции. Предвид данните по делото стажът на лицето за претендирания период от 01.10.1969 г. до 01.08.1977 г. попада в приложното поле на т. 66и от ПКТП (отм.) и правилно е зачетен от първоинстанционният съд като труд от втора категория. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а постановеното решение от Административен съд - Габрово е правилно, постановено в съответствие с материално-правните предпоставки на чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социалното осигуряване и чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за отпускане на заявения вид пенсия. Неоснователна е жалбата и в частта относно присъдените разноски. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. В случая оспорването е било уважено от първоинстанционният съд. Разноските са правилно присъдени, тъй като са поискани в срок и са установени от представеното доказателство - договор за правна помощ, както и са действително внесени. Разноски по делото направени за тази инстанция не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,