Решение № 13708 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2018 г.

Решение № 13708 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Етажната собственост на сградата, находяща се в гр. Варна, ул. Пирин"№ 10 вх. Б подадена чрез Председателя на Управителния съвет срещу Решение № 996/10.05.2018 г. постановено по адм. д. № 1793/2016 г. по описа на Адм. съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на собствениците от Етажната собственост срещу Заповед №ДК-11-В-05/2.06.2016 г. на Началника на РО НСК-Варна при РДНСК-Североизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж №О-33/16.05.2016 г. на Гл. архитект на Район"Одесос"-Община Варна, ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел че при издаването на разрешението за строеж са допуснати нарушения. Иска се отмяна на съдебното решение, след което съдът да постанови отмяна и на обжалваната заповед. В с. з. касаторът редовно и своевременно призован не изпраща представител. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва изцяло основателността на жалбата. Иска решението на Адм. съд- Варна да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба-заинтересовани страни пред първата инстанция редовно призовани не се явяват в с. з. и не вземат становище по жалбата. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Адм. съд- Варна е образувано по жалби от Гл. архитект на Район "Одесос" при Община Варна и Етажната собственост на сградата находяща се в гр. Варна, ул. "Пирин" № 10 вх. Б чрез Председателя на Управителния съвет на ЕС срещу Заповед № ДК-11-В-05/2.06.2016 г. на Началника на РО НСК-Варна при РДНСК-Североизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж №О-33/16.05.2016 г. на Гл. архитект на Рйон"Одесос" при Община Варна. С разрешението за строеж издадено на всички етажни собственици като възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 изр. 1 ЗУТ, на осн. чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 38, ал. 5 и чл. 185, ал. 2 ЗУТ, при условията и по реда на глава осма, раздел втори на ЗУТ е разрешен строеж "Офис", представляващ преустройство и промяна предназначението на общо помещение за колички, разположено на първия етаж и общо избено помещение, разположено в полуподземен етаж в сграда с идентификатор 10135.1505.8.1, находяща се на ул. "Пирин" № 10 вх. Б, гр. Варна. С Решение № 996/10.05.2018 г. постановено по адм. д. № 1793/2016 г. по описа на Адм. съд-Варна жалбата на Гл. архитект на Район"Одесос" при Община Варна е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част е прекратено. В тази част решението не е обжалвано. Със същото решение, съдът е приел по жалбата на собствениците от Етажната собственост на сградата, че оспорената пред него заповед на Началника на РО НСК-Варна е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен административен орган, при условията на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, като при издаването й не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на собствениците от Етажната собственост на сградата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилни са изводите на съда, че обект на отмененото разрешение за строеж са помещения които съставляват общи части на сграда в режим на етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ за извършване на преустройство от вида на процесното е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред. Този ред е установен в Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, като чл. 17, ал. 2, т. 1 от същия предвижда, че за промяна предназначението на общите части общото събраните приема решения със 100 на сто идеални части от общите части. В случая както обосновано е приел първоинстанционния съд такова решение с изискуемото се мнозинство не е прието. При това законово изискване твърденията на касатора изложени и пред първата инстанция, че за насроченото общо събрание и неговия дневен ред са уведомени всички етажни собственици, са неоснователни. При безспорната липса на изразено съгласие на собствениците на 100 на сто идеални части от общите части на сградата, разрешението за строеж се явява издадено в нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ и само това е достатъчно за да се приеме, че законосъобразно е отменено с оспорената заповед. Противно на твърденията както в жалбата пред първата инстанция, така и пред настоящата по делото по никакъв начин не е установено лицето подало заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти с ОСИП от ЕСУТ и издаване на процесното разрешение за строеж да притежава качествата на възложител, както изисква чл. 144, ал. 1 ЗУТ или да е надлежно упълномощено от такъв. Видно от самото заявление с дата от 13.05.2016 г. същото е подадено от "Либра" ООД, чрез пълномощника си С. Дикова. Това е дружеството което ще се ползва от преустроените помещения, видно от договор за наем от 1.03.2016 г. сключен между ЖСК "Летец" чрез М. И.-председател на УС и дружеството представлявано от Т. Цветков. По делото липсват каквито и да са доказателства дружеството по някакъв начин да е упълномощено от собственици от Етажната собственост или за представителна власт на Т. Ц. да подава заявление по чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 161, ал. 1 изр. 2 ЗУТ. Правилен и обоснован е извода на съда и че е нарушена разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ във вр. с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 4 от 21.5.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Съгласно Приложение 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредбата задължителните части на инвестиционните проекти, необходими за издаване на разрешение за строеж четвърта категория, представляващи вътрешни преустройства на сгради от първа до четвърта категория включително, с които се променя, предназначението, без да се засяга конструкцията и без да се променят натоварванията, какъвто е настоящия случай са: част "Архитектура", Конструктивно становище и част "Пожарна безопасност". В случая безспорно липсва инвестиционен проект по част Пожарна безопасност, който е задължителен. При тези данни правилни са изводите на съда, че като е отменил строителното разрешение, административния орган е постановил законосъобразен акт, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли. С оглед на горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и претендираните своевременно разноски за настоящата инстанция, с оглед на факта че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, в полза на ДНСК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 228 АПК в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение