Решение № 5355 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 545/2014 г.

Решение № 5355 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 545/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград, отдел Кюстендил, подадена от процесуалния представител по пълномощно юрисконсулт Десислава Атанасова, срещу решение № 222 от 13.11.2013 г., постановено по административно дело № 263 по описа за 2013 г. на Кюстендилския административен съд. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и потвърждаване на отмененото постановление. Ответниците по касация - "Симона Светли СиС" ЕООД, гр. Кюстендил и Даниела Славчова Иванова от гр. Кюстендил, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Кюстендилският административен съд е отменил постановление от 2.07.2013 г., с което главен инспектор от Дирекция "Инспекция на труда" - Благоевград, отдел Кюстендил, е обявил съществуването на трудово правоотношение между търговско дружество "Симона Светли СиС" ЕООД, гр. Кюстендил като работодател и Даниела Славчова Иванова като работник, изпълняваща длъжността "барман" в кафето на автокомплекс "Симона" в гр. Кюстендил, считано от 27.06.2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установено по несъмнен начин, че дейността, която е извършвала зад бара Даниела Иванова представлява осъществяването на трудовата функция "барман", тъй като не са били налице уговорки за възнаграждение и работно време с управителя на дружеството, поради което контролният орган на Дирекция "Инспекция на труда" - Благоевград, отдел Кюстендил, неправилно е приложил разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ и е издал оспореното постановление. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е постановено и в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил правнозначимите доводи на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалния закон. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда да обяви с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Това право е регламентирано в чл. 405а, ал. 1 от КТ, като е необходимо към момента на установяване съществуването на трудово правоотношение да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на конкретно работно място и при определено работно време. В случая не е доказано по делото, че процесното постановление на главен инспектор при Дирекция "Инспекция на труда" - Благоевград, отдел Кюстендил, е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение. Настоящият състав напълно споделя правните изводи, изложени в мотивите към решението на първоинстанционния съд. Към тях следва да се добави, че проверката за съществуване на трудов договор трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват. Правилно е приел Кюстендилският административен съд, че отмененото от него постановление е основано единствено на декларация от заинтересованото лице, че работи като барманка от 27.06.2013 г., но впоследствие то се отрича от декларираното обстоятелство, в резултат на което липсата на фактически констатации в постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено въз основа на проверка на място от 27.06.2013 г. и проверка по документи от 2.07.2013 г. се оказва съществена. Изложеното в оспореното постановление, че Даниела Иванова работи като барман в кафето на автокомплекс "Симона" от 27.06.2013 г. представлява извод, а не фактическа констатация. От изслушването на Даниела Иванова в съдебно заседание се установява, че тя е имала уговорка с управителя на дружеството да почисти "барчето", което се ползва само от работниците. В момента на проверката Даниела Иванова не е обслужвала клиенти, от което да бъде направен извода, че е изпълнявала длъжността барман. Тя е заварена сама зад бара и контролиращият служител от инспекцията по труда й е предоставил декларация, като по нейни показания е написала личните си данни и че е започнала работа в деня на проверката. В съдебно заседание заинтересованата страна твърди, че не е искала да сключва трудов договор, а е имала уговорка с управителя да помогне, като изчисти "барчето". От свидетелските показания на Юлиян Стоянов, работник в дружеството, се установява, че "барчето" се обслужва от управителя само за персонала, като са предвидени безалкохолни напитки и кафе за работниците с лимит, определен от управителя. Не е наличен касов апарат, тъй като кафето не представлява търговски обект, а по усмотрение на управителя понякога черпи клиентите на автокомплекса. От изложеното следва, че при липса на клиенти в заведението е наложително да се посочат конкретни действия, извършвани от Даниела Иванова, които да бъдат характеризирани като работа (трудова функция) на барман. Освен това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не е имала уговорено работно време и възнаграждение, за да се прави крайният извод, че е налице трудово правоотношение без сключен трудов договор и да се прилага разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че Даниела Иванова е сервирала и по нейни твърдения е бил налице граждански договор между нея и дружеството. От свидетелските показания, дадени от заинтересованата страна и от Юлиян Стоянов, не могат да се извлекат такива изводи, нито буквално, нито изразено по друг начин. Даниела Иванова твърди, че е студентка и не е искала да има трудови правоотношения с процесното дружество. Относно възражението за противоречиви показания от страна на Стоянов във връзка с лимита на безалкохолните напитки, то това не променя факта, че не е налице трудово правоотношение между автокомплекса и Иванова и не е от съществено значение за решаване на настоящият спор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и законосъобразност на процесното постановление, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба поради основателност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,