Решение № 8048 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2009 г.

Решение № 8048 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на адв. Катя Глушкова, в качеството й на процесуален представител на Тончо Иванов Бебов, управител на "Нов център" ЕООД, срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 41 от 14.09.2009 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който е установено публично държавно вземане (АУПВ) в размер на 7 623.29 лв. и лихва за забава до окончателното му заплащане, на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради липса на компетентност, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на акта, като не се претендира присъждане на съдебни разноски с оглед изхода от спора. Ответната страна по жалбата - съветът за електронни медии оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Златка Георгиева, както и по съображения в писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и наведените доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна. С обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане № 41 от 14.09.2009 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) са определени такси за надзор по спазването на условията на радио и телевизионната дейност на "Нов център" ЕООД по индивидуална лицензия, издадена му от държавната комисия по далекосъобщения под № 441-00308 от 11.01.2001 г. за осъществяване на радио дейност като търговски оператор. Актът е за периода от 16.06.2006 г. до 31.12.2008 г., с посочване на лицензията и по тримесечни срокове, като с него се определя публично държавно вземане в общ размер от 7 623.29 лв. и лихва за забава. Същият е издаден на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК. Описаната в жалбата фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства. Страните не спорят, че жалбоподателят не е ползвал лицензията в периодите, за които е издаден акта. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" от ЗРТ, лицензираният радио оператор заплаща годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, а по б."б" - за надзор върху дейността на регистрирания радио оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Законът предвижда заплащане на такса за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на оператора. След като по посочената лицензия дейност не е осъществявана, то не са налице условията на чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" от ЗРТ за определяне на таксите по т. 1 - т. 11 от акта в общ размер от 7 623.29 лв. Този правнорелевантен факт дали е осъществявана дейност във връзка с предоставената лицензия следва да бъде доказан от административния орган при постановяване на административния акт. Доводът на ответника, че таксата се дължи поради факта, че е издадена лицензия и до нейното прекратяване е неоснователен и необоснован, доколкото в случая предмет на акта са такси за надзор по посочените в чл. 102, ал. 3 от ЗРТ критерии, а именно за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията и за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. За издаването на лицензията се събира първоначална лицензионна такса и първоначална регистрационна такса, а годишната такса е за упражнен надзор върху дейността на оператора и излъчваните от него програмни продукти. Обжалваният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед на изложеното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение