Решение № 286 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2013 г.

Решение № 286 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. В. и Н. П. В. от [населено място] чрез пълномощника им адв. А. Г. срещу решение № 19 от 4.2.2013 г, постановено по гр. дело № 484/12 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 1582/8.8.12 г по гр. дело № 1398/11 г на Окръжен съд Варна ГО, 6 състав в обжалваната му част, с която Н. С. В. и Н. П. В. са осъдени да заплатят солидарно на И. Г. Я. и К. А. Д. сумата 28 569, 34 лв, с която се е увеличила стойността на имота, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3513.199.8.18, в [населено място], район "М." на [улица], [жилищен адрес] на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, както и в частта, с която е отхвърлен насрещния им иск за заплащане на горницата над сумата 3 379, 09 евро до сумата 15 541 евро, представляващи обезщетение за ползване на процесния недвижим имот за периода 12.9.2006 г. до 14.6.2010 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. С определение № 432/29.7.2013 г, постановено по гр. дело № 2508/13 г, Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите 1/ могат ли лицата, които не притежават никакво правно основание да претендират, че са добросъвестни владелци на имота 2/ относно силата на присъдено нещо по отношение на съществуващото право на собственост, формирано по иск по чл. 108 от ЗС между същите страни и за същия имот и 3/ по въпроса за необходимостта от покана, за да стане изискуемо обезщетението по чл. 59 от ЗЗД. Ответниците по касационната жалба И. Г. Я. и К. А. Д. чрез пълномощника им адв. И. М. оспорват същата по съображения, изложени в писмени бележки, депозирани по делото. Считат, че касационната жалба е неоснователна и молят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендират разноски. От данните по делото се установява следното: И. Г. Я. и К. А. Д. са предявили срещу Н. С. В. и Н. П. В. иск по чл. 72, ал. 1 от ЗС за сумата 28 569, 34 лв, представляваща стойността на подобренията, с които се е увеличила пазарната стойност на апартамента № 18, вследствие на извършените в него подобрения в периода 18.8.2003 г до 14.6.2010 г. В исковата молба ищците подържат, че с нотариален акт вх. рег. 13864 от 18.8.2003 г, акт № 3, т. XL дело № 9493/2003 г по описа на Службата по вписванията [населено място] са закупили от Й. П. К. и съпругата му Ц. Х. К. апартамент № 17, с площ от 91, 42 кв. м, находящ се в [населено място], район "М.", [улица], [жилищен адрес]. От 18.3.2003 г до 30.9.2011 г /датата на която В. са осъществили въвод във владение/ са осъществявали добросъвестно владение върху апартамент № 18, считайки го за закупения от тях имот. Н. С. В. и Н. П. В. са предявили срещу И. Г. Я. и К. А. Д. насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД са сумата 15 541 евро, представляваща обезщетение за ползването на собствения им имот в периода 12.9.2006 г до 14.6.2010 г. От фактическа страна по делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 15.4.2003 г по изпълнително дело № 10093/2000 г по описа на СИС на В., изнесеният на публична продан недвижим имот, представляващ апартамент № 17 в жилищната сграда на [улица], вх. 8, ет. 6 с площ от 91, 42 кв. м е възложен на Й. П. К.. С нотариален акт вх. рег. 13864 от 18.8.2003 г, акт № 3, т. XL дело № 9493/2003 г по описа на Службата по вписванията [населено място] Я. и К. Я. са закупили от Й. П. К. и съпругата му Ц. Х. К. апартамент № 17, с площ от 91, 42 кв. м, находящ се в [населено място], район "М. ", [улица], [жилищен адрес]. Прието е, че ответниците владеят придобития от ищците на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД апартамент № 18, докато закупения от тях апартамент е друг- с апартамент № 17.Последните погрешно са въведени от праводателите си в апартамента, собственост на ищците, вместо в придобития от тях. С решение № 75 от 16.5.2011 г, по гр. дело № 141/2011 г Варненски апелативен съд след отмяна на първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд е осъдил И. Г. Я. и К. А. Я. да предадат на Н. П. В. и Н. С. В. владението на недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в [населено място], район "М. ", [улица], [жилищен адрес] с идентификатор 10135.3513.199, състоящ се от входно антре, коридор, дневна с кухня, три стаи, два балкона, баня, тоалет, килер и прилежащи части: изба от 4, 24 кв. м и съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж на основание чл. 108 от ЗС. Решението е влязло в сила на 10.2.12 г, когато с определение № 91/10.2.12 г по гр. дело № 1217/11 г ВКС, Второ ГО не е допуснал касационното му обжалване. Прието, че искът по чл. 108 от ЗС е основателен, тъй като Н. В. и Н. В. се легитимират като собственици на апартамент № 18 с влязло в сила на 19.4.2005 г решение, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен, сключения на 17.1.1994 г предварителен договор. Прието е, че ответниците владеят придобития от ищците на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД апартамент № 18, докато закупения от тях апартамент е друг- с апартамент № 17. Последните погрешно са въведени от праводателите си в апартамента, собственост на ищците, вместо в придобития от тях. Със сила на присъдено нещо по релевираното възражение за придобиване на имота по давност между страните е прието, че Я. и Д. са недобросъвестни владелци, тъй като владението им не почина на правно основание, За да постанови обжалвания резултат по настоящото дело въззивният съд е приел, че И. Я. и К. Д. са владели спорния имот по силата на договора за покупко-продажба, сключен в изискуемата се нотариална форма, без да знаят, че праводателят им не е бил собственик. Това ги прави добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, поради което за извършените от тях в имота подобрения им се дължи сумата 28 569, 34 лв, с която се е увеличила пазарната стойност на апартамента. Всички подобрения са направени до датата на връчване на препис от исковата молба по чл. чл. 108 от ЗС-14.6.2010 г, предвид на което подобрителите са били добросъвестни. Получената от тях на 11.2.2004 г телеграма следва по време покупко-продажбата, представляваща основание за установено добросъвестно владение. По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД въззивният съд е приел, че ответниците по него дължат обезщетение за ползването му от датата на връчване на исковата молба-14.6.2010 г до края на исковия период -12.9.2011 г в размер на 3 379, 09 евро. Прието е, че основанието за осъществяваното от ответниците по насрещния иск владение е отпаднало с влизане в сила на решението, с което е уважен иска по чл. 108 от ЗС. Поради това не може да се ангажира отговорността им за периода от момента на връчване на телеграмата-покана- 12.2.2004 г до 14.6.2010 г, тъй като в този период те са владели имота на годно основание, без да знаят, че праводателят им не е собственик. По въпросите по които е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. 1/Въпросът кои актове са годни да бъдат правно основание на добросъвестно владение е разискван в т. I. от ППВС № 6/1974 г. Прието е, че такива са всички прехвърлителни /транслативни/ сделки като продажба, дарение, замяна, завет, както и административни актове с вещноправни последици. Правно основание и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право. Следователно не е налице добросъвестност при държането на чужд имот без правно основание. 2/ Съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение по отношение на лицата, които са били страни по делото досежно основанието, на което е претендирано правото на собственост и елементите от фактическия състав на това основание. По отношение на правопогасяващите и правоизключващи възражения на ответника с изключение на изрично посочените в чл. 298, ал. 4 от ГПК за право на задържане и прихващане, сила на присъдено нещо не се формира. 3/ И. на облигационното отношение по чл. 59 от ЗЗД е общият фактически състав на неоснователното обогатяване, при който между ползвателя и собственика няма създадена правна връзка. Ползвателят се намира в имота без правно основание и неоснователно се обогатява за сметка на собственика. Не е необходима покана, за да стане изискуемо вземането по чл. 59 от ЗЗД. В този смисъл са постановките на Постановление № 1 от 28.5.1979 г по гр. дело № 1/79 г на Пленума на ВС според което, изискуемостта на вземането при общия фактически състав възниква от деня на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, а не в някакъв последващ момент. Тези принципни постановки дават отговор на поставените по настоящото дело правни въпроси. По основателността на касационната жалба и с оглед дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното: За да бъде уважен искът по чл. 72, ал. 1 от ЗС ищецът следва да установи в процеса, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършване на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. В случай, че е бил недобросъвестен владелец претенцията му следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 74, ал. 1 от ЗС за присъждане на по-малката сума между направените от него разноски и увеличената стойност на имота. Изводът на въззивния съд за наличие на добросъвестно владение от страна на ищците противоречи на чл. 70, ал. 1 от ЗС и на т. I.. 10 на ППВС № 6/1974 г. И. Я. и К. Д. нямат качеството на добросъвестни владелци и не разполагат с право да претендират от собствениците обезщетение за направените в имота подобрения в размера на увеличената му стойност. П. на ищците и купувач на публичната продан Й. К. е въведен във владение на собствения на ответниците апартамент в резултат на въвод, извършен погрешно в чужд имот. Я. и Д. са закупили не апартамент № 18, а апартамент № 17, но погрешно са били въведени в апартамент № 18, където са извършили претендираните подобрения. Следователно ищците не владеят жилището въз основа на правна сделка или на някое друго от основанията по чл. 70, ал. 1 от ЗС, което би могло да ги направи собственици. А след като това е така те не могат да имат качеството на добросъвестни владелци. В случая липсва юридическо основание въз основа на което Я. и Д. да са установили владение върху жилището в което са извършили подобрения. Всички подобрения от бившите съпрузи са извършени в периода 18.8.2003 г-14.6.2010 г в качеството им на недобросъвестни владелци и като такива имат право да им бъде присъдена на основание чл. 74 от ЗС само по-малката сума измежду сумата на направените от тях разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените в него подобрения. Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване по давност на подобренията, извършени преди 19.7.2006 г, тъй като в случая давността тече не от момента на извършването им, а от датата на отнемане на владението, което е станало на 30.9.2011 г. Ищците не могат да бъдат приравнени на добросъвестни по смисъла на чл. 74, ал. 2 от ЗС. С телеграма те са уведомени от ответниците, че ползват чужд имот, който следва да освободят незабавно, в противен случай дължат на собствениците обезщетение. Следователно и с оглед доказателствата по делото не би могло да се приеме, че подобренията са извършвани без противопоставянето на собствениците. По насрещния иск. Н. и Н. В. претендират сумата 15 541 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с ползване на апартамент с идентификатор 10135.3513.199.8.18 в периода 12.9.2006 г-12.9.2011 г на основание чл. 59 от ЗЗД. От приетото по делото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че обезщетението за ползване през исковия период възлиза на сумата 15 541 евро. Безспорно е по делото, че Я. и Д. са ползвали имота в периода 12.9.2006 г-12.9.2011 г. Ползвателят се намира в имота без правно основание и неоснователно се обогатява за сметка на собственика. Не е необходима покана, за да стане изискуемо вземането по чл. 59 от ЗЗД. Изискуемостта му възниква от деня на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, а не в някакъв последващ момент. Установена е причинна връзка между обедняването на собствениците на имота и обогатяването на ползвателите, поради което искът е основателен за целия исков размер и период и следва да бъде уважен. С оглед горните правни изводи следва да се приеме, че въззивното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти и в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с Постановление № 1 от 28.5.1979 г по гр. дело № 1/79 г и ППВС № 6/1974 г, поради което следва касационната инстанция да постанови решението си при условията на чл. 293, ал. 2 от ГПК, като на основание чл. 74 от ЗС присъди направените разноски в размер на 22 787 33 лв, а на основание чл. 59 от ЗЗД сумата 12 161, 90 евро, представляваща обезщетение за ползване на горния имот в периода 12.9.2006 г до 14.6.2010 г. Предвид изхода на спора пред съдилищата И. Я. и К. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на Н. П. В. направените от него разноски пред първата инстанция като му бъдат присъдени още 2363, 75 лв, за въззивната инстанция -сумата 1578, 28 лв и за касационната инстанция сумата 5183, 03 лв или общо разноски, сторени пред съдилищата в размер на 5183, 03 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение