Решение № 8469 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение 770/27.07.2020 г. постановено по адм. дело 1207/2019 г. на Административен съд София област. Постъпила е и касационна жалба от "Елнадзор" ООД срещу решение 1126/03.11.2020 г. постановено по адм. дело 1207/2019 г. на Административен съд София област, с което е допълнено основното решение. По отношение решение 770/27.07.2020г. Първата касационна жалба е подадена от "Елнадзор" ООД, чрез процесуалния й представител адв. Бончева, която обжалва постановеното съдебно решение, в отхвърлителната му част. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което Община Правец да бъде осъдена да заплати изцяло претендираната сума по иска. Претендира разноски. Ответната страна по първата касационна жалба Община Правец, чрез процесуалния си представител адв. Иванов в съдебно заседание, изразява становище за нейната неоснователност. Втората касационна жалба е подадена от Община Правец, чрез процесуален представител адв. Иванов, с която обжалва съдебното решение, в осъдителната му част. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се навеждат доводи, че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли съда да остави в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен, а в уважената част да го отмени. Претендира разноски. Ответникът по втората касационна жалба "Елнадзор" ООД, в представен по делото писмен отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Бончева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби срещу решение 770/27.07.2020 г. постановено по адм. дело 1207/2019 г. на Административен съд София област. Дава заключение за неоснователност и на касационната жалба на "Елнадзор" ООД срещу решение 1126/03.11.2020 г. по същото дело. Счита решенията за правилни и законосъобразни като следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: В първоинстанционното производство Елнадзор ООД е предявил искове срещу Община Правец (Общината) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4, пар. 3 от ДЕС, като претендирал обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 32 667.82 лева, лихвите върху тази сума в размер на 9 292.66 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева и лихва върху тази сума в размер на 5 689, 15 лева, а също така и законните лихвите върху посочените суми от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на обезщетението. Претендираните имуществени и неимуществени вреди били настъпили в резултат на незаконосъобразни актове - решение на Общински съвет - Правец и заповед на кмета на Община Правец, както и в резултат на последващо незаконосъобразно бездействие на Общински съвет - Правец и на кмета на Община Правец изразяващо се нефинализиране на процедура по учредяване на право на строеж върху общински имот в полза на Елнадзор ООД. С решението си, първоинстанционният съд е отхвърлил частично предявените от Елнадзор ООД срещу Община Правец искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди като неоснователни и недоказани, като е уважил иска му за претърпени имуществени вреди в размер на 5,351.40 лв., ведно с мораторна лихва от 1,521.20 лв., искът за неимуществени вреди е отхвърлил изцяло като недоказан. За да постанови този акт в частта, с която са уважени ищцовите претенции за имуществени вреди, Административен съд - София област е възприел, че е била налице незаконосъобразна административна дейност като цяло на Общински съвет Правец и на кмета на община Правец. Съдът е заключил, че ищецът не е възпрепятствал възможността за учредяване в негова полза правото на строеж, като непосредствено след постановяването на решението от 04.06.2014 год. на ВАС (с което е оставено в сила решението на първостепенния съд, с което е обявена за нищожна заповедта на кмета на общината за учредяване на право на строеж), на 01.07.2014 год. същият се е разпоредил с един от имотите, засегнати от инвестиционното му намерение. Съдът е счел, че от 11.05.2012 год. до към 01.07.2014 год. (т.е. за период по-дълъг от две години) органите на Общински съвет Правец и на кмета на община Правец приемат във връзка с молбата на ищеца административни актове в нарушение на закона, като не предприемали произтичащи от закона задължения, както и такива по изпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Отхвърлил е изцяло иска за неимуществени вреди като недоказан. Първоинстанционният съд е приел, че налице е първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразна дейност на органи при ответникакато цяло във връзка с молба вх. 69.00385 от 15.11.2010 г. на "Елнадзор" ООД за учредяване право на строеж в негова полза върху общински имот с идентификатор 066002 в местността Армянска поляна за изграждане изравнител към МВЕЦ Видраре. Установил е, че е налице пряка, непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат, но е уважил частично исковата претенция. Съдът подробно е изложил хронологията на събитията във връзка вредите: На първо място е счел, че отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила решение на състав на АССО, е решение на Общински съвет Правец 200 от 11.05.2012 год., в частта му по т. 2, с която е определена пазарна оценка от 120 015 лв., без ДДС, за учреденото възмездно право на строеж върху поземлен имот 066002 с площ 8001 кв. м по КВС, местност "Армянска поляна" за изграждане на изравнител и техническа инфраструктура към МВЕЦ "Видраре", като преписката е върната на Общински съвет Правец за ново произнасяне. В мотивите си съдът е приел, че определената в конкретния случай пазарна цена не отговаря на изискванията на закона - чл. 41, ал. 2 от ЗОбС. На второ място място е счел, че с влязло в сила решение на състав на АССО, обявена за нищожна е Заповед 3 - 355 от 08.06.2012 год. на кмета на община Правец, с която на основание чл. 37, ал. 4, т. 4 и чл. 41, ал. 2 от ЗОбС, чл. 62, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 47, ал.1, т. 3 от Наредба 5 на Общински съвет Правец за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти, собственост на община Правец, решения 27 от 18.02.2011 год. и 200 от 11.05.2012 год. на Общински съвет, е наредено учредяване възмездно право на строеж върху поземлен имот 066002 с площ от 8001 кв.м. по КВС в м. "Армянска поляна" за изграждане на изравнител и техническа инфраструктура към МВЕЦ "Видраре" на ищцовото дружество, срещу заплащане на сумата 120015 лв. без ДДС изцяло и наведнъж по сметка на общината и съответните разноски, данъци и такси. Съдът е приел, че заповедта не е валиден административен акт поради липса на материална компетентност на кмета на общината за издаването й. Както отмененото като незаконосъобразно решение на Общински съвет Правец, така и обявената за нищожна заповед на кмета на община Правец, са свързани с молба вх. 69.00385 от 15.11.2010 год. от страна на Елнадзор ООД. На последно място е приел, че след отмяната му като незаконосъобразно на решение на Общински съвет Правец 200 от 11.05.2012 год., в частта му по т. 2 досежно определената пазарна оценка на учреденото право на строеж, и връщане делото като преписка на административния орган Общински съвет Правец за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, за Общински съвет е възникнало задължение за произнасяне по върната му преписка с нова оценка на правото на строеж и то в най-кратко време, като задължението му произтича от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. По делото е приел и приложено писмо от Общински съвет Правец до кмета на община Правец с вх. 07.01.2014 год. л. 105, от което е установил, че председателят на Общински съвет, като се е позовал на влязлото в сила съдебно решение по адм.д. 536/2012 год. на АССО, е поискал кмета на общината да предприеме действия по изпълнението на влязлото в сила решение на съда. Като се има предвид, че решението по адм.д. 536/2012 год. е влязло в законна сила на 03.07.2013 год. (с решение 10003 от тази дата по адм.дело 231/2013 год. на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение), а Общински съвет е предприел нужните действия по изпълнението му шест месеца по-късно и приблизително месец и половина след като изрично е бил сезиран с молба от 22.11.2013 год. от ищцовото дружество за ново произнасяне в изпълнение на съдебното решение, то безспорно е установил, че е налице незаконосъобразно бездействие на Общински съвет във вр. с изпълнението на влязъл в сила съдебен акт. Съдът е намерил за основателен иска за претърпени имуществени вреди до размера на сумата на осчетоводените разходи във връзка с проекта, доказани са разходите, за които наличните разходо оправдателни документи сочат като вносител и/или задължено лице или получател на услугата ищцовото дружество както и които по своя предмет описан в документите са свързани с подготвянето на проекта МВЕЦ Видраре. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска за неимуществени вреди, тъй като е счел, че по делото не е установено заявеното от ищцовото дружество, че неосъществяването на проекта е довело до придобиването на негативен облик на Елнадзор ООД. От свидетелските показания подробно описани не се установява настъпването на този негативен облик, нито в какъв момент или за какъв период се отнасят. С отхвърлянето на главният иска АССО е отхвърлил и акцесорният за лихви като счел за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че не е необходимо повторение в настоящото решение на фактическите установявания и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото делото е изяснено от фактическа страна и мотивите на АССО са детайлни. По делото няма спор за факти по приложението на материалния закон във връзка на фактическия състав на отговорността по чл. 1,ал.1 ЗОДОВ. Правини и обосновани са правните изводи на съда за наличие на първата предпоставка на отговорността надържавата и общините за вреди, а именно незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразно бездействие - респ. решение на ОбС Правец 200 от 11.05.2012 год., в частта му по т. 2, с която е определена пазарна оценка от 120 015 лв., без ДДС, за учреденото възмездно право на строеж върху поземлен имот 066002 с площ 8001 кв. м по КВС, местност "Армянска поляна" за изграждане на изравнител и техническа инфраструктура към МВЕЦ "Видраре", нищожната заповед З-355 от 08.06.2021г. на кмета на община Правец. и неприключване на законовата процедура след като преписката е върната на ОбС Правец за ново произнасяне. Съгласно чл. 9, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, уреждащ принципа на служебното начало в административния процес при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. Общинският съвет в Правец не попада в изключенията, посочени в закона и задължението за произнасяне с нова оценка на правото на строеж произтича от законовата процедура, предприета от дружеството ищец по ЗОбС, както и от задължението, вменено с отменителното съдебно решение. Правилни и обосновани са изводите на съда досежно доказаността на вредите, които са в пряка и непосредствена връзка с отменения административен акт и незаконосъобразното бездействие. Съдът е приел за доказани като вреди само разходите, установени с разходо-оправдателни документи, посочени под 20 точки в съдебното решение, които са обща стойност 9204.40 лв., от които обосновано и правилно са извадени придобивната стойност и разноските по придобиването за недвижимия имот, както и приспаднатият данък печалба. Правилни са изводите, че разноските във връзка със заплащането на работна заплата на назначения служител за периода от 2008-2012г. на могат да се квалифицират като вреди за дружеството, нито като реална загуба, нито като пропусната полза. Заплащането на трудово възнаграждение срещу престация на труд за период от няколко години не може да се приеме за понесена вреда. Самото естество на трудовия договор като институт на частното право, свързан с престация на труд през продължителен период от време изключва извод, че заплащането на положения труд на служителя е вреда за работодателя. През периода на съществуване на трудовото правоотношение срещу възнаграждението са изпълнвани трудовите задължения, което явства от съдържанието на договора. Ако за период от 4 години служителят по трудов договорне е полагал труда, за който е бил нает, то това не може да се вмени в отговорност на община Правец, която иначе дължи обезщетение за преките и непосредствени вреди от незаконосъобразната си административна дейност. Що се отнася до претендираните неимуществени вреди, то обосновано съдът е посочил, че същите могат да бъдат пряка и непосредствена последица от увреждането, но подлежат на посочване и доказване, доколкото не се касае до нарушение на основно право от категорията на абсолютните, защитено от ЕКПЧ - чл. 2 и чл.3, за които има установена друга доказателствена тежест от ЕСПЧ. При доказване на твърдените неимуществени вреди важи също правилото на чл.4 на ЗОДОВ - вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на ЕСПЧ сочи, че исковата претенция на дружеството за обезщетяване на неимуществени вреди е допустима и може да бъде разгледана от съда. Съдът е разгледал същата по същество, но обосновано я е приел за недоказана. Що се отнася до репутацията на дружеството като субект в търговските отношения с други дружества като защитена ценност, каквато тя безспорно е, по делото не бе установено, че именно незаконосъобразните актове на органите на община Правец във връзка с процедурата по учредяване на възмездно право на строеж върху поземлен имот 066002 с площ 8001 кв. м по КВС, местност "Армянска поляна" за изграждане на изравнител и техническа инфраструктура към МВЕЦ "Видраре", са накърнили същата пряко. Дейността на органите на община Правец има незаконосъборазен характер по отношение на ищеца, и това е установено с решенията на административния съд, но незаконосъобразните актове нямат за предмет обстоятелства, свързани с репутацията на търговското дружество, нямат репутационни последици - такива не се твърдят и не се установяват - нито за търговската дейност, за осъществяването на която е прдприета процедурата пред община Правец, нито за другите дейности на дружеството. С оглед на изложеното, решение 770/27.07.2020 г. постановено по адм. дело 1207/2019 г. на Административен съд София област като обосновано и правилно следва да се остави в сила, а касационните жалби както на община Правец досежно осъдителнатаму част и на "Елнадзор" ООД в отхвърлителната му част. С решение 1126/03.11.2020 г. постановено по адм. дело 1207/2019 г. на Административен съд София област, с което е допълнено основното решение АССО е отхвърлил като неоснователен иска на "Елнадзор" ООД срещу Община Правец , с който се иска ангажиране на извъндоговорната отговорност на дръжавата за вреди на частноправни субекти от нарушение на правото на ЕС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и лихвите върху тази сума в размер на 5689,15 лева, като е оставил без уважение молбата на "Елнадзор" ООД за допълване на основаното решение с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 32667.82 лева и лихвите върху тази сума в размер на 9292.66 лева.