Решение № 8151 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2011 г.

Решение № 8151 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Теменужка Димитрова Банкова, Владислав Мирчев Банков и Даниела Мирчева Банкова, тримата от гр. София, против Решение № 987/17.12.2010 г. по адм. дело № 813/2010 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Спаска Енчева, Петрунка Кожухарова и Мария Кичева-Кирова не се явяват и не се представляват. От същите е постъпил писмен отговор, без подписи, с който оспорват касационната жалба. Ответникът - началник сектор София област при РДНСК-ЮЗР, чрез пълномощника си - юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение, при повторното разглеждане на делото от друг състав на Административен съд София-област, е отхвърлена жалбата на тримата касатори срещу Заповед № ДК-02-Сф-118/29.07.2009 г. на началника на Софийска РДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажни масивни пристройки към източна и западна фасада на съществуваща жилищна сграда" в УПИ ХХХ-86, кв. 5 по плана на с. Рельово, община-Самоков, като неоснователна. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, в отсъствие нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон- чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Отчетено е, че за пристройките липсва подадено заявление за узаконяване по § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което законосъобразно е разпоредено премахването им като незаконни. Решението е правилно. Предмет на оспорената заповед са два строежа, описани като пристройки към източна и западна фасада на съществуваща жилищна сграда в УПИ ХХХ-86, кв. 5 на с. Рельово, община - Самоков. С оглед данните по делото, законосъобразно е прието, че и двете пристройки са вид строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като само втората от тях, т. нар. навес, представлява строеж на допълващо застрояване по чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, а първата следва режима на жилищната сграда, към която е пристроена и трайно закрепена. Законосъобразен е и извода, че за тези обекти извършителят, респ. касаторите, като негови правоприемници, не разполагат с редовно издадени строителни книжа-одобрен инвестиционен проект за външните стълби от изток и разрешение за строеж за двете пристройки, заедно или поотделно, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ и по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗУТ за навеса. Липсата им безусловно ги определя като незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за които началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, каквото в случая се явява началника на Софийска РДНСК, разполага с правомощие да издаде заповед за премахването му. Като е направил идентични изводи съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява законосъобразно. С оглед годината на изграждане на пристройките / 2002-2003 г./ съдът е обсъдил възможността по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ за узаконяването им, което би осуетило премахването им, но само при наличие на такава процедура и издаден акт за узаконяване, какъвто в случая е установено че не е издаван. Съдът не е изследвал дали строежите са търпими, при условията на § 16 от ПР на ЗУТ, но това не се е налагало, тъй като същите не попадат в нито една от хипотезите на тази разпоредба, поради това, че са изградени след обнародването на ЗУТ, а § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ визира строежи, неузаконени най-късно до 02.01.2001 г./датата на обнародване на ЗУТ/. Поради това неоснователно се поддържа оплакване за неправилност на решението, поради необсъждане на § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е и другото оплакване за липса на компетентност у издателя на акта, която липса неправилно не била констатирана от съда и води до нищожност на заповедта. По това оплакване първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят и от настоящия. Заповедта е издадена от началника на Софийска РДНСК, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и след упълномощаване от началника на ДНСК, със Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. Това упълномощаване всъщност представлява делегиране правомощията по премахване на незаконни строежи от началника на ДНСК на началниците на РДНСК, предвидено с нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Употребеният в тази норма израз "упълномощено" всъщност следва да се разбира като оправомощаване или делегиране на правомощия, с които разполага съответния орган на друго лице от администрацията. Това не е упълномощаване, вид едностранна сделка, по смисъла на чл. 36 и сл. Закона за задълженията и договорите, както неправилно се поддържа от касатора Даниела Банкова, тъй като последния е неприложим в административното право - т. 1 от ТР № 4/2004 г на ОС на ВАС. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд второ отделение