Решение № 7640 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2017 г.

Решение № 7640 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците - (ДАБ) при Министерския съвет (МС), подадена чрез процесуален представител Д. Славова, против Решение № 3729 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 8870 от 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Със съдебното решение е отменено Решение № 3832/01.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отнет предоставеният на Б. А. К. Камал хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният акт е редовно връчен, съобразно разпоредбата на чл. 76 във вр. чл. 79а ЗУБ, като също така, ако съобщението с обратна разписка се върне в ДАБ поради невъзможност да се връчи, то решението се счита за връчено. Посочено е още, че е налице несъответствие на формираните от съда изводи с установените по делото факти. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Чолаков, който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение О. Б. А. К. К., без гражданство, от Сирия, в съдебно заседание се явява лично и с адв. Рафаилов, като изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е установил, че с Решение № 1792/30.09.2013 г. на председателя на ДАБ на Б. А. К. Камал е предоставен хуманитарен статут. Със заповед № З-3295-7/22.10.2015 г., издадена от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране", като също така му е отнето правото на пребиваване в Р. Б. и му е наложена забрана за влизане на територията на страната за срок от 5 години, като заповедта се основава на данни, че чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава. Въз основа на горепосочената заповед, интервюиращият орган към ДАБ приемел, че са налице нови данни за правния статус на лицето, относими към производството за отнемане на предоставената му международна закрила, поради което до председателя на агенцията било отправено предложение да бъде образувано производство за отнемане на предоставената международна закрила. В следствие на горното, председателят на ДАБ издал Решение № 9497/17.12.2015 г., с което на основание чл. 78, ал. 2 ЗУБ образувал производство за отнемане на международната закрила на Б. А. К. Камал. Уведомлението за Решение № 9497/17.12.2015 г. е изпратено на последния актуален адрес на чужденеца, като информацията за него е предоставена от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", но уведомлението е върнато с отразяване на пощенския оператор "Пратката не е потърсена от получателя". Поради това, на самото Решение № 9497/17.12.2015 г. е посочено, че се счита връчено на 17.03.2016 г. На 01.06.2016 г. председателят на ДАБ издал Решение № 3832, с което отнел предоставеният на Б. А. К. Камал хуманитарния статут. Това решение също е изпратено на последния актуален адрес на чужденеца и отново се е върнало с отбелязване "непотърсено". Поради това на решението е отбелязано, че се счита връчено на 12.07.2017 г. Въз основа на представените от Дирекция "Миграция" доказателства по делото е установено, че в периода 23.10.2015 г. -06.07.2016 г. Б. А. К. Камал е бил настанен в СДВНЧ - С., като това се е налагало във връзка с издадената заповед за "експулсиране". Въз основа на така изложеното съдът приел, че връчването на Решение № 3832/01.06.2016 г. на отбелязаната на него дата 12.07.2016 г. е нередовно поради обстоятелството, че Б. А. К. Камал е бил настанен в СДВНЧ - С., а не на адреса, където е било изпратено уведомлението, на което и основание жалбата против решението на административния орган, подадената на 29.08.2016 г., е счетена за допустима. За да отмени обжалвания административен акт, съдът приел, че същият е постановен при съществено нарушение на процедурата за отнемане на статут, изразяващо се в това, че Б. А. К. Камал е бил лишен от възможност за участие в производството по отнемането на предоставения му хуманитарен статут, без да вземе становище и без да има възможност да направи възражения. Посочено е, че чужденецът не е изразил становище поради независещи от него причини - принудително е бил настанен в СДВНЧ - С., обстоятелство, за което административният орган е можел да получи информация. Посочено е още, че производството по чл. 78 ЗУБ за отнемане на статут, не препраща към чл. 76, ал. 5 от закона, а към разпоредбите на чл. 63, чл. 63а, чл. 74 и чл. 75, ал. 4 ЗУБ. Решението е правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилно административният съд е приел за допустима жалбата на Б. А. К. Камал против Решение № 3832/01.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, поради и което законосъобразно е разгледал и подадената от чужденеца жалба срещу решението за отнемането на предоставения му хуманитарен статут. Обосновано е прието, че при постановяване на решението на ДАБ, от страна на административния орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В чл. 78 ЗУБ е описана процедурата за отнемане на статут, като в ал. 3 е посочено, че чужденецът се уведомява с писмо с обратна разписка за образуването на производството, причините за това и датата и мястото за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемането или прекратяването на международната закрила, а ал. 5 посочва, че председателят на ДАБ взема решението и без възраженията на чужденеца, когато те не са направени по зависещи от него причини. По делото безспорно е доказано, че по време на процедурата по отнемане на хуманитарен статут Б. А. К. Камал се е намирал принудително в СДВНЧ - С., обстоятелство, което е можело да бъде установено от административния орган, но въпреки това съобщенията за производството са били изпращани на последния обитаван от чужденеца адрес. В чл. 54, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) е посочено, че в Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци, като видно от ал. 2, т. 5 на посочената норма данни се събират и за наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци. Съгласно чл. 58 ЗЧРБ Министерството на вътрешните работи осъществява информационен обмен с Държавна агенция "Национална сигурност" и Държавната агенция за бежанците във връзка с издаването на български лични документи на чужденците, търсещи или получили закрила, и за провеждане на производство за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците. От така изложеното следва заключението, че административният орган е имал възможност да потърси нужната му информация за местонахождението на лицето, при условие, че изпратеното първоначално писмо за започналата процедура по отнемане на статут до последния известен адрес на чужденеца, предоставен на ДАБ от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", е върнато с отразяване на пощенския оператор "Пратката не е потърсена от получателя". Следователно, напълно доказано по делото е, че по време на производството по отнемане на предоставения на Б. А. К. Камал хуманитарен статут не са били спазени съществени за правото на защита на чужденеца правила, които са както на национално, така и на общностно ниво. Член 45 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила посочва, че държавите-членки гарантират, че когато компетентният орган предвижда отнемането на международна закрила, предоставена на гражданин на трета страна или лице без гражданство в съответствие с чл. 14 или чл. 19 от Директива 2011/95/ЕС, лицето се ползва от определение гаранции. Чужденецът следва (буква а) да бъде информиран писмено, че компетентният орган пристъпва към преразглеждане на това дали отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила, както и за причините за това преразглеждане, като също така (буква б) той има възможност да представи по време на лично интервю писмено причините, поради които няма основание да му се отнема международната закрила. В ал. 3 на чл. 45 от Директивата се дават гаранции, че решението на компетентния орган за отнемане на международната закрила се оповестява писмено, а ал. 4 предоставя възможността чужденецът да поиска и да му бъде предоставена безплатна правна помощ за гарантиране на правата му. Така посочената норма от правото на ЕС, която е въведена и в българското законодателство, дава още една гаранция за спазване правата на чужденците, при започване на процедура за отнемане на статут. Неуведомяването на Б. А. К. Камал на адреса му за принудително пребиваване в СДВНЧ - С. относно започналото производство за отнемане на предоставената му международна закрила, съответно, лишаването му от участие в производството, изразяващо се в явяване на интервю и възможност да представи доказателства и възражения, представлява съществено нарушение на процедурата по издаване на Решение № 3832/01.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. В заключение следва да се посочи, че основанието за издаване на Решение № 3832/01.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отнет предоставеният на Б. А. К. Камал хуманитарен статут, е изложеното от интервюиращия орган, че са налице нови данни за правния статус на лицето, относими към производството за отнемане на предоставената му международна закрила съобразно разпоредбите на чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ - когато има сериозни основания да се предполага, че чужденецът представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Данните за такива факти обаче се извличат само от заповед № З-3295-7/22.10.2015 г., издадена от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране", като също така му е отнето правото на пребиваване в Р. Б. и му е наложена забрана за влизане на територията на страната за срок от 5 години, като заповедта се основава на данни, че чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава. Само на основание тази заповед, младши експерт в РПЦ-С. е направил предложение за отнемане на предоставената международна закрила на Б. А. К. Камал, без допълнително проучване, или най - малкото, без запознаване на административния орган с преписката на ДАНС и съответно защо по отношение на чужденеца се смята, че представлява заплаха за националната сигурност. За изясняване на фактическата обстановка при произнасяне от страна на ДАБ по отношение на положението на чужденеца, което е от изключителна важност за самото лице, е било редно административният орган да набави повече данни и информация във връзка с необходимостта от отнемане на предоставената международна закрила. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,