Решение № 1723 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2014 г.

Решение № 1723 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Стар Спед" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 225, вх. Б, партер, представлявано от Росен Йорданов Гроссман, чрез юрк. Д. Василев, против Решение № 6036 от 14.10.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9160 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 2191301415/13.05.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1351/05.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от месец юли 2012 г. до месец декември 2012 г. включително, общо в размер на 21 487,51 лв. главница и съответни лихви. Задълженията са в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тедиос БГ" ЕООД, "Карина 12" ЕООД, "Лидия адванс" ЕООД, "Ем Тайм 2012" ЕООД; "Елфактор" ЕООД, "Бойра нова" ЕООД, "Акация 8" ЕООД, "Лен Компани" ЕООД; "Кабелни технологии" ЕООД; "Агама" ЕООД, "Диалети" ЕООД, "Еко България" ЕООД и "Димана клийн" ЕООД с предмет на доставките: водене на преговори и осъществяване на контакти с потенциални клиенти на РЛ; изработка, монтаж, боядисване на предпазна метална решетка и външна входна врата и необезопасени части на офиса на РЛ; проектиране и изработка на рекламни брошури, флаери и разпространението им; авторемонтни услуги на товарни автомобили; изработване и поддръжка на интернет сайт, ремонт на компютърна техника и софтуерно програмиране на навигационни системи на товарни автомобили; дизелово гориво; почистване на ТИР композиции.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за фиктивност на фактурите, по които се претендира данъчен кредит; в нарушение на разпоредбите на Директивата за ДДС и тълкуването им в съдебната практика на СЕС на ревизираното дружество е възложена доказателствена тежест да доказва реалното изпълнение на доставките; съдът игнорирал многобройните представени в ревизионното производство както от РЛ така и от доставчиците доказателства за посочения факт с правно значение. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответикът по касационната жалба ДД"ОДОП"София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на стоки и услуги по фактури, издадени от посочените доставчици, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице-получател по фактурите.

За да отхвърли изцяло жалбата, административният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно.

1.Относно фактурите на "Тедиос БГ" ЕООД и "Карина 12" ЕООД с предмет посреднически услуги обосновано съдът е съобразил следните клаузи на договорите за посредничество, сключени между доставчиците като посредници и РЛ като възложител, съответно на 26.10.2011 г. и 08.10.2012 г.: чл.11 от договора с "Тедиос БГ" ЕООД - "Ако в срока на действие на настоящия договор не бъде сключен договор между Възложителя от една страна и подсигурено от Посредника трето лице, посредникът дължи връщане на авансово получената сума, заедно с лихва за съответния период от време"; чл. 9 от договора с "Карина 12" ЕООД - посредникът не носи отговорност при несключване на договор между третото лице и възложителя само когато е налице коректно проучване на възможностите и условията за сключване на договори с потенциални клиенти и при водене на преговори, съгласно интересите на възложителя и не се е стигнало до сключване на договор по независещи от посредника причини.

Тези уговорки опровергават поддържаното от касатора, че без значение за изпълнение на уговорената посредническа услуга е наличието на реален резултат от нея. Не е спорно, че никой от посочените конкретни потенциални клиенти на възложителя не е станал негов реален клиент в резултат на посредническата дейност на фирмите преки доставчици.

Отделно от това, с основание съдът е приел и че не са събрани доказателства за представена от възложителя информация по чл. 9, т. 9.1 от договорите, необходима за тяхното изпълнение, нито доказателства, че посредниците са съдействали на ревизираното дружество за сключването на конкретни сделки. Това не се установява от приемо-предавателните протоколи, в които са вписани потенциални клиенти без да са уточнени клаузите на предложените договори и условията, които са постигнати при преговорите с тези потенциални клиенти, както и каквито и да е обективни данни за проведени преговори и съпътстваща такива преговори документация.

При тези факти, съдът в съгласие с материалния закон, е приел, че наличието на фактура по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е правопораждащият юридически факт, а само условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на доставка на стока или услуга е материалноправна предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно цитираната от АС съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС - решение от 25 октомври 2001 г. по дело Комисия /Италия, C-78/00, R., т. 28, решение от 10 юли 2008 г. по дело Stadeco, C-25/07, т. 14, решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahagеben и Dаvid, C-80/11 и C-142/11. Решението в тази част е правилно и следва да остане в сила.

2.Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1205 лева по две фактури в данъчни периоди м. 11 и 12.2012 г., издадени от "Лидия Адванс" ЕООД с предмет изработка, доставка, монтаж, боядисване на предпазна метална решетка на външната входна врата на офиса на ревизираното лице, решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В хода на ревизионното производство са представени договор за изработката, монтажа и боядисването на вратата от 21.11.2012 г., фактурите, приемо - предавателни протоколи, доказателства, че предметът на поръчката е в предмета на дейност на доставчика, доказателство за наличие на кадрови ресурс за изпълнение на възложеното, извършено разплащане.

От страна на ревизиращите е прието, че няма реално осъществяване на фактурираните доставки, доколкото няма безспорни доказателства за нает офис от страна на ревизираното лице, на чиято входна врата да е монтирана решетката. Също така представената фактура за закупени материали от предходен доставчик не е регистрирана в дневника за продажби от посочения доставчик.

Основателно в касационната жалба, в тази част на спора, се твърди, че съдът не е изложил ясни мотиви какво приема от фактическа и правна страна. От една страна, в мотивите си съдът е посочил, че липсва самият резултат от сделката - предпазна решетка за офис, като не е изложил съображения откъде прави този фактически извод, при положение, че такива мотиви в ревизионния доклад и в РА няма. От друга страна, съдът не е обсъдил наличието или липсата на наемен договор, наличието или липсата на плащане по него, както и значението на тези обстоятелства за спорното право. Задоволил се е да приеме, че "съвкупно преценени" доказателствата водят до извод за липса на реални доставки.

Липсата на конкретни мотиви в първоинстанционния съдебен акт по спорните фактически и правни въпроси винаги са пречка за ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, която налага отмяна на решението в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

3.Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 538.33 лева по 20 фактури, издадени от "Ем Тайм 2012" ЕООД, с предмет на доставките по разпространение на рекламни флаери (брошури) на територията и в границите, определени от възложителя на поръчката., решението е правилно.

В хода на ревизионното производство от доставчика са изискани и представени обяснителна записка, договора за изработка и договор за разпространение на рекламните флаери, приемо-предавателни протоколи за приемане на работата по разпространението на флаерите с посочени райони на столицата, доказателства за закупени материали от изпълнителя по договора, необходими за изработка на рекламните материали, доказателства за наличие на назначени на трудов договор служители, с които е изпълнен предмета на поръчките, доказателства, че фактурите са платени. Въпреки така представените доказателства приходната администрация е приела, че няма реално осъществени услуги, предмет на доставките и на това основание е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури.

Основен мотив на органите по приходите е, че не може да се установи кой е изработил рекламните флаери, до който извод ревизиращите са стигнали при тълкуване на двата сключени договора с фирмата доставчик. Същото е прието, понеже по договор изработката на рекламните материали е възложена на фирмата-доставчик, а са подписвани приемо - предавателни протоколи за предаване на рекламните флаери от ревизираното лице на фирмата-доставчик на услугата по разпространение. Обосновано съдът е приел, че не са представени доказателства за изпълнение на договора за изработка, за одобрение на проекта и за предаване на флаерите на възложителя.

Обратно на поддържаното в касационната жалба в тази част, при декларация на управителя на доставчика, че получава флаерите за разпространение от ревизираното лице и при декларация на управителя на ревизираното лице, че материалите са изработени от доставчика, това противоречие е относимо към цялостната преценка на частните писмени доказателства - протоколи за приемане на извършена услуга. Налице е и още едно, изтъкнато от първоинстанционния съд и по-убедително основание за потвърждаване на процесния отказ на данъчен кредит, а именно - липса на конкретизация на предмета на доставките, както в самите фактури, така и в представените придружаващи ги документи, което лишава ревизираното лице от редовен документ /нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС/, въз основа на който да упражни претендираното право.

4.Относно отказаното право на приспадане на данъчен по 8 фактури, издадени от "Ел Фактор" ЕООД в размер на 1 103 лева, по 6 фактури, издадени от "Бойра нова" ЕООД в размер на 2 180 лева, по 5 фактури, издадени от "Акации 8" ЕООД в размер на 1 301.68 лева, по 5 фактури, издадени от "Лен Компани" ЕООД в размер на 1 858.33 лева, всички с предмет авторемонтни услуги на товарни автомобили.

Решението в тази част е правилно.

По всички доставки на авторемонтни услуги от посочените изпълнители са представени обяснения, че техническото обслужване и ремонт на автомобили е в предмета на дейност на изпълнителите на услугите. Представени са сключени договори, фактурите с приемо - предавателни протоколи към тях, и доказателства за плащане. Изпълнителите са разполагали с кадрови и технически ресурс за изпълнение на услугите, с назначени на трудов договор работници, които да извършват ремонтите. С приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че доставчиците са разполагали в процесния период с материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да осъществяват фактурираните услуги. Вещото лице е дало заключение, че процесните услуги за ремонт на МПС могат да бъдат осъществени от различни доставчици на едно и също място и по едно и също време по отношение на доставчиците чрез преместване на група работници на едно и също място, които могат да работят едновременно върху различни части, агрегати и възли на една ТИР композиция. Конкретно извършените ремонтни дейности са от различен характер и не съвпадат по предмет на доставките.

По една част от фактурите на посочените доставчици съдът обосновано е потвърдил констатациите на органите по приходите, защото след като, въз основа на представени от самото ревизирано лице документи, е установено в ревизионното производство, че на датите на издаване на тази част от фактурите, ТИР композициите, за които се твърди да са ремонтирани, са изпълнявали курсове за международен превоз, обективно е невъзможно да се приеме, че на тези дати са осъществени фактурираните услуги. За останалата част от фактурите на тези доставчици съдът обосновано е приел, че не отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, защото в тях не е посочен видът, количеството, единичната стойност на услугите, не е индивидуализиран автомобилът, на който са извършени ремонтите. Първоинстанционният съд е дал конкретни указания в тази насока, но не е поискана съдебно-техническа експертиза, която, въз основа на оглед на товарните автомобили, да даде заключение дали фактурираните ремонти са извършени върху конкретните автомобили.

5.Относно доставките на "Кабелни технологии" ЕООД по 8 фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 1 578.33 лева при предмет на доставките изработка и поддръжка на интернет сайт, софтуерно програмиране на ел. модули товарни автомобили, профилактика на софтуер на ел. модули товарни средства, ремонт на компютърна техника, решението е правилно.

Обосновано съдът е приел, че при липса на наличен резултат от изпълнението на фактурираните услуги не може да се заключи, че те са действително извършени, а също и че липсва всякаква конкретизация на кои автомобили е извършвано програмирането и каква компютърна техника е ремонтирана. За твърденията в касационната жалба в тази част, че интернет сайтът е наличен, но архивиран, и че всяка година се извършват актуализации и обновяване на електронни карти с маршрути в навигационните системи на всички автомобили, не са събрани никакви доказателства в първоинстанционния процес.

1. По фактурите, издадени от "Агама" ЕООД, "Диалети" ЕООД, "Еко България" ЕООД с предмет доставка дизелово гориво, обосновано и законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради непредставяне на доказателства, че закупеното дизелово гориво е във връзка с извършваните от ревизираното лице доставки, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Поддържаното в тази част на касационната жалба не може да бъде споделено, доколкото в нея се твърди, че самият факт, че предметът на дейност на ревизираното дружество включва извършването на транспортни услуги, е достатъчен, за да се признае право на данъчен кредит по фактури за закупуване на гориво.

1. Относно отказания данъчен кредит по фактурите на "Димана клийн" ЕООД с предмет "почистване на композиции", в данъчни периоди м. 07 и 08.2012 г. съдът не е изложил никакви мотиви защо отхвърля жалбата, поради което и в тази част решението подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,