Решение № 5294 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2012 г.

Решение № 5294 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ. Образувано е по жалба, подадена от Йордан Събев Събев, действащ като ЕТ "Йор - СЕВ - Йордан Събев" от гр. Добрич - срещу решение № Ж-229 от 29.08.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Не се посочват конкретни отменителни основания по чл. 146 от АПК, но от фактическите твърдения може да се изведат доводи за незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кръстева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - "Енерго - Про Мрежи" АД, гр. Варна не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № Ж-229 от 29.08.2012 г. на ДКЕВР на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗЕ Комисията е прекратила преписката, образувана по жалба на ЕТ "Йор - СЕВ - Йордан Събев" срещу "Е. ОН България Мрежи" АД (сега "Енерго - Про Мрежи" АД.) Производството пред ДКЕВР е образувано по жалба вх. № Е-04-00-35/22.08.2011 г. на ЕТ "Йор - Сев - Йордан Събев" срещу "Е. ОН България Мрежи" АД, гр. Варна. С нея е оспорен отказът на "Е. ОН България Мрежи" АД да присъедини притежаван от него имот в местността "Драката", община Търговище към енергоразпределителната мрежа. Жалбоподателят е посочил, че през 2007 г. е направил "Искане за проучване на условията за присъединяване на обект към енергоразпределителната мрежа. След като получил отказ от присъединяване от "Е. ОН България Мрежи" АД през 2008 г., жалбоподателя твърди, че е подал ново искане за проучване от 21.07.2011 г. и платил първоначална такса от 440 лв. В отговор е получил Становище № 11-00-58/1.08.2011 г., с което е уведомен, че няма техническа възможност за присъединяване на обекта, поради липса на мрежа, собственост на енергоразпределителното дружество. С жалба от 22.08.2012 г. Йордан Събев е сезирал ДКЕВР, като е оспорил отказа от присъединяване на "Е. ОН България Мрежи" АД. В жалбата си излага доводи за тенденциозност на отказа от присъединяване и моли Комисията да му окаже необходимото съдействие, като задължи енергоразпределителното дружество да захрани поземления имот, собственост на жалбоподателя. По повдигнатите с жалбата въпроси ДКЕВР е възложило на "Е. ОН България Мрежи" АД да извърши проверка по случая. На основание дадения отговор от енергоразпределителното дружество е изготвен доклад от главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" при ДКЕВР, с който се предлага Комисията да вземе решение за прекратяване на преписката. С обжалваното решение, взето по протокол № 144 от 29.08.2012 г., Комисията е приела, че в резултат на извършената проверка не са установени нарушения на лицензията, поради което и на основание чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ е прекратила преписката, образувана по жалбата Йордан Събев. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) /ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г., приложим към датата на издаване на административния акт/ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, а съгласно ал. 7 редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в наредбата по чл. 60, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), обн. ДВ, бр. 53/2004 г., Глава седма Уреждане на спорове по чл. 22 от ЗЕ. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите материалноправни норми се обуславя извода, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ и чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ, при спазване на изискуемата от закона форма. Процесното решение обаче е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22, от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и чл. 25б и чл. 37 от Устройствения правилник на ДКЕВР. Разпоредбите на чл. 80 от ЗЕ, чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ и чл. 37 от УП на ДКЕВР регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: да бъде назначена работна група, тя събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група следва да състави протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства. Протокола се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице, като по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола. Работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото документи се установява, че визираната процедура не е изпълнена. Във връзка с подадената жалба до регулаторния орган единствено е изискано становище на проверяваното енергоразпределително дружество и само при съобразяването на това становище директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР е изготвил доклад, с който предлага прекратяване на преписката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на снабдителното предприятие, което в изпратеното становище е потвърдило фактите по обжалваното писмо, с което е отказано на присъединяване на имота на жалбоподателя. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в Комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея, т. е. обсъждането на становището на оператора е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. В становището, на което се е позовал директора на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР, изцяло се потвърждава становището на оператора, дадено с писмото, с което е даден отговор по жалбата от 22.08.2011 г. Извършената проверка на Комисията се е свела само до това да се изиска становище от оператора - кой е собственик на съществуващата мрежа ниско напрежение, има ли възможност за присъединяване на обекта и основателна ли е претенцията на жалбоподателя за заплащане на наем за преминаващата през имота му въздушна мрежа. На практика в процесния случай, ДКЕВР не е действала като независим специализиран държавен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършила изискуемата проверка, за която е бил задължен по силата чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ и чл. 37 от УП на ДКЕВР. По тези доводи настоящият състав намира, че по подадената жалба не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, не е назначена работна група, такава работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата, извършили проверката и проверяваното лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група горепосоченият директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. По изложените съображения съдът счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на оспореното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. За произнасяне по повдигнатите с жалбата въпроси следва да се назначи проверка, която да установи дали е налице нерегламентиран отказ от присъединяване на абонат. С оглед на установеното, атакуваното решение на ДКЕВР е незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Водим от гореизложеното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,