Решение № 7509 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2014 г.

Решение № 7509 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център "Еквита" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Юрий Керековски, чрез пълномощника адв. Наско Станев, против решение № 1835/18.07.2014 г., постановено по адм. дело № 553/2014 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана изх. № 29-04-4298/28.11.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Варна за възстановяване на неоснователно заплатени суми в размер общо на 7257,05 лв., представляващи стойността на назначените и заплатени от бюджета на НЗОК брой на медико-диагностичните дейности /МДД/ за второто тримесечие на 2013 г., извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Варна, представляван от пълномощника юрисконсулт Йордан Йорданов, оспорва жалбата, като в писмено възражение и допълнителна молба излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че в случая се касае до изначално неправилно определени регулативни стандарти, което представлява нарушение и злоупотреба с право от страна на РЗОК, поради което допуснатото и установено с писмената покана превишение не следва да бъде възстановявано. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Диагностично - консултативен център /ДКЦ/ "Еквита" ЕООД - гр. Варна против писмена покана с рег. № 29-04-4298/28.11.2013 г., издадена от директора на РЗОК гр. Варна за възстановяване на неоснователно заплатената от РЗОК сума в размер на 7257,05 лв., представляваща стойността на надвишените и заплатени от бюджета на НЗОК стойности на МДД за второто тримесечие на 2013 г. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по чл. 43 от индивидуален договор № 030695/14.02.2012 г. в частта "Направление за медико-диагностична дейност" по бл. МЗ-НЗОК № 4. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна сумата 892,85 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително двете заключения на комплексната съдебно-икономическа експертиза, съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени на НЗОК посочените в поканата средства, заплатени за назначени извън определените стойности на МДД и разрешените надвишавания и задължението за компенсиране за второто тримесечие на 2013 г. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните. Правните изводи на съда са съобразени с приложимия материален закон и се споделят от настоящия състав. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че "ДКЦ "Еквита" ЕООД е изпълнител по договор № 030695/14.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОК. Съгласно клаузата на чл. 57 от този договор, същият е в сила до сключването на нов или до промяна на действащия Национален рамков договор /НРД/, поради което е действал и за 2013 г. Между страните са подписани три двустранни протокола за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за второто тримесечие на 2013 г., с които същите последователно са увеличавани за двата вида бланки - МЗ-НЗОК № 3 и МЗ-НЗОК № 4, въз основа на подавани заявления от управителя на ДКЦ за определяне на допълнителни брой СМД и стойности на МДД. Окончателните стойности за тримесечието са отразени в протокол № 3/23.05.2013 г. В чл. 43, ал. 3 от договора е предвидена възможност за надхвърляне на броя на СМД и стойностите на МДД с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите, а с ал. 4 на същия чл. е предвидена възможността за превишение на определените брой на СМД и стойност на МДД с допълнителни 15 % за първо, второ и трето тримесечия на годината, които изпълнителят е длъжен да компенсира през следващото тримесечие. Съгласно чл. 44 от договора, възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичането на съответното тримесечие, като разпределението се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК за здравноосигурителни плащания за СМД и МДД, при спазване на ЗБНЗОК за 2012 г. Въз основа на заповед № РД-09-1322/04.11.2013 г., издадена от директора на РЗОК гр. Варна, е извършена финансова проверка на "ДКЦ "Еквита" ЕООД във връзка с изпълнението на индивидуалния договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ относно определения брой на СМД и определените стойности на МДД, възложени за назначаване за второто тримесечие на 2013 г. За резултатите от проверката е съставен протокол за неоснователно получени суми № 2-427/14.11.2013 г., в който е отразено, че за второто тримесечие на 2013 г." ДКЦ "Еквита" ЕООД е превишило стойностите на МДД над допустимите надвишения и задължението за компенсиране в частта за "Направление за медико-диагностична дейност" - бл. МЗ-НЗОК № 4 на обща стойност 7257,05 лв. Въз основа на протокола за неоснователно получени суми, от директора на РЗОК гр. Варна е издадена писмената покана, която е предмет на оспорването пред съда, за възстановяване на посочената сума в размер общо на 7257,05 лв. От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 45, ал. 1 от договора, според която изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, както и ал. 2, според която контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Предвид събраните по делото доказателства и в частност - изслушаните по делото основно и допълнително заключения на съдебно-икономическата експертиза, първоинстанционният съд обосновано е приел, че общият размер на изразходваните средства, които следва да бъдат възстановени от лечебното заведение е 7257,05 лв. за бл. МЗ-НЗОК № 4, както е посочено в обжалваната писмена покана. Констатациите, които са направени при проверката и в частност - стойността на превишението, не са били спорни по делото, по този въпрос не се спори и пред настоящата инстанция. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице щета за НЗОК в размер общо на 7257,05 лв., равняваща се на изплатените суми за превишението на стойностите на МДД по бланки обр. МЗ-НЗОК № 4 за издадени и изплатени направления за МДД. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените стойности на МДД за второто тримесечие на 2013 г., поради което изплатените суми от НЗОК следва да бъдат възстановени съгласно чл. 45, ал. 1 от договора. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочения протокол стойности на МДД и над разрешените надвишения, при отчитане на задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Във връзка с поддържаното възражение за неправилно определяне на стойности на МДД за второто тримесечие на 2013 г. и техния недостатъчен размер /стойност/, което е било поддържано пред първата инстанция, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя изложените съображения и направените изводи от първоинстанционния съд. Механизмът на формиране на бюджета на НЗОК, както и правилата за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за всеки изпълнител, са правно регламентирани. Ежегодно Народното събрание утвърждава със закон бюджет на НЗОК, като определя средствата, които могат да бъдат изразходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико - диагностична дейност; от Надзорния съвет на НЗОК се приемат Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, като в чл. 2, ал. 5 от действащите за 2013 г. правила, приети с решение № РД-НС-04-3/14.01.2013 г. на Надзорния съвет на НЗОК, изменено и допълнено с решение № РД-НС-04-23/5.03.2013 г. и решение № РД-НС-04-29/8.03.2013 г. на Надзорния съвет на НЗОК, е регламентирано, че НЗОК определя броя на назначаваните СМД и стойности на МДД на РЗОК за всяко тримесечие до края на последния месец, предхождащ тримесечието, като разпределението им е в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК, а в чл. 3, ал. 3 и 4 от същите правила е предвидено, че РЗОК определя индивидуалният брой на назначаваните СМД и стойността на МДД на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от управителя на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие. Конкретни правила за определяне на броя СМД и стойности на МДД се съдържат в разпоредбите на глава втора от Правилата - "Регулация на дейностите за броя на назначаваните СМД и стойността на МДД на изпълнители на ПИМП и СИМП", а в чл. чл. 22-24 - за определяне стойността за назначаваните направления за медико-диагностични дейности. Самият протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С подписването на съответния протокол за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за тримесечието, същият става част от индивидуалния договор между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ и неизпълнението на определените лимити, изразяващо се в превишение на определените брой на СМД и стойност на МДД, представлява нарушение на договора и подлежи на санкциониране по предвидения в самия договор ред - чрез възстановяване на неоснователно изплатените суми в превишение на определените лимити. Както вече е посочвано в решения на ВАС по сходни казуси, изпълнителят на медицинска помощ по принцип има възможност при подписването на протокола за броя на СМД и стойност на МДД /така наречените "регулативни стандарти"/ за съответното тримесечие да претендира определяне на брой СМД и стойност на МДД, които са съобразени с обема на оказваната от него медицинска помощ, както и впоследствие, преди края на тримесечието, да поиска изменение /увеличение/ на определените регулативни стандарти за съответното тримесечие. Също така, ако изпълнителят на медицинска помощ не е съгласен с определените му направления за СМД и МДД, може да не подпише протокола, или да го подпише с възражение. В практиката на ВАС /например, определение № 6067/2.05.2011 г. по адм. дело № 4532/2011 г., определение № 15293/21.11.2011 г. по адм. дело № 4534/2011 г. на ВАС, шесто отделение/ е прието, че отказът на РЗОК да увеличи отпуснатите регулативни стандарти /брой СМД и стойности на МДД/, когато преди края на съответното тримесечие е направено искане за увеличение, подлежи на обжалване по съдебен ред и именно в това производство следва да се преценява основателността на искането за увеличение на броя на СМД и стойността на МДД по съответните бланки на НЗОК. В случая изпълнителят на медицинска помощ двукратно е искал и съответно е получавал увеличение на регулативните стандарти и въпреки че увеличенията не са били в поискания от него размер, същият не е обжалвал отказа за увеличение пред съда. Предвид това, въпреки че в случая е установено чрез заключението на съдебно-икономическата експертиза, че стойността на направления бл. МЗ-НЗОК № 4 не е определена в съответствие с посочените по-горе Правила и в частност с чл. 23 от същите, то в настоящото производство не може да бъде проведен инцидентен контрол дали определените на ИМП стойности на МДД са съобразени с обема на оказваната от него медицинска помощ /включително с оглед прехвърлените от починал лекар пациенти, които се водят на диспансерен отчет за ендокринологични заболявания/ и приетите от НЗОК правила и методика за изчисляване. Такъв контрол може да бъде проведен в самостоятелно съдебно производство, образувано по жалба на засегнатия изпълнител на медицинска помощ, а не в производството по оспорване на писмена покана, с която е установено превишение на вече договорените между страните по договора за медицинска помощ регулативни стандарти /брой СМД и стойности на МДД/. В този смисъл са например решение № 2868/27.02.2014 г. по адм. дело № 15318/2013 г., решение № 7763/9.06.2014 г. по адм. дело № 2477/2014 г. на ВАС, шесто отделение. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието стойности на МДД, над допустимите превишения и задължението за компенсиране. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАК, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,