Решение № 16022 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6035/2011 г.

Решение № 16022 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6035/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 22 от 21.03.2011 г., постановено по адм. д. № 211 от 2010 г. Административен съд гр. Кърджали е отменил отказа на директора на РЗОК-Кърджали, обективиран в т. 2 на писмо с изх. № 29-02-65/19.01.2010 г. за сключване на Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 90, № 91, № 92, № 96 и № 99 с МБАЛ " Д-р Сергей Ростовцев" ЕООД гр. Момчилград. Изпратил е преписката на директора на РЗОК-Кърджали за произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК гр. Кърджали с оплакване, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и потвърден издадения отказ. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Обжалваното решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил указанията на тричленния състав на ВАС и е провел необходимите процесуални действия за събиране на доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Административното производство е започнало с депозирано Заявление на 08.01.2010 г. а от МБАЛ " Д-р Сергей Ростовцев" ЕООД гр. Момчилград за сключване на договор с НЗОК, а което включва и процесните клинични пътеки. В Договора между РЗОК и лечебното заведение тези аКП не са посочени и за тях е налице оспорения отказ за сключване на договор. Като мотив за отказа органът е посочил, чеаа в лечебното заведение не работи втори лекар със специалност "вътрешни болести" и "пневмология и фтизиатрия" на основен трудов договор, на пълно работно време". Първонистанционният съд е направил подробен анализ на законовите изисквания, относими към всяка от процесните КП и установил, че липсва изискване за втори лекар за изпълнение на съответната клиничната пътека. При описанията на лекарите-специалисти, законодателят конкретно е посочил изискванията за специалност, като в някои от случаите алтернативно се сочи и лекар с друга специалност, което не означава задължението за неговото наличие като втори специалист. Например, в описанието на КП № 91 - като условие за сключване на договор в т. 3 - необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека е посочено: лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия илиалекар със специалност по "вътрешни болести". В описанието на КП № 92 като условие за сключване на договор в т. 3 - необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека е посочено: Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години: - лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия или лекар със специалност по вътрешни болести и пневмология и фтизиатрия или лекар със специалност по вътрешни болести и клинична алергология. За необходимите специалисти за всички процесни клинични пътеки - по клинична лаборатория и образна диагностика не се спори, че са налични. При тези обстоятелства по делото правно обоснован е изводът на съда, че медицинското заведение разполага с изискуемите по закон специалисти за сключване на договор за процесните КП, а в случаите, в които е посочен лекар със съответната специалност, или ако са посочени различни специалисти е употребена алтернативната форма "или", а е достатъчно наличието на един специалист, за да бъде сключен договор по цитираните КП. а Неоснователно е касационното възражение за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗО, с която се забранява да се поставят условия за сключването на договор, по-неизгодни от приетите с НРД. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 5 от НРД 2010, като специално условие за сключване на договор по КП е - в лечебното заведение да работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека". Обосновано и в съответствие с релевантната материалноправна норма е доводът, че след като приложение № 18 към НРД 2010 и описанията на процесните КП не изискват наличието на двама лекари, е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗЗО, което обуславя незаконосъобразността на оспорения отказ от страна на РЗОК-Кърджали за сключване на договор за процесните КП. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон по тълкуването и прилагането на чл. 59в от ЗЗО. Съдът е обсъди и указанията, дадени от директора на НЗОК и председателя на БЛС, във връзка с изискването на чл. 59в ЗЗО в представения по делото Протокол за съвместни указания между БЛС и НЗОК относно тълкуването и прилагането на НРД 2010 г. Правилно е приел, че с този акт не може да се тълкува норма от закон, поради което е недопустимо въвеждането на други изисквания. а Освен констатираните противоречия с материалния закон, съдът е установил и допуснати от органа съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. В чл. 20, ал. 3 от НРД 2010 е регламентирано задължението - при непълнота на представените документи от страна на лечебното заведение, кандидатстващо за сключване на договор, директорът на РЗОК в срок до 7 дни от установяването да уведоми страната за това обстоятелство и да определи срок до 14 дни за отстраняване на недостатъците. Органът не е успал да докаже спазване на тоза условие, което също е основание за отмяна на оспорения отказ. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,