Решение № 6568 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2012 г.

Решение № 6568 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на министъра на правосъдието срещу решение № 928 от 18.01.2012 г. по адм. д. № 6658/2011 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото и да се остави в сила заповедта му. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отменил заповед № ЛС-04-434/26.04.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е отказано вписване на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Масару" гр. София като незаконосъобразна и е върнал административната преписка на министъра на правосъдието за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение. За да постанови решението си съдът е приел, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ министърът на правосъдието не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на сдружението. В охранителното производство вписване на юридическото лице регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства - чл. 602 от ГПК, а предметът на дейност на сдружението с нестопанска цел е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване - чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като регистърният съд преценява, че предметът на дейност на сдружението е в съответствие с изискванията на закона, то този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ, тъй като по този начин се стига до извършване на контрол върху съдебното решение от страна на министъра на правосъдието, каквито правомощия той не притежава по закон. Но дори и да се приеме, че министърът на правосъдието в рамките на своите правомощия по чл. 45 от ЗЮЛНЦ може да извърши преценка за съответствие на дейността на сдружението със закона, настоящата състав намира, че същата е в противоречие с материалния закон. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел не се съдържа определение на понятието "стопанска дейност". Член 3, ал. 3 посочва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4 на същия чл. предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Следователно специалният закон допуска сдруженията с нестопанска цел да извършват и стопанска дейност, като същият не поставя някакви специални изисквания или ограничения в тази насока и за сдруженията с общественополезна цел, каквото е процесното. Тълкуването на разпоредбите налага изводът, че за да е допустима такава допълнителна стопанска дейност, тя следва да отговаря на следните кумулативно дадения условия: 1. тази дейност да е допълнителна, т. е. да не е основно занятие на сдружението, тъй като в този случай то ще е субект на търговското право; 2. тази дейност да е свързана с предмета на основната дейност, за която сдружението е регистрирано и 3. приходът от тази допълнителна стопанска дейност да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира, че тези кумулативни елементи на закона са налице. Сред основните цели на сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Масару" гр. София са - да пропагандира, популяризира и организира обучение и упражняване на различни видове спорт; да осигурява условия и възможности за развитие на спорта; да съдейства за изграждането и развитието на спортните качества на членовете на клуба, да осигурява възможности за развитието на високо спортно майсторство; да се бори срещу всякакви форми на дискриминация и насилие в спорта и да работи и съдейства за създаването на спортно законодателства, съобразено с изискванията и традициите на напредналите в областта на спорта държави. Предвид на това посочената по-горе "допълнителна стопанска дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ следва да се разбира като неразривно свързана с целта на сдружението, а от чл. 8, ал. 3 от устава на сдружението (л. 10 и сл. от делото) във връзка с чл. 45, ал. 2, т. 5 от ЗЮЛНЦ може да бъде направен извод, че получените от тази стопанска дейност приходи ще бъдат използвани единствено за постигане на целите на сдружението. Крайният извод на тричленния състав е, че като приема, че вписаният предмет на допълнителна стопанска дейност на жалбоподателя прикрива търговска дейност с цел печалба, министърът на правосъдието допуска нарушение на закона. Това обуславя необходимостта от отмяна на обжалваната заповед № ЛС-04-434/26.04.2011 г. и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение. Решението е правилно. В обжалваното пред настоящото инстанция решение съдът е изхождал от разбирането, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ министърът на правосъдието не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда обстоятелства - предмет на дейност на сдружението. Това е така, тъй като в охранителното производство при вписване на юридическото лице регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства - чл. 602 от ГПК, а предметът на дейност на сдружението с нестопанска цел е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване - Глава петдесет и пета "Вписване на юридическите лица", чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като регистърният съд е преценил, че предмета на дейност на сдружението е в съответствие с изискванията на закона, то този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ, тъй като това би довело до извършване на контрол върху съдебното решение от страна на министъра на правосъдието, каквито правомощия той не притежава по закон. В чл. 3, ал. 3 на ЗЮЛНЦ се съдържа уредба, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и ред, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Следователно при определени в специалния закон условия е допустимо по силата на цитираната разпоредба от ЗЮЛНЦ сдруженията с нестопанска цел да извършват и стопанска дейност, като същото е валидно и за сдруженията с общественополезна цел, каквото е процесното. Изискванията за допустимост на такава стопанска дейност са изчерпателно изброени в закона като: тази дейност трябва да е допълнителна, т. е. да не е основно занятие на сдружението, тъй като в този случай то ще е субект на търговското право; да е свързана с предмета на основната дейност, за която сдружението е регистрирано и приходът от тази допълнителна стопанска дейност да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Анализирайки относимите за предмета на настоящото производство факти съдът е приел, че посочените кумулативни изисквания на развитие на стопанска дейност в специалния закон в конкретния случай са налице. Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб Масару" - гр. София има за основна цел създаване на условия, подпомагане и организиране на спортни прояви за подпомагане на спортистите и развитие на физическата култура у подрастващите, като посочената спорна дейност в чл. 8 от Устава на дружеството следва да бъде квалифицирана като "допълнителна стопанска дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Определената в чл. 8 на Устава стопанска дейност е непосредствено свързана с целта на сдружението, а от прочита на Устава и представения Правилник за извършване на общополезната дейност на сдружението, следва извода, че получените от тази стопанска дейност приходи ще бъдат използвани за постигане на целите на сдружението. В контекста на казаното следва да се има предвид, че не трябва да се игнорира предвидения в ЗЮЛНЦ специален ред за служебно заличаване от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по искане на прокуратурата или на съответните държавни контролни органи на юридическото лице в случай, че извършва дейност в нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" от същия закон. Прилагането на предвидената от специалния закон правна възможност за заличаване на тези сдруженията с нестопанска цел в определени случаи е гаранция за спазването на законовите изисквания при извършване на дейността от сдруженията с нестопанска цел. При постановяването на обжалваното решение тричленния състав на ВАС не е допуснал нарушение на материалния закон, решението му е обосновано и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,