Решение № 2247 от 2.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пирдоп, чрез адв. Минков като процесуален представител, срещу решение 483 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело 933/2021 г. по описа на Административен съд София област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че не са налице приетите от съда пороци в оспорената заповед. Твърди, че не са допълвани фактическите установявания в констативния акт с нови такива, а понятието фундамент е тълкувано погрешно. Прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът Събев-2022 ЕООД, чрез пълномощника си адв. Линев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед 356/27.07.2021 г. на кмета на Община Пирдоп, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на Събев-2022 ЕООД е разпоредено да премахне незаконен строеж: бетонов възел, разположен в поземлен имот с идентификатор 56407.30.25 по КК на гр. Пирдоп. С обжалваното решение административният акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в дописване в обстоятелствената й част на нови фактически установявания, които не са направени в хода на административното производство и не са отразени в констативния акт, въз основа на който е издадена. Излага съображения за липсата на ясно, подробно и пълно описание на констатациите на длъжностните лица относно извършените строително-монтажни дейности в разпоредения за премахване обект, което накърнява правата на адресата на заповедта и прави невъзможно осъществяването на контрол за нейната законосъобразност. Като се позовава на заключенията на съдебно-техническите експертизи - първоначална и повторна, достига до извод, че от административния орган не е доказано възприетото за извършено конструктивно укрепване на стоманобетоновите фундаменти на бетоновия възел, за да се приеме наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила се споделят от настоящия състав. От доказателствата по делото се установява, че бетоновият възел, чието премахване е разпоредено, представлява съоръжение за производство на бетонови смеси. Двата силоза, смесител и площадка са монтирани на носеща метална платформа от профилна стомана. Стоманобетоновата конструкция се състои от фундаменти и колони, като фундаментите са вкопани и са разположени под повърхността на бетоновата площадка. Строежът е въведен в експлоатация с акт, обр. 16/14.10.1982 г. От обстоятелствената част на заповедта е видно, че констатираният от органа незаконен строеж представлява конструктивно укрепване на стоманобетоновите фундаменти, върху които бетоновият възел е изграден, реализиран в терен с идентификатор 56407.30.25 по КК на гр. Пирдоп, в периода м. май 2012 г. м. октомври 2020 г. В констативния акт е отразено, че е извършена подмяна на бетоносмесителя, конструктивно са укрепени стоманобетоновите фундаменти на бетоновия възел и е изградено утаително съоръжение без издадени строителни книжа. В заповедта е възприета само констатацията за извършено конструктивно укрепване на стоманобетоновите фундаменти, като същата е допълнена с уточнението изразяващо се в отливане на допълнителен, нов бетон от всички страни на фундаментите. От това следва, че е налице несъответствие между установените от комисията при проверката на място строително-монтажни работи, посочени в констативния акт и мотивите на заповедта, в които не се съдържат обстоятелствата относно подмяна на бетоносмесителя и изградено утаително съоръжение. Заповедта се основава само на част от констатациите, обективирани в констативния акт, като единствено укрепването на стоманобетоновите фундаменти е определено като незаконен строеж. Затова правилно преценката на съда за наличие на такъв е извършена спрямо възприетите и изложени от административния орган в мотивите на заповедта обстоятелства. Законосъобразен е изводът, че несъответствие се констатира между установеното в констативния акт конструктивно укрепване на стоманобетоновите фундаменти и отразените в заповедта нови факти относно това в какво се изразява укрепването, а именно отливане на допълнителен, нов бетон от всички страни на фундаментите. Съгласно чл. 225а, ал. 2 ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Правилно съдът приема, че със заповедта за премахване не може да се допълват констатациите, направени при извършената от длъжностните лица проверка. В случая с оспорената заповед се въвеждат допълнителни факти относно обема и характеристиките на установения незаконен строеж, които не са посочени в констативния акт, като е недопустимо пропуските в констатациите да се отстраняват чрез разпит на служителите, присъствали при проверката на място. В тази връзка правилен е изводът, че в обстоятелствената част на заповедта се съдържат нови факти и обстоятелства, които не са установени в хода на административното производство и не са обективирани в констативния протокол, което съставлява съществено нарушение на регламентираната в закона процедура. Това води и до неяснота във волеизявлението на органа, тъй като не може да се определи еднозначно предмета на премахване. От една страна като незаконен строеж в мотивите на заповедта е посочено конструктивното укрепване на стоманобетоновине фундаменти на обекта, а от друга - е разпоредено премахване на бетоновия възел в цялост, въпреки обстоятелството, че от административния орган е установено наличието на акт за въвеждането му в експлоатация. Извършването на преценката за законност на един строеж изисква яснота относно параметрите на установеното строителство, като точното му индивидуализиране е от съществено значение и за разграничаване на частта от него, която е изпълнена без строителни книжа. В случай на премахване на целия бетонов възел, както е разпоредено в заповедта при положение, че констатираното незаконно строителство касае само укрепване на фундаментите, върху които е изграден, би означавало да се премахнат и останалите части от съоръжението, които не са в обхвата на приетия за установен незаконен строеж. Противоречието между мотивната и разпоредителната част на заповедта е достатъчно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 АПК. Неоснователно е възражението на касатора, че предметът на заповедта е ясен, като влага в понятието фундаменти смисъл, различен от общоприетия, а именно и вертикалната част от стоманобетоновата конструкция. От заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че фундаментите представляват един от елементите на носещата конструкция на съоръжението, който е вкопан в земята, а вертикалната част от тази конструкция са колони. Действително материалноправната уредба не дава легална дефиниция на понятието фундаменти. Неговото значение като елемент от конструкцията на сгради и строителни съоръжения (наред с останалите такива - колона, греда, плоча и др.) се извежда от Наредба 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях, в разпоредбите на която се употребява. Това се потвърждава и от обясненията на вещите лица. Конкретният вид фундаменти и евентуалното им конструктивно укрепване чрез изливане на допълнителен бетон може да се установи само чрез тяхното разкриване и обследване, а това означава разкъртване на бетонната площадка в зоната на фундаментите. Както се установява по делото, а и липсват твърдения в обратния смисъл, такава проверка за установяване наличието или липсата на посоченото в заповедта въздействие върху отделните компоненти на конструкцията на съоръжението чрез изливане на допълнителен бетон, не е извършвана в хода на административното производство. По делото е установено, че фундаментите на обекта са изцяло засипани, като преди това в тях са поставени колони, а след засипването е изградена бетонова площадка. При липса на данни за разкриване на фундаментите не може да се установи приетото от административния орган конструктивно укрепване на същите. В тази връзка е законосъобразен изводът на съда, че в случая не се потвърждават констатациите в заповедта за осъществен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ незаконен строеж. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилно съдът отказва поставянето на допълнителни въпроси към вещите лица за установяване на факти, които не са в обхвата на възприетите от органа констатации. Мотивите на оспорената заповед не могат да се допълват или заместват чрез свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза в хода на съдебното производство. Предвид изложеното не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, Община Пирдоп следва да бъде осъдена да заплати на Събев-2022 ЕООД сума в размер на 1100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.10.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение