Решение № 4749 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2015 г.

Решение № 4749 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Пътна полиция" при Столична Дирекция на вътрешните работи, [населено място], срещу решение № 2830/22.04.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 171/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на д-р Р. С. Ц. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 14-0230-000099 от 07.11.2014 г. на Началник Отдел "Пътна полиция" при Столична Дирекция на вътрешните работи, [населено място]. Ответникът по жалбата, Р. С. Ц., чрез адв. Х. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 14-0230-000099 от 07.11.2014 г. на Началник Отдел "Пътна полиция" при Столична Дирекция на вътрешните работи, [населено място]. Със същата, на д-р Р. С. Ц., временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца, затова, че на 07.11.2014 г. около 22. 00 ч. в [населено място] управлява моторно превозно средство, като отказва да даде качествена проба за алкохол с техническо средство. За да отмени обжалваната заповед АССГ е приел, че от една страна по делото не се доказва надлежното удостоверяване на извършеното нарушение на 07.11.2014 г. от жалбоподателя Ц.. От друга страна е мотивирал, че чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата, не съдържа като основание за налагане на ПАМ изписаната в заповедта хипотеза от фактическа страна. Решението е правилно. Страните не спорят, че по своя характер "временното отнемане на свидетелството за правоуправление" в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата представлява принудителна административна мярка /ПАМ/. Според правната доктрина, ПАМ е форма на държавна принуда, като основанията за прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са строго нормативно установени. ПАМ като принцип е форма на административна принуда, защото поначало се прилага от административни органи. ПАМ като форма на административна принуда е следствие от дейност по упражняване на вид административни правомощия, като неин юридически израз е административният акт, с който тя се налага. Правилно съдът е приел, че наложената ПАМ не е наказание и следва да се разграничава от наказанието, което не се налага с административен акт. Производството по жалба срещу наказателното постановление не е преюдициално спрямо производството по жалба срещу наложената ПАМ, дори и в хипотеза на едно нарушение. В случая ПАМ е наложена от компетентен орган, за което се представят относими доказателства. Наложената ПАМ е на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Съгласно текста на тази норма, принудителната административна мярка е отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Мярката е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението "отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол или други упойващи вещества, или да даде кръв за медицинско изследване". Правилно съдът е приел, че за налагането на тази мярка, е необходимо надлежно установяване на нарушението с Акт за установяване на административно нарушение. Необходимо е и пълно сходство на фактите в така съставения АУАН и Заповедта за налагане на ПАМ. В конкретната хипотеза липсва надлежно установяване на нарушението с всички негови елементи от обективна страна с АУАН. Датата на извършване на деянието е основен елемент от обективна страна. В заповедта за налагане на ПАМ е изписана дата на извършване на нарушението - 07.11.2014 г., а в представения АУАН - дата – 06.11.2014 г. Съществува разминаване в номера на изписания дрегер. Касационната инстанция не приема възражението на касатора за допусната фактическа грешка в заповедта за налагане на ПАМ. Съществува механизъм органът сам да отстрани допусната от него явна фактическа грешка. Недопустимо е съдът да отстранява допуснати от органа фактически грешки. В хипотеза на основен елемент от обективната страна на деянието – какъвто се явява датата на извършване на нарушението, същият подлежи на доказване с относими и допустими доказателствени средства, а в случая не е проведено доказване от страна на органа за твърдяното в заповедта извършване на нарушението на 07.11.2014 г. Съставеният Акт за установяване на административно нарушение по принцип е годно доказателствено средство за доказване на нарушението, за което е наложена мярката. В случая обаче същият не може да изпълни тази функция, тъй като установява извършено нарушение на дата, различна от изписаната в заповедта за налагане на ПАМ. Правилен е и извода на съда относно начина на изписване на нарушението от фактическа страна. Релевантният елемент от обективната страна на деянието за налагане на тази ПАМ е отказът на лицето да даде проба за алкохол. Правилни са изводите на съда, че в случая в заповедта се въвежда понятието "качествена проба", което не се съдържа сред елементите от обективната страна на деянието, като основание за налагане на посочената мярка. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на Административен съд София град, което следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд