Решение № 9357 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2017 г.

Решение № 9357 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на С. И. П. от гр. В. Търново против заповед № 8121К-7065/20.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Иска отмяна на заповедта с оплаквания за съществени нарушения на административно производствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е получил и не е целял да получи имотна облага в качеството си на служител на МВР. Неоснователно е твърдението на дисциплинарно наказващия орган/ДНО/, че с деянието си главен инспектор П. е застрашил ефективното функциониране на структурата, в която е ръководен служител. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител-юрк. Пиперкова оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Развива подробни съображения за материална законосъобразност и спазване на административните правила. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че заповедта е съобщена на жалбоподателя на 21.09.2017 г., а жалбата е подадена по пощата на 05.10.2017 г., намира същата за допустима. Като обсъди представените с административната преписка писмени доказателства и събраните в съдебната фаза доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят главен инспектор С. И. П. е заемал длъжност началник на Гранично полицейско управление/ГПУ/-К., в Регионална дирекция гранична полиция /РДГП/-Р. при Главна дирекция "Гранична полиция". Със заповед № 8121К-7065/20.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето и т. 3, чл. 197, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че служителят е извършил следните действия: На 16.02.2017 г., около 08,50 часа, по своя инициатива П., възползвайки се от служебното си положение на началник на ГПУ, отпътувал със служебен автомобил от ГПУ-К. за град К., като но негово искане е придружен от подчинен служител- мл. експерт В. В.. Автомобила е управляван от П.. В град К. последният се качва в личния си автомобил и казал на В. да го следва шофирайки служебния автомобил. Двата автомобила тръгнали за град В., напускайки зоната на отговорност на ГПУ- К., като П. е съзнавал, че е било необходимо но не е поискал разрешение от директора на РДГП-Р. за пътуване от \ГПУ- К. до гр. В. и обратно с цел евентуална среща със служител на ТДНС-В. и без да бъдат командировани за изпълнение на служебни задължения, в нарушение на т. 9 от Приложение № 7, към чл. 55 от Вътрешните правила. В град В. П. трябвало да се срещне със служител- началник сектор при ТДНС-В., но пристигайки в града, П. и В. се срещнали с К. С.- собственик на автосервиз, където оставили за ремонт личния автомобил на П.. В град В. двамата служители престояли около един час, като срещата с представителя на ДАНС не била осъществена, заради неотложни ангажименти на същия. След това В. и П. се отправили със служебния автомобил управляван от В. към ГКПП-О., при ГПУ-К., където провели среща със служителите на смяна на които П. поставил конкретна задача. Около 13,30 часа В. и П. се отправили от ГКПП-О. към ГПУ-К., като служебният автомобил отново е управляван от В. Движението на служебния автомобил е установено от извадка на GPS- устройството монтирано в автомобила, като пътуването, остойностено като транспортна услуга, е на стойност- 208,37 лева. Прието е, че с деянието си П. е осъществил състава на чл. 200, ал. 1, т. 5 "превишаване на правомощия", във връзка с т. 9 от приложение № 7, към чл. 55 от Вътрешните правила- служебните МПС да се движат извън региона с разрешение на директора на РДГП, но не и с разрешение на началника на ГПУ, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание- "порицание". На 17.02.2017 г., след приключване на работния ден, гл. инспектор П. се прибрал в дома си в гр. К. със служебен автомобил. На 18.02.2017 г./събота/, около 08,30 часа, възползвайки се от служебното си положение отишъл до дома на В. М. -служител по трудово правоотношение в ГПУ-К. и по искане на П. двамата потеглили със служебният автомобил за град В., напускайки зоната на отговорност на ГПУ- К., без да имат съответното разрешение от директора на РДГП-Р. и без да бъдат командировани за изпълнение на служебни задължения. Целта на пътуването е лична- да вземат от ремонтираният автомобил на П. от сервиз. М. попълнил в пътната книжка на служебния автомобил, по разпореждане на началника си, датата на пътуване и показания на километража, но отказал да попълни маршрута на пътуване. Това направил П. - вписал маршрут "ГПУ- Д. В.- Д. В. -ГПУ", вместо реалния, който установен чрез справка в автоматизирана информационна система "Пътна карта". С деянието си П. отново е нарушил т. 9 от приложение № 7, към чл. 55 от Вътрешните правила, като в резултат на неправомерните си действия е получил лична облага, в размер на сумата от 173,42 лева. Министърът се позовал на обобщена справка рег. № 4522р-6699/24.07.2017 г. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-5236/07.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Със същата заповед е определил дисциплинарно-разследващ орган. Заповедта е връчена на служителя на 24.07.2017 г. След запознаване с обобщената справка в дадените писмени обяснения П. не отрича фактите, свързани с двете пътувания на служебния автомобил, но не е съгласен с констатациите и изводите в обобщената справка, възпроизведени и в оспорената заповед- че съзнателно е причинил вреда на МВР, ползвайки служебни автомобили за лична изгода, като с действията си е застрашил ефективното функциониране на структурата, при евентуално възникване на ситуация изискваща присъствието на началника на ГПУ и пълна мобилизация на всички сили и средства, включително транспортните; както и, че неправомерно е отклонил служител от изпълнение на преките му служебни задължения. Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доказателствата по делото направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен административен орган предвид чл. 227 вр. чл. 158 от ЗМВР. Спазена е установената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 210 от ЗМВР. 3. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед № 8121к-2760/18.08.2015 г. при спазване на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Наказанието е наложено в 2-месечния срок от неговото откриване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение се смята за открито по чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението се установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган - чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. В случая материалите са постъпили с обобщената справка пред министъра на вътрешните работи на 24.07.2017 г. Наказанието е наложено със заповед на 20.09.2017 г. и следователно 2-месечния срок е спазен. Преди налагане на наказанието са приети обяснения от жалбоподателя. За запознаване с обобщената справка и даване на допълнени обяснения е поканен на 24.07.2017 г., като на 25.07.2017 г. е подал писмени обяснения. Следователно не е налице съществено нарушение на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Заповедта е постановена в унисон с разпоредбите на чл. 210, ал. 1, чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и е материално законосъобразна. Наказанието е наложено за две нарушения: Първото нарушение е превишаване на правомощия от страна на служителя, като е разпоредил служебен автомобил да напусне зоната на отговорност на ГПУ-К., без да има право на това, за което нарушение се предвижда наказание - порицание. Вторият случай е, че възползвайки се от служебното си положение е използвал служебен автомобил за лични нужди, получил е облага, в размер на 173,42 лева- тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда наказание- "уволнение". Аргументирано и в съответствие със закона е и решението на ДНО, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага. В случая страните не спорят, че 18.02.2017 г., в съботен ден, П. е използвал служебен автомобил за лични цели- провел е пътуване по маршрута К.- В. и обратно, с което е получил лична облага в размер на 173,42 лева- стойността на осъществена транспортна услуга. Разпоредил е на подчинен в пътната книжка на служебният автомобил да бъде вписана друга дата- делничен ден и маршрут. Поради отказ П. саморъчно вписал неверен маршрут в книжката. По този начин служителят се е облагодетелствал със сумата 173,42 лева, която не му се следва. Размерът на облагата е без значение за квалификацията на деянието, поради което доводите на жалбоподателя, че поради стойността на получената сума, деянието следва да се приеме за маловажно нарушение, е неоснователен. Тежестта на нарушението в случая се определя от действията на служителя за лично облагодетелстване, чрез реализиране на имуществен приход, който не му се следва, поради което отклонението от изискванията на служебната дисциплина не може да се приеме за незначително и да обоснове налагане на по -леко наказание и доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение