Решение № 8384 от 7.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от министъра на младежта и спорта и от Министерски съвет на Република България, против решение 2024 от 27.03.2024 г., постановено по адм. дело 5180/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател - министърът на младежта и спорта, чрез гл. юрк. М. Маркова, оспорва съдебното решение с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения в подкрепа на доводите са развити в касационната жалба. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател - Министерски съвет на Република България (МС), чрез правен съветник Б. Джурин, оспорва съдебното решение като неправилно, с доводи кореспондиращи на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Иска се неговата отмяна. Претендира разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез гл. юрк. М. Стефанова, в писмено становище оспорва касационните жалби по съображения. Не претендира разноски. Ответната страна - Г. С. Б., чрез адв. С. Иванов и адв. П. Михайлова, оспорва касационните жалби по съображения в писмен отговор, писмени бележки и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на министъра на младежта и спорта срещу пункт първи от Решение 171/27.04.2023 г. по преписка 50/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен състав, с което по жалба на Г. С. Б. е установено, че в Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС) не са предвидени насърчителни мерки, спрямо спортистите, участващи в игрите за [заличен текст], като по този начин не са изравнени възможностите им за участие в спортни мероприятия и признаване на постиженията им спрямо останалите спортисти с увреждания, за които са предвидени конкретни насърчителни мерки, което води до неравно третиране и представлява форма на непряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр на основата на признаците обществено положение и увреждане . За да постанови този резултат АССГ е приел, че административният акт в оспорената част е постановен от компетентен колективен административен орган, в изискуемия кворум, в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като в хода на производството пред административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, произнесен е в съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия го делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият състав на ВАС, пето отеление, препраща към тях. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случаи санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Легално определение на понятието Неблагоприятно третиране се съдържа в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В случая от събраните в хода на производството пред КЗД и пред първоинстанционния съд доказателства безспорно се установява по неблагоприятното третиране на Г. Б. спортист и медалист от игрите [заличен текст], носител на признаците обществено положение и увреждане , в сравнение с медалистите от паралимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност. В отменения Закон за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) (отм. ДВ. бр. 86 от 18 октомври 2018 г.) в чл. 59б, ал. 5 е било предвидено, че разпоредбата на ал. 4 (определяща размера на отпусканите средства за един медал) се прилага съответно и за отпускане на месечна премия за олимпийските медалисти от игрите за [заличен текст] и от параолимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност. С приемането на новия ЗФВС (обн. ДВ. бр. 86 от 18 октомври 2018 г.) е отпаднала възможността за отпускане на пожизнена пенсия на медалистите от игрите [заличен текст] - по арг. на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗФВС, който предвижда получаването на пожизнена месечна премия от медалистите от олимпийски и паралимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност. По изложените съображения изводите както на решаващият съд, така и на административния орган, се явяват правилни по отношение на поставянето на медалистите от [заличен текст] в по-неблагоприятно положение от медалистите-паралимпийци с оглед предвидените от новия ЗФВС конкретни позитивни мерки. Неоснователни са доводите на касаторите по отношение на представените писмени доказателства, съгласно които игрите [заличен текст] не са нито олимпийски игри, нито паралимпийски игри. Правилно решаващият съд е посочил, че административният орган е отчел наличието на съществени разлики между олимпийските игри, паралимписйките игри и игрите [заличен текст], като спортистите от последните две са лица в сравнимо сходно положение, тъй като и за двете групи лица е налице увреждане, а лицата са спортисти. Не се споделят доводите на касаторите в обратна насока. Дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагане на едно и също правило към различни положения. Принципът на равенство в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходно третиране на различни случаи. Една от целите на ЗЗДискр. е да осигури на всяко лице правото на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот - по арг. на чл. 2, т. 2 ЗЗДискр. Следователно законосъобразни са изводите на решаващия съд за наличието на по-неблагоприятно третиране на медалистите от игрите [заличен текст], в частност на Г. Б., спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими . По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. С оглед изхода, представените доказателства и направеното своевременно искане на ответника Г. Б. следва да се заплатят разноски в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие пред касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,