Решение № 10624 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2012 г.

Решение № 10624 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Би Ейч Ди Кансълтинг" ЕООД против решение № 817 от 20.02.2012 г. по адм. дело № 6424/2011 г. на Административен съд - София град против решение № 817 от 20.02.2012 г. по адм. дело 6424/2011 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Би Ейч Ди Кансълтинг" ЕООД против акт за установяване на задължение по декларация № 005/31.03.2011 г., издаден от началника на отдел "МДТ" Панчарево, потвърден с решение № МДТ-0823-3/17.06.2011 г. на директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община. По делото са установени следните фактически обстоятелства: "Би Ейч Ди Кансълтинг" ЕООД е собственик на недвижимите имоти с партидни номера М 2309034, М 2309068 и М 2309376 по описа на СО - район Панчарево, които попадат в УПИ V - общ, 2106, 2644. Със заповед № РД-09-310/27.09.2010 г. на кмета на район "Панчарево" е извършено попълване на кадастралната основа с поземлен имот № 3094, идентичен с УПИ V - общ, 2106, 2644, като в одобрения кадастрален план са заличени имоти с пл. № 2106 и пл. № 2644 - обстоятелство, което е било известно на административния орган при определяне на таксата за битови отпадъци за 2010 г. за поземлените имоти. През 2009 г. и 2010 г. УПИ V - общ, 2106, 2644, в т. ч. и съставляващите го недвижими имоти с партидни номера М 2309034, М 2309068 и М 2309376, попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на територията на СО, район "Панчарево". Жалбоподателят е подал декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община с вх. № 2700 2008/26.11.2009 г., съгласно която за имот партиден № 2309068/26.02.2009 г., представляващ УПИ V - общ, 2106, 2466, за генерирани битови отпадъци през календарната 2010 г. дружеството ще ползва един брой кофа тип "бобър" с вместимост от 1100 л при честота на извозване 1 път седмично. Според касатора дължимата от дружеството такса за битови отпадъци за УПИ V - общ, 2106, 2644 в частта за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци следва да се изчисли за 1 бр. съд с посочената вместимост и честота на извозване, а не като промил от отчетната стойност. Съдът е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че подадената от него декларация по чл. 23, ал. 1 от наредбата включва и недвижимите имоти с партидни номера М 2309034 и М 2309376. Като е обсъдил данните по административната преписка и експертното заключение, е счел, че декларираните от касатора обстоятелства засягат само недвижим имот с партиден № М 2309068. Изтъкнал е, че окрупняването на обсъжданите имоти по силата на заповед № РД-09-310/27.09.2010 г. на кмета на район Панчарево не е било налице към момента на подаване на декларацията по чл. 23, ал. 1 от наредбата. Поради това е приел, че декларацията не включва трите имота и правилно административният орган е изчислил таксата за 2010 г. при условието на чл. 23, ал. 1 от наредбата само за имот партиден № М 2309068. Решението е правилно. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и при коректен анализ на същите е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваният акт е издаден от компетентния административен орган по чл. 4, ал. 1 - 5 от Закона за местните данъци и такси и съгласно заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. за определяне на органи по приходи на кмета на Столична община. Съдът правилно е приел, че при определяне на задълженията за такса битови отпадъци за 2009 г. органът по приходите законосъобразно е съобразил декларираната от касатора отчетна стойност на всеки един от имотите поотделно и при спазване на определените промили за 2009 г., приети от Столичния общински съвет с решение № 34/29.01.2009 г. в размера на нежилищни имоти на предприятия. Задълженията за ТБО за 2009 г. по оспорения акт са установени като е взета предвид издадената на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ заповед № РД-09-4015/31.10.2008 г. на кмета на Столична община според която собствените на дружеството недвижими нежилищни имоти попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът правилно е приел, че като не са подадени декларации по чл. 23, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 от наредбата, както и няма допуснато пряко договаряне по реда на чл. 24, ал. 1 от с. з. за имоти с партидни номера М 2309034, М 2309068 и М 2309376, определяне на размера на задълженията за ТБО е по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ вр. чл. 26 от наредбата - пропорционално в промили на база отчетната стойност на имота. По отношение на определяне на задълженията за ТБО с акта за 2010 г. съдът по аналогични съображения е приел, че правилно за 2010 г. задълженията за ТБО са установени по чл. 66 от ЗМДТ, като е съобразена издадената на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ заповед № РД-09-1558/29.10.2009 г. на кмета на Столична община и липсата на подадени декларации по см. на чл. 23, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 от наредбата за имоти с партидни номера М 2309034 и М 2309376. За имота с партиден номер М 2309068 ТБО е изчислена при съобразяване с подадената декларация по чл. 23, ал. 1 от наредбата. Правилно съдът, след като е проследил регулационната история на имотите, е посочил, че като не е декларирано обстоятелството за обединението на имотите в общ УПИ V по предвидения нормативен ред пред Столична община, район Панчарево, отдел "МДТ - Панчарево", същото правилно не е било взето предвид при определяне на ТБО. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. С оглед този изход на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община направените деловодни разноски в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,