Решение № 11842 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6825/2017 г.

Решение № 11842 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6825/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против решение № 4582/12.04.2017 г. по адм. д. № 6158/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменена негова заповед № 8121К-1257/05.04.2016 г. с която на осн. чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, чл. 197, т. 1, т. 6, вр. с чл. 203, т. 7, предл. 1 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Д. А. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като началник РУ Асеновград при ОДМВР - П. Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание, излага твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него неправилно първоинстанционният състав на ВАС е приел, че оспореният административен акт е издаден при неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че по административната преписка са приложени доказателства относно наличие на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в превишаване на власт като е разпоредено да не се извършват действия по установяване на извършвани от служители на РУ нарушения по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ и да не се съставя АУАН на тези лица. Неправилно било прието, че нарушението, изразяващо се в даване на разпореждане на подчинен на Т. служител да не отвежда в РУ и да освободи лица, извършили кражба на орехов плод в землището на с. М., обл. Пловдивска, не съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина. Излага съображения, че съгласно константната съдебна практика не е нужно непосредствено да е уронен престижа на службата за да се наложи на служителя дисциплинарно наказание. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Д. А. Т., жив в гр. А., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени оплакванията на касатора и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С решение № 4582/12.04.2017 г. по адм. д. № 6158/2016 г. тричленен състав на ВАС е отменил заповед № 8121К-1257/05.04.2016 г. с която на осн. чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, чл. 197, т. 1, т. 6, вр. с чл. 203, т. 7, предл. 1 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Д. А. Т., изпълняващ длъжността началник РУ Асеновград при ОДМВР - П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарното производство срещу служителя е образувано със заповед № 8121К-3082/18.09.2015 г. на министъра на вътрешните работи с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по повод предложение рег. № 317р-7503/17.09.2015 г. по описа на ОДМВР П. и писмо вх. № 5293/15/17.09.2015 г. по описа на Окръжна прокуратура П., съдържащи предварителни данни за извършени от главен инспектор Д. А. Т., началник на РУ Асеновград при ОДМВР П., нарушения на служебната дисциплина изразяващи се в това, че: 1) в периода от 21.08.2015 г., след изготвяне на докладна записка № 239р13398/24.08.23015 г- от Б. Я., младши експерт "КОС" към РУ Асеновград, до 02.09.2015 г. (датата на подаване на заявления за продължаване срока на разрешителни за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от лицата Г. В. и Г. Т.), главен инспектор Д. Т., в качеството на началник РУ-Асеновград превишил властта си и разпоредил по телефона на подчинения му служител Б. Д. Я. да не извърши действия по установяване на нарушение по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ и да не съставя актове за установяване на административни нарушения срещу посочените лица като описаното поведение е квалифицирано като дисциплинарно нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1 от ЗМВР. 2) на 14.08.2015 г. главен инспектор Д. Т., в качеството си на началник РУ Асеновград, превишавайки правата си е разпоредил на подчинения му служител - младши експерт Л. Г. Г. да не отвежда в РУ и да освободи лица, извършили кражба на орехов плод в землището на с. М., обл. Пловдивска, сред които и осъдените за същото престъпление Г. И. Ш., Н. А. М., В. А. М., Г. А. Н. и М. Т. К., задържани от автопатрул на РУ Асеновград с мотив, че деянието не е престъление, позовавайки се на непотвърдени твърдения на зам. кмета на А. М. А., че предстои на посочените лица да бъде издадено разрешително за бране на орехов плод. Въпреки, че деянието е престъпление, за което на всяко от посочените лица е наложено и влязло в сила наказание от по 4 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, на 14.08.2015 г. по вина на главен инспектор Т. по случая в РУ Асеновград няма заведен заявителски материал и не е уведомена компетентната прокуратура. С действията си Т. виновно е нарушил чл. 7, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с министерска заповед и задължението по раздел III от типова длъжностна характеристика на длъжността "началник на районно управление на полиция при ОДМВР" да проверява и оценява съобщения и други материали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер като съблюдава стриктно разпоредбите на НК при изпълнение на задачите, свързани с разкриване на престъпления, съобразно компетентността и специализацията си- квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР (превишаване на власт). В оспорената пред тричленния състав заповед е прието, че с описаното деяние Т. е нарушил т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 53 и т. 57 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неетичното поведение е станало достояние на обществото чрез средства за масово осведомяване (Online издание на в. "М." от 28.12.2015 г.), което води до намаляване или загуба на обществено доверие към полицейските служители, уронва престижа на службата и обективира състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. За да отмени обжалваният административен акт съдът е приел от правна страна, че същият издаден в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Настоящият състав не споделя твърденията на касатора за доказаност на първото описано нарушение в обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. В обобщената справка е отразено, че сведенията на Б. Я. следва да се кредитират, тъй като са непротиворечиви, последователни и съответстват на установената фактическа обстановка - не са съставени актове на В. и Т. Правилно е съобразено от тричленния състав на ВАС, че сведенията на Я. противоречат на поставените от ответника по касация резолюции за търсене на административно - наказателна отговорност на заявителите, както и на обясненията на Т., В. и Т. Твърденията на Я. не са конкретизирани по време и място и не са подкрепени и от други доказателства. Твърдението не е проверено и по инициатива на дисциплинарно разследващия орган чрез проследяване телефонните повиквания до мл. експерт Я. в дните, непосредствено след внасяне на докладната записка или чрез други способи, респ. е налице недоказаност на вменените на оспорващия дисциплинарни нарушения, още повече, че докладната записка е резюлирана в рамките на служебните задължения и правомощия на Т.. Съгласно чл. 5, ал. 4 на Инструкция № 8121з-470/ от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи - Когато държавен служител прецени, че издадената устна заповед е неправомерна, е длъжен да посочи основанията си за това на началника, който я е издал. Когато заповедта бъде потвърдена писмено, държавният служител я изпълнява, като отговорност за последиците от изпълнението носи началникът, каквато хипотеза не е била налице. В този смисъл, първоинстанционният състав правилно не е приел за доказано извършването на нарушението. По отношение на второто деяние, квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР (превишаване на власт) не е спорно, че група роми са събирали орехи като за това не са имали съответното разрешение от общината. Изпратените на място полицейски служители са получили от тях информация, че предстои сключването на договор между община Асеновград и местна фирма, за която работили и задържаните роми. При докладването на случая от полицейския служител Л. Г. на началника на РУ-Асеновград, това се потвърдило. В разговора Т. му съобщил, че е получил обаждане от заместник кмета на Асеновград - М. А., който потвърдил подписването на такъв договор в "понеделник", а липсата му към момента обяснил с отсъствие на служител от общината, който също трябвало да го подпише. Липсата на документ, разрешаващ събирането на орехи към момента на задържането им, не може да се разглежда изолирано от другите обстоятелства по случая. На всяко от лицата, извършващи събиране на орехов плод, е наложено и е било влязло в сила наказание "четири месеца лишаване от свобода". Споделят се съображенията на тричленния състав, че при тези обстоятелства, разглеждани в съвкупност, не са настъпили вредоносно последици, нито деянието е извършено виновно и в тази й част оспорената заповед е издадена отново в нарушение на материалния закон. Дори и да се приеме, че действията на Т. могат да се квалифицират като дисциплинарно нарушение, то не е налице конкретното твърдяно от административния орган нарушение. Предвид липсата на извършени дисциплинарни нарушения от служителя публикациите в медиите - чрез Online издание на в. "М." от 28.12.2015 г., основаващи се именно на тези деяния, не може да се вмени като нарушение на норми от Етичния кодекс. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответника по касация следва да се присъди претендираното заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 (петстотин) лева на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия