Решение № 14987 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2009 г.

Решение № 14987 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Георги Спасов Пешев от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Сиракова срещу решение № 11 от 26.02.2009 г., постановено по адм. дело № 5017/2008 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 228 от 31.07.2008 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" (ИА "ВКИ"). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "социални дейност на министерство на отбраната" чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Пешев срещу заповед № 228 от 31.07.2008 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "ВКИ", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно в обжалваното решение е прието, че с отмяната на Устройствения правилник (УП) на ИА "ВКИ", съгласно § 4 на ПМС № 167 от 11.07.2008 г. настъпва прекратяване на юридическото лице на агенцията, поради което и администрацията й прекратява съществуването си. В конкретния случай, като основание за издаване на заповед № 228/31.07.2008 г., с което е прекратено служебното правоотношение на Георги Спасов Пешев органът е посочил на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл (при съкращаване на длъжността) и отправено предизвестие № 90/30.07.2008 г., поради закриване на агенцията (хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл), при което правилно първоинстанционният съд е приел, че макар да има несъответствие между цитираните правно и фактическо основание то същото не е съществено. Това е така тъй като словесното изписване на основанието в мотивите на заповедта в достатъчна степен изясняват причината, поради която се прекратява служебното правоотношение на касатора - закриване на административната структура и същото не е повлияло на правото му на защита. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая е налице пълно разминаване между фактическото и правното основание, послужили за издаване на заповедта, тъй като и в двата случая се касае до закриване - в единия случай на администрацията, в която е назначен държавния служител, което води до съкращаване на всички длъжности в нея, а във втория до съкращаване на само длъжността, заемана от съответния служител. Доколкото в случая жалбодателят е организирал защитата си съответно на посоченото в заповедта фактическо основание за уволнението му несъответствието не е от категорията на съществените. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил съгласно § 10 ПЗР на ПМС № 167/11.07.2008 г. дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "ВКИ" се поемат от ИА "СДМО" по отношение на управлението на военните клубове и осъществяването на културно-възпитателната и военно-патриотична дейност. Конкретизацията на новопридадените функции към ИА "СДМО" е извършено обаче с ПМС № 228/16.09.2008 г., като е допълнен Устройствения правилник на ИА "СДМО" с нови дейности, сред които обаче не фигурират тези, свързани с издаването на вестник "Българска армия". Безспорно е установено по делото и обстоятелството, че със заповед № ОХ-480/24.07.2008 г. на министъра на отбраната издаването на посочения вестник се възлага на трето лице, извън администрацията, а именно търговско дружество "Военно издателство" ЕООД. Въз основа на така установеното правилно съдът е приел, че по силата на цитираните подзаконови нормативни актове от осъществяваните дейност в дирекция "Военни средства за масова информация" към ИА "ВКИ" в администрацията са останали тези, свързани с производството и разпространението на телевизионна продукция. Изпълняваната от касатора дейност е във връзка със списването на вестника, която дейност е възложената на "Военно издателство" ЕООД. От така установено безспорно се налага изводът, че ИА "ВКИ" е закрита, като част от дейността е преминала към ИА "СДМО", но не и дейността, свързана с изпълняваната от касатора длъжност. Поради изложеното неоснователен е и доводът, че по отношение на касатора са били налице предпоставките на чл. 87а ЗДСл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение