Решение № 4235 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2015 г.

Решение № 4235 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от С. М. М. от гр. Бургас, подадена чрез пълномощник адв. Светлана Янушева, против решение № 909 от 21.05.2015 г. по адм. дело № 2164/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-020-6500/5585 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 24, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според който всяка проверка (вкл. и кръстосаната), при която са констатирани нередности по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламента трябва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, вкл. и проверки на място. Посочва, че в случая ДФ "Земеделие" е следвало да извърши проверка на място, защото тя е задължителен елемент от административната процедура и резултатите от нея са решаващи при преценката дали конкретно заявена площ ще бъде третирана като наддекларирана. Излага, че неизвършването на проверка на място представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на обжалвания административен акт по смисъла на чл. 146, ал. 3 от АПК. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени процесното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник юриск. Милена Стоянова в съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение и искане да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът правилно е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за отказано финансово подпомагане за 2013 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и плащанията на земеделски стопани за природни ограничения различни от планинските райони /НР2/ и наложени санкции за бъдещ период по тези две мерки, тъй като то е в съответствие с фактически установеното и правилно са приложени съответните нормативни изисквания. Излага, че в случая съдът е направил точен извод, че след като процента на наддеклариране е над 50% и по двете схеми за подпомагане по СЕПП и НР2 за кампания 2013 г., то съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., то на земеделския производител не се изплаща помощ и следва да му се наложат санкции за бъдещ период. Смята за неоснователни доводите в касационната жалба за допуснати от фонда нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед неизвършване на проверка на място, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат най-малко 5% от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 909 от 21.05.2015 г. по адм. дело № 2164/2014 г. на Административен съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на С. М. М. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-020-6500/5585 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, както и са посочени съответните правни основания за отказаното финансиране и наложените санкции за бъдещ период. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице, относно площите непопадащи в одобрения слой. Съдът е приел, че е законосъобразен пълният отказ за финансова помощ и наложените бъдещи санкции по исканите от жалбоподателя схеми и мерки. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от С. М. М. против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-020-6500/5585 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер - 56 984, 88 лева и; по НР2 - в размер на 12 241,25 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер 34 823,57 лв. по СЕПП и 7 480,66 лв. по НР2. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП - 183,93 ха и по НР2 - 183,93 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", поради което е установена недопустима площ по СЕПП и по НР2 в размер на 71,53 ха. Първоначално установените от ДФ "Земеделие" двойно заявени площи са били отстранени след представяне на доказателства от страна на настоящия касатор, че владее и ползва имотите на законно основание. Процентът на наддеклариране по заявлението и по двете мерки надвишава 50% от действително стопанисваните площи. По делото, по искане на ответника е изслушана и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че наличието на недопустими за подпомагане площи, сочещи на процент наддеклариране по отношение на СЕПП и НР2 над 50%, правилно е съобразен чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., респ. чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., съгласно които при установеното процентно съотношение на недопустимата към установената площ се отказва изцяло финансово подпомагане и се налагат санкции за бъдещ период Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Неоснователни са и твърденията в касацонната жалба за неспазване на реда по Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Този регламент е отменен от 1.01.2010 г. с Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Тъй като искането за финансово подпомагане на жалбоподателя е било подадено след 1.01.2010 г., то разпоредбите на отменения Регламент № 796/2004 г. не могат да намерят приложение. Възраженията на касатора са свързани с неизвършване от административния орган проверка на място, както и това че административният орган не е съставил доклад за извършената проверка на място и не запознал с него земеделския производител. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 26, т. 1 от неправилно посочения от касатора и отменен Регламент № 796/2004 г., както и чл. 30, т. 1 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая за заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало сред 5% квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. По отношение на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, следва да се посочи, че тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и затова същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно и е основателно съгл. чл. 143, ал. 4 от АПК. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение