Решение № 458 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2008 г.

Решение № 458 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). Х. А. Б. и Е. Х. Б. от с. Ч., общ. Дулово обжалват решението на Силистренския окръжен съд, постановено на 19.12.2007 г. по гр. д. № 233/2007 г. Поддържат, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания посмисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответникът по касационна жалба "К" О. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По реда на чл. 108 ЗС е предявен иск за предаване владението на парцел **** с площ 1.086 дка в кв. 1а по ЧИРП на с. Ч. и на парцел **** с площ 3.384 дка в кв.41 по ЧИРП на с. Ч. С обжалваното решение, постановено на 19.12.2007 г. по гр. д. № 233/2007 г. Силистренският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. Б. против "К" О. иск за признаване за установено по отношение на дружеството, че е собственик на парцел **** с площ над размер 536/1084 кв. м. в кв. 1а ЧИРП на с. Ч. и за предаване на владението върху тази част. Прието е, че след като дружеството не оспорва правата на Х. А. Б. за тази част от имота, нито се препятствува владението върху нея, не е налице правен интерес от предявяването на иска. В частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. Б. и Е. Х. Б. против "К" О. иск за предаване владението на парцел **** с площ от 3384 кв. м. в кв. 41 и парцел **** с площ до размер 536/1086 кв. м. в кв. 1а по ЧИРП на с. Ч. постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила. Прието е, че с постановление № 38/4.06.2002 г. и № 04/4.06.2002 г. на съдия-изпълнител при СИС на Добричкия РС на дружеството са възложени масивна едноетажна сграда - кантар в с. Ч., стопански двор в кв. 1а, парцел **** с площ от 120 кв. м. и масивна сграда-склад, находяща се в с. Ч., кв.41, парцел ****, катоцялата процедура по принудителното изпълнение и публичната продан е осъществена по отношение както на сградите, така и на терена под тях, като по отношение на сградата-кантар парцелът е продаден в 536/1086 ид.части. Прието е, че имотите са били предмет на публична продан в изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист от 26.05.2000 г. в полза на СЖ "Е" АД срещу Х. А. Б. в качеството му на ЕТ с фирма "С", като имотите са принадлежали само на търговеца, но не и на неговата съпруга Е. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила (чл. 188 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалният закон (чл. 20, ал. 2 СК). Неоснователно е оплакването на касаторите, че неправилно съдът е основал извода си за обекта на публичната продан на съставения от съдия- изпълнителя опис на имуществото, предмет на проданта, изготвеното обявление и експертните заключения, а не само на постановленията за възлагане. Когато в един титул за собственост съществува неяснота досежно предмета на прехвърляне, тази неяснота с оглед вида на правното действие, което титулът материализира, следва да бъде отстранена чрез тълкуване волята на страните и на изготвилото съответния титул лице (в случая съдебният изпълнител) и това тълкуване следва да се извърши с оглед на всички изявления, осъществили се в хода на производството по издаване на титула за собственост. В случая при неяснота на постановлението за възлагане правилно съдът е основал извода си на всички данни за изнесения на публична продан недвижимимот, съдържащи се в изготвените с цел осъществяване на публичната продан книжа-експертизи на вещо лице за оценка на имота, включващи стойността кактона сградите, така и на терена, в който са изградени, обявлението за извършване на проданта, в което е посочена именно тази стойност, както и доказателствата за платената цена. Правилно е прието, че всички тези книжа удостоверяват волята на взискателя да насочи изпълнението към цялото имущество на едноличния търговец, съответствуващата на това воля на съдия-изпълнителя да предприеме необходимите действия по осъществяване на публична продан на същото имущество, както и волята на купувача да придобие онова имущество, което е описано в обявлението за извършване на проданта и обявено за продан на посочената в това обявление цена, съответствуваща на заключението на съдържащата се в книжата по изпълнителното дело експертиза. Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че както сградите, така и теренът, върху който са изградени, са принадлежали само на съпруга-търговец, но не и на неговата съпруга Е, независимо че теренът е придобит на името на Х. А. Б. без да е посочено, че същият при придобиването действува като търговец. През 1994 г. Х. А. Б. е придобил в качеството си на ЕТ "С" правото на собственост върху сградите, находящи се в парцел ****, кв.41 и в парцел ****, кв.1а по ЧИРП на с. Ч. и между страните не съществува спор, че целта на закупуването на тези сгради е била да бъдат използувани за нуждите на търговското му предприятие. По делото не е установено теренът, върху който са построени сградите, да има самостоятелно предназначение и да е обособен всамостоятелен имот, от което следва изводът, че този терен има за единствено предназначение да обслужва построените в него сгради, т.е. да обслужва нуждите на търговското предприятие. Отчитайки това обстоятелство, както и обстоятелството, че след като е придобил през 1994 г. чрез търг по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ от ТКЗС "6 май" (в ликвидация) правото на собственост върху сградите в качеството си на едноличен търговец, Х. Б. би могъл да придобие правото на собственост върху прилежащия им терен по реда на чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ само в същото качество, правилно въззивният съд е приел, че разпоредбатана чл. 20, ал. 2 СК намира приложение и спрямо терена, т.е. че както сградите, така и обслужващия ги терен са принадлежали само на съпруга-търговец Х. Б.и разпоредбата на чл. 388 ГПК (отм.) в случая не намира приложение. В тежест на ищците по предявения иск, които поддържат, че теренът не представлява имущество по чл. 20, ал. 2 СК е да ангажират доказателства в подкрепа на това свое твърдение. И след като по делото такива доказателства не са били представени, правилно с оглед дадените в ТР № 2/2002 г. на ОСГК на ВКС указания въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 19 СК в случая не намира приложение. Изводът на въззивния съд, че както сградите, така и теренът са принадлежали само на съпруга-търговец и с постановление за възлагане № 38/4.05.2002 г. и № 4/4.06.2002 г. на съдия-изпълнител при Добричкия РС са възложени на ответното дружество е правилен и законосъобразен, основан на извършена по реда на чл. 188 ГПК (отм.) преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение, поради което по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение