Решение № 15574 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15300/2018 г.

Решение № 15574 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15300/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Т. Деден, [гражданство], против Решение № 6290 от 31.10.2018 г., постановено по адм. дело № 8297/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Минкова, в съдебно заседание изразява становище, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Т. Деден, [гражданство], срещу Решение № 1730 от 04.07.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, както правилно е прието в обжалваното решение не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и тя не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност, какъвто мотив е изтъкнала в искането си за предоставяне на закрила. От информацията, съдържаща се в приобщените към делото две справки може да се направи извод за наличие на ограничения на гражданските и политически права на [народност]. В същото време обаче Т. Деден изрично е заявила, че лично никога не е била обект на преследване от страна на китайските власти и не е била осъждана. Видно от бежанската й история, през 2010 г. чужденката е била около 3 месеца в ареста, следствие обаче от направен опит да напусне нелегално Китай заедно с нейните брат и баща. С оглед на изложеното и предвид отдалечеността на този случай във времето, същият не може да се цени като релевантен за предоставянето на бежански статут факт. Отделно от това, твърденият емоционален стрес не може да се приеме за форма на преследване и същият е извън обхвата на ЗУБ. Следва да се отбележи също, че в интервюто кандидатката за закрила посочва, че не е членувала в политическа партия или организация, не е била съдена или осъждана, а като причина да напусне страната си и да не желае да се завърне в нея е, че в Тибет няма свобода да упражнява собствения си език и религия. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът правилно, предвид установената фактическа обстановка е приел, че чужденката не е била принудена да напусне Китай поради реална опасност от тежки посегателства. Видно от обжалваното решение, съдът е разгледал данните от официалните справки № МД -351/04.05.2018 г. и № МД-611/04.09.2018 г. на дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС за ситуацията в Китай и Тибетския административен район, като обосновано е приел, че въпреки данните за ограничения на граждански и политически права на [народност], чужденката не е получавала заплахи срещу живота и личността си. Твърдените в касационната жалба доводи за дискриминационна политика на китайските власти, не попада в приложното поле на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно първоинстанционният съд е преценил ситуацията в Китай в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/2007 г. по тълкуването и прилагането на член 15, буква "а" и "б" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съгласно същото, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на нейното лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. С оглед на информацията в приложените по делото официални справки, правилно съдът е приел, че не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. в) от Директива 2004/83 ЕО (отм.);. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденката, водят до обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕО. С оглед на тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. На следващо място настоящата инстанция следва да отбележи, че с оглед бежанската история и заявените от чужденката мотиви да напусне Китай, както и фактът, че е пребивавала в Непал, Индия, Пакистан, Ирак и Турция по пътя си към Европа, както и че същата не е поискала закрила от Република България при влизането и на нейна територия, а едва след като е задържана в съседна държава и върната обратно, дават основание да бъде прието, че тя е лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец" в контекста на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. Наличието на данни за ограничаване правата на тибетското население и за преследване от страна на властите в Китай предполага, след напускане страната на произход, пристигайки в държава от ЕС, чужденката да поиска при първа възможност закрила. Вместо това тя е имала намерение да се установи в избрана от нея европейска държава, явно по икономически причини, излизащи извън тези основаващи предоставяне на международна закрила. Това се потвърждава от представената по делото пред настоящата инстанция докладна записка на ДАБ, от която се установява, че търсещата закрила е в неизвестност от 24.03.2019 г По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,