Решение № 5034 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10842/2017 г.

Решение № 5034 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10842/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К. от гр. С., чрез пълномощника му - адв. Р. П., против решение № 4453/04.07.2017 г. постановено по адм. дело № 7918/2016 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /Д"ОСК"/, СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Л. Т. К. и Д. К. Д., срещу Заповед № РА-30-226/17.06.2016 г. на директора на Д "ОСК", СО, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с нея е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна жилищна сграда", с идентификатор 68134.1387.200.1 по КККР на р-н "Н.", гр. С., УПИ VIII-201,202,200,199 кв. 839, м."Т.". Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и е в съответствие с приложимия материален закон и целта му. Отчетено е, че за строежа липсват строителни книжа, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, след като по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение е отменен издадения за него Акт за узаконяване № 16/04.11.2002 г. и строежът не отговаря на издадените на предишните собственици РС и одобрен инвестиционен проект за ремонт на съществуваща едноетажна жилищна сграда и преустройство на таванско помещение в жилище. Установено е от съда, че вместо ремонт и преустройство, съществуващата едноетажна жилищна сграда в ПИ с пл. № 200 е била съборена и на нейно място е изграден процесния строеж, без строителни книжа, което е станало през 2000 г. Възприети са мотивите на органа, че строежът е нетърпим в хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, поради това, че е недопустим по правилата и нормативите, действали към периода на извършването му, както и по правилата и нормативите на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти съдът е извел правилни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Събраните по делото доказателства убедително сочат, че процесният строеж е незаконен поради липса на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, каквито се изискват, както по ЗТСУ, така и по ЗУТ. Не е било спорно между страните, че на мястото на съществуваща едноетажна жилищна сграда през 2000 г. е извършено ново строителство на процесния строеж, вместо разрешените по надлежния ред ремонт и преустройство на съборената сграда. За новият строеж е бил издаден Акт за узаконяване № 16/04.11.2002 г., който обаче е отменен с влязло в сила решение по адм. д. № 922/2003 г. на СГС. В. е бил издаден изричен отказ за узаконяване на същия строеж от главния архитект на СО, потвърден с влязло в сила решение по адм. д. № 4368/2006 г. на СГС. От приетото заключение на СТЕ е установено, че строежът не съответства на правилата и нормативите по ЗТСУ (отм.), а също и по ЗУТ, относно разполагане на сгради на основно застрояване, каквато е процесната, спрямо границите и сгради в съседни имоти - имот пл. № 201, както и отстояния до дъно на имота, което го прави недопустим. Налице са и други установявания за несъотвествие на строежа с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ от 1992 г., както и за нарушаване на К инт. за имота като цяло. При тези данни изводите на съда, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който е нетърпим на основание § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, са законосъобразни. За търпимостта на строежа не е достатъчно да е изпълнено условието да е деклариран за узаконяване пред компетентните органи до 02.07.2001 г., а е необходимо и да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали към момента пна извършването му или съгласно ЗУТ. Липсата на което и да е от тези условия, дадени кумулативно, прави строежа нетърпим. В случая е достатъчно, че строежът нарушава правилата и нормативите за отстояния до границата и сградата в съседния имот пл. № 201 и откъм дъно, регламентирани от чл. 31, ал. 1 ЗУТ и чл. 62 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Предвид изложеното касационната жалба и оплакванията в нея за търпимост на строежа са неоснователни. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение