Решение № 2044 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2009 г.

Решение № 2044 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава десета, раздел I, чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба на Ненко Пламенов Бонев - управител на "Мултибилдинг груп ООД" София, срещу проведения на 3.03.2009 г. търг - вероятно е допусната техническа грешка при изписване датата, тъй като видно от приложените два протокола търгът не е на 3.03.2009 г., а на 3.02.2009 г. Същият е обявен със заповед № РД-41-35 от 20.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните за отдаване под наем на обект "Стол - Ресторант", находящ се на приземния етаж на сградата на МЗХ. Фирмата му е класирана на второ място с предложената от него по-ниска наемна цена, без да е отчетено, че същата е без включено ДДС. Счита, че единственият критерий, за да бъде класиран на второ място е, че към наемната цена се добавя ДДС и тя става 7200 лв. Иска отмяна на решението на комисията по класиране на участниците и постановяване на друго, с което управляваното от него дружество като предложило най-добра цена с ДДС в размер на 7200 лв. и най-добри други условия спрямо тръжната документация се класира на първо място. Ответник по жалбата е Министърът на земеделието и храните, който чрез процесуалния си представител я оспорва. Заинтересованата страна не е взела становище. При буквален прочит на жалбата би следвало да се приеме, че е процесуално недопустима, тъй като с нея се обжалва търг, проведен на посочената дата, на която е съставен протокол от провеждането. Същият не е индивидуален административен акт, тъй като не е издаден от орган на власт, каквато е комисията по провеждане, която е помощен орган на министъра, обявил провеждането му. От наличните по делото доказателства, писмото до жалбоподателя е видно, че той е уведомена за резултата от търга, проведен на датата, на която е съставен протокола - 3.02.2009 г. а и това е станало видно от обратната разписка на 21.04.2009 г. От приложената в кориците на делото заповед на МЗХ, № РД-41-14/10.04.2009 г. издадена на основание чл. 13, ал. 3 от ППЗДС е видно, че за спечелил търга е определен другия участник в него при предложена месечна наемна цена 6750 лв. а Тази заповед, като издадена от компетентен орган и в съответната форма поражда съответните правни последици, свързани с възникнали въз основа нея права и задължения. Същата, а не протокола на комисията е индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. По делото липсват данни заповедта изрично да е доведена до знанието на жалбоподателя. От обратната разписка обаче, с която е връчено съобщението, че е класиран на второ място става ясно, че се има предвид именно тази заповед, която е издадена на 10.04.2009 г., а връчването според обратната разписка е на 21.04.2009 г. Този извод се налага и от съдържанието на уведомителното писмо, в което не се сочи нито протокола на комисията, нито заповедта. Друго не би могло и да се приеме с оглед датите на издаване на двата акта - протокола е от 3.02.2009 г., а заповедта от 10.04.2009 г. В хода на производството жалбоподателят не е конкретизирал това, но и самият ответник не е възразил относно предмета на жалбата. Тези констатации се налагат от една страна страна защото протокола, както се посочи, не подлежи на съдебен контрол и от друга относно датата на връчването, от която тече и срока за обжалване. Жалбата е подадена на 7.05.2009 г. и при датата на уведомление 21.04.2009 г. следва да се приеме, че е в 14 дневния срок и като такава и по изложените по-горе съображения е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. Изложеното в нея не съответства на данните по делото, тъй като твърденията са в противоречие с тях. От двата протокола на комисията за провеждане на търга с явно наддаване е видно, че жалбоподателят е предложил оферта с наемна цена за обекта 6000 лв., а дружеството, класирано на първо място 6750 лв. Съгласно приетите тръжни условия комисията извършва класирането на офертите по размера на предложената цена, като критерий за класиране на участниците е постигнатата най-висока офертна цена. В случая видно от протокола такава е предложена не от жалбоподателя, а от класирания на първо място. Възражението в жалбата относно цената, в която не било включено ДДС е неоснователно. Нито в тръжната документация, нито в офертите на двамата участника се коментира ДДС и това, че офертната цена е без него. Съгласно чл. 67а, ал. 2 от ЗДДС когато при договаряне не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то се приема, че той е включен в договорената цена. Това означава, а и от самите оферти е видно, че двамата участника са представили по един и същ начин офертната цена, като жалбоподателят е предложил 6000 лв., а класиранията на първо място 6750 лв. Дори в нея да не е бил включен ДДС и се добавя допълнително, офертата на жалбоподателя и в този случай е по ниска. Изложеното е основание да се приеме подадената жалба за неоснователна. Твърдяното в нея не е установено. Оспореният с акт - заповедта на министъра е издадена от компетентен орган, в предвидените по закон форма и съдържание и липсва основание за отмяната й. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение