Решение № 7946 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2012 г.

Решение № 7946 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от сдружение с нестопанска цел "Жива природа", представлявано от Пламен Въргов - зам.-председател на управителния съвет на сдружението, срещу решение № 1274 от 4.06.2012 г. по адм. дело № 1066/2012 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответниците - Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Пловдив, чрез адв. Илина Обретенова и "Нова трейд" ЕООД, чрез адв. Гено Василев в писмени отговори по касационната жалба считат същата за неоснователна и молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на СОПД "Жива природа" против Решение по оценка за съвместимост с № Пд-ОС-007 от 2012 г. от 6.03.2012 г. на директора на РИОСВ Пловдив при Министерството на околната среда и водите, с което е съгласувано инвестиционно предложение "Изграждане на предприятие за бутилиране на натурална изворна вода", имот с идентификатор № 02974.15.106, землище на с. Бачково, община Асеновград, област Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че независимо от непубликуването на графичните материали и документите по чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата) в интернет, доколкото посочените съставни части на доклада са налични по преписката, то нарушението на процесуалните правила е несъществено, защото, дори и да не бе допуснато същото, то не би се стигнало до постановяването на акт с различно съдържание, нито пък би бил постановен отказ от издаването на акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на производствените правила е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. Въпреки констатацията на съда, че по делото не са ангажирани доказателства за датата, на която е публикувана информацията относно инвестиционното предложение и доклада по чл. 23, ал. 2 от Наредбата на интернет страницата на РИОСВ Пловдив, е направен погрешният извод, че щом като жалбоподателят е разбрал за публикацията на доклада на 1.02.2012 г., то той е имал възможността да подаде възражение срещу него в предвидения от закона 30-дневен срок. Неправилно е да се счита, че срокът за възражения срещу доклада тече от узнаването на публикацията му. В чл. 25, ал. 2 от Наредбата недвусмислено е указано, че в срок 30 дни от публикуването по ал. 1 всички заинтересувани лица могат да депозират пред компетентния орган писмени мотивирани становища по плана, програмата, проекта или по инвестиционното предложение и доклада. Поради това липсата на доказателства относно датата на публикуването на информацията относно инвестиционното предложение и доклада, води до извода за съществено засягане на правото на заинтересуваните лица да подадат възражение в законоустановения срок. Неправилен е и изводът, че непубликуването на графичните материали и документите по чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата изисква оценката на степента на въздействие върху защитените зони да се възложи на експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в приложения № 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), които отговарят на определените в нормативният акт изисквания, като чл. 9, ал. 2 и 3 регламентират, че наличието на изискванията по ал. 1 се удостоверява със съответните документи, които задължително се прилагат към доклада по чл. 23, ал. 2, а експертите представят декларация за всеки отделен случай, с която удостоверяват, че отговорят на законоустановените изисквания. Изискванията на чл. 9, ал. 2 и 3 са определени в чл. 23, ал. 2, т. 12 от Наредбата като част от съдържанието на доклада. В случая към доклада липсват описаните приложения. От изложеното следва, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗБР и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, а изводите на съда за обратното са незаконосъобразни. Обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което оспореният индивидуален административен акт се отмени, а преписката върне на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,