Решение № 1327 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5640/2007 г.

Решение № 1327 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5640/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК . С решение № 1* от 19.97.2007 г. по в.гр.д. № 448/07 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решението на Пловдивския районен съд, постановено на 27.12.2006 г. по гр.д. № 1376/06 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Й. И. К. и С. И. К. срещу К. И. К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС през 1951 г. наследниците на К. Н. А. са били собственици на земеделски имот, представляващ нива от 4.7 дка в землището на гр. П., кв. "П"- имот пл. № 172 в кв. 30 по кадастралния план на П. от 1932 г. при граници: от север - улица, от изток - имот пл. № 1* от запад - имот пл. № 1* съставляващ реална част от нива от 8.7 дка, цялата при граници: път, П. Р., Ц. К. и И. К. Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е постъпила касационна жалба от адв. Н. С. в качеството му на пълномощник на ищците Й. И. са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация К. И. К. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 463/1920 г. наследодателят на ищците К. е закупил една нива в с. М., м. "Д" от 8.7 дка при съседи: път, М. Р., Ц. К. и И. К. С нотариален акт № 154/1942 г. продал на сина си И. К. Н. и на К. И. К. 4 дка от тази нива при граници: железопътна линия, Ц. К., М. Р. и път. Предмет на спора е непродадената част от нивата, която е останала в собственост на наследодателя на ищците. По техни твърдения тя е идентична с имот пл. № 172 по плана на с. П. от 1932 г., който е възстановен на ответника като наследник на К. В. Д. В съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че не се установява тази непродадената част от нивата да е идентична с претендирания от ищците б. имот пл. № 1*. Вещите лица от назначените по делото съдебно-технически експертизи са проследили регулационния статут на този имот и са дали заключение, че първият кадастрален и регулационен план на с. М. старото име на с. П. е от 1932 г. В него е заснет имот пл. № 172 в кв. 30 с площ по графични данни 3 192 кв. м., за който са отредени парцели III-172, IV-172 и V-172, а част от имота попада в улица. Този план е бил в сила към момента на сключване на договора от 1942 г. за продажба на реалната част от 4 дка, но продаденият имот не е индивидуализиран съобразно него. Вещото лице е констатирало, че в разписната книга към плана от 1932 г. има записани имоти до пл. № 1* списъка на стопаните в кв. 30 няма никакви записвания. Поради това, предвид липсата на данни за собствеността на имотите в кв. 30, не може да се установи закупената през 1920 г. от К. А. нива с кои имоти по плана на с. М. е идентична. Разпитаните по делото свидетели са заявили, че наследодателите на двете страни са имали имоти в тази местност, които са били близки или съседни, но не са посочили конкретни индивидуализиращи белези, въз основа на които да се направи безспорен извод, че притежаваният от К. А. имот е идентичен с процесния. Съобразно правилото на чл. 127 ГПК (отм.) всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на онези факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и при липса на убедителни доказателства наследодателят на ищците да е бил собственик на б. имот пл. № 172 в кв. 30 по плана от 1932 г., искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ правилно е отхвърлен. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът