Решение № 3574 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2013 г.

Решение № 3574 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район "Средец" - Столична община, против решение № 2837 от 29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 14112/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Лиляна Любенова Русчева-Димова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-15-604/19.11.2012 г. на кмета на Район "Средец" - Столична община, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Лиляна Любенова Русчева-Димова е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същата е в противоречие с материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводът на първоинстанционният съд, че не е налице реално съкращаване на заеманата от служителката длъжност е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Лиляна Любенова Русчева-Димова е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Регистрация и контрол на търговската и стопанска дейност" в общинската администрация на Район "Средец" - Столична община. Преди промяната в длъжностното разписание отделът се е състоял от началник отдел, 2 бр. "старши експерти" по служебно правоотношение, една от които е заемана от Димова и 2 бр. "старши специалисти" - по трудово правоотношение или общо от 5 щатни бройки. С промяна в длъжностното разписание, в сила от 01.08.2012 г., бройките в отдела са увеличени на 6, а именно: началник отдел, 2 бр. "старши експерти" - по трудово правоотношение и 3 бр. "главни експерти" - по трудово правоотношение. С приложеното по делото поименно длъжностно разписание от 01.08.2012 г. е установено, че в отдела е заета само 1 щатна бройка за длъжността "старши експерт", изпълнявана от служителката Албена Венкова, която е била на тази длъжност и в този отдел преди промяната на длъжностното разписание, а останалите 5 бройки са вакантни. В това длъжностно разписание изрично е посочено, че длъжностите "старши експерт" се заемат по служебно правоотношение, а длъжностите "главен експерт" по трудово правоотношение. От приложените по делото длъжностни характеристики за длъжността "старши експерт", заемана от Димова и тази предвидена за изпълнение по трудово правоотношение е установено, че същите са с една област на дейност и с идентични правомощия. Следователно длъжността, заемана от Димова е продължила да съществува и като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Не е налице и промяна в характера на правоотношението, което се установява, както от поименното длъжностно разписание в сила от 01.08.2012 г., така и от факта, че служителката Албена Венкова, заемаща същата длъжност като Лиляна Любенова Русчева-Димова е продължила да осъществява задълженията си като "старши експерт". От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно в нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК, съгласно който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво, което задължение очевидно в случая е нарушено. Заповедта е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на целта на закона. Извършеното съкращение не е насочено към оптимизиране на работата в отдела, като с това е нарушена и целта на закона - служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по-малко служители. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд София - град е постановил решение, което е съответно на материалния закон, а изводите на съда в този смисъл са обосновани и се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Район "Средец" - Столична община да заплати на Лиляна Любенова Русчева-Димова сумата 400 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,