Решение № 1196 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7022/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител срещу решение 181 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 823 по описа на Административен съд гр.Стара Загора за 2022 г. С атакуваното решение по жалба на ЕТ Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Д-р Е. ХРИСТОЗОВ гр. Стара Загора, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-342-0114321 от01.11.2022г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Извършването на нарушението е установено. Срокът на ПАМ не е постановен в нарушение на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК и административният орган е изложил мотиви относно продължителността на срока основани на превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 от ЗАНН. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е индивидуализиран в достатъчна степен обекта, който подлежи на запечатване. В ЗПАМ е посочено, че на запечатване подлежи не цялата сграда находяща се в гр. Стара Загора, ул. Антон Марчин 64, а само лекарския кабинет, в които е установено съответното нарушение. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанциив размер на 240 лв. за всяка от тях. Ответникът ЕТ Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ Д-р Е. Христозов , не изразява становище по оспорването. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е основателна и предлага решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което жалбата срещу заповедта за налагане на принудителна административна мярка да бъде отхвърлена. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на ЕТ ИПСМП д-р Е. Христозов гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - лекарски кабинет , находящ се в гр. Стара Загора, ул. Антон Марчин 64, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. По делото е установено, че при извършена проверка на 24.10.2022 г. на обект - лекарски кабинет, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Антон Марчин 64, стопанисван от ЕТ ИПСМП д-р Е. Христозова гр. Стара Загора, е била извършена контролна покупка на услуга - естетична консултация на стойност 100 лв., заплатена в брой от проверяващия служител К. Бонева, преди легитимация, на И. Кирилова - продавач (на длъжност медицински секретар), като за покупката не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Извършеното нарушение се потвърждава от изведения КЛЕН от ФУ. За извършениото нарушение на ЕТ е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на търговеца е наложена ПАМ - запечатване на стопанисван от него търговски обект - лекарски кабинет, находяща се в гр. Стара Загора, ул. Антон Марчин 64 и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. За да отмени процеснта заповед, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на принудителна мярка е с неясен предмет до степен, непозволяваща да се направи извод, че разпоредените с акта правни последици - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, се отнасят именно този, в който е било извършено нарушението. За да достигне до този извод съдът е посочил, че в описаната в заповедта сграда се намират още четири лекарски кабинета и от мотивите изложени при прилагане на мярката не става ясно, за кой конкретен кабинет се налага. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна и издадена в нарушение на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК, което е основание тя да бъде отменена. Решението е правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни с мотивирана заповед на органа по приходите, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това, дали е поискан друг данъчен документ. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на ЕТ за неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан. Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. Извършена е покупка на естетична консултация на стойност 100 лв., като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден. За констатирането на нарушението от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма, в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон е основание за прилагане на предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я стори това или не. Обоснована на съдържанието на заповедта за налагане на мярката е преценката на първоинстанционния съд, че обектът, за който се налага не е конкретизиран в достатъчна степен. По делото не е било спорно, че ЕТ осъществява търговската си дейност в лечебно заведение, което е посочено като Амбулатория - индивидуална практика за специализирана медицинска помощ, находящо се на два етажа в жилищна сграда на ул. Антон Марчин 64 в гр. Стара Загора и състоящо се от множество помещения, сред които 4 лекарски кабинета - по 2 на всеки етаж. За един от тези кабинети следва да се приложи мярката, но не е посочено кой. Поради тази причина е правилна преценката на административния съд, че в заповедта предмет на проверка не е индивидуализиран лекарският кабинет, в който е било извършено нарушението. Никъде не е посочено на кой етаж или кой номер кабинет подлежи на запечатване. В случая не става ясно за кой от четирите лекарски кабинета в лечебното заведение на ЕТ се отнася процесната принудителна административна мярка. В касационната жалба е посочено, че съответното запечатване на търговския обект се изпълнява от органите по приходите извършили проверка на търговския обект и след като е описано мястото, където се намира сградата, адреса и лицето, което стопанисва дадения обект, то възможността да бъде запечатан не точно обекта, в който е извършено нарушението, а друг е минимална. В конкретния случай не става въпрос за това дали при изпълнението ще бъде надлежно индивидуализиран конкретния обект срещу който е насочена мярката, а за това, че при издаването на административния акт не е спазено изискването разпореденото с него да бъде ясно и точно, като адресатът му не може да бъде определян в последствие при изпълнението с уговорката, че възможността да бъде запечатан друг кабинет е минимална . От посоченото в касационната жалба също не може да се индивидуализира конкретният лекарски кабинет, в който е извършено нарушението, поради което настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд в тази насока. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че при издаването на заповедта за налагане на принудителната мярка не са изложени мотиви относно определения срок на мярката. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителна административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното конкретно нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока на принудителната административна мярка, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му на 7 дни. Така изложениете мотиви могат да послужат за издаване на ПАМ по отоншение на всеки търговец, тъй като липсва каквато и да било конкретика посочена във връзка с установеното при извършената проверка на ЕТ ИПСМП д-р Е. Христозов . Липсата на мотиви, във връзка със срока на принудителната административня мярка е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Неизлагането на конкретни мотиви в заповедта за налагане на принудителна административна мярка, препятства възможността да бъде проверена съразмерността на същата, поради което е самостоятелно осноавние да бъде прието, че административния акт е незаконосъобразен. Като е достигнал до този краен извод, първоинстанционният съд е постановил решение по отношение на което не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължи присъждане на разноски в полза на касатора, а ответникът не е направил искане в този смисъл. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение