Решение № 5379 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13761/2013 г.
ВАСIII отделение17.04.2014 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5614/21.08.2013 г. по адм. дело № 10616/2012 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 33 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5379 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13761/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Иван Кирилов Иванов, от гр. Годеч, Софийска област, подадена чрез адв. Борислав Цветков - САК, против решение № 6514/21.08.2013 г. по адм. д. № 10616/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Неоснователно съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 59 от АПК относно формата и съдържанието на оспорения ИАА, въпреки че по делото липсват доказателства за начина, по който са установени причините за постановения отказ. Административният орган не е уведомил земеделския производител, че започва срещу него производство по издаване на административен акт и не му е дал възможност да присъства на кръстосаните проверки и да бъде уведомен за резултатите от тях. Съдът не е взел предвид, че констатираните нередности при кръстосаните проверки е следвало да бъдат последвани от проверки на място, съгласно чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Не е ясно как през 2010 г. същите площи са били заявени за подпомагане и са приети за допустими, а през 2011 г. са отказани за подпомагане. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважената жалбата му. Претендира за присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано и по отношение на него не са налице пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е обсъдил всички относими за спора факти, включително и СТЕ и правилно е приел, че за част от парцелите има застъпване, което автоматично ги изключва от подпомагане, а други попадат извън слоя, допустим за подпомагане. Съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г., когато процентното съотношение на недопустимата площ към установената е по-голямо от 50 %, цялата установена площ се санкционира и не се изплаща субсидия за съответната година, като се налага и санкция за бъдещ период. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отхвърлил жалбата на Иван Кирилов Иванов срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-230-6500/875/30.06.2012 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 23/160511/50818. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма по чл. 59 от АПК. Въз основа на писмените доказателства и на СТЕ е приел, че за резултатите от кръстосаните проверки, установяващи застъпване на заявени площи, земеделският стопанин е бил уведомен и му е дадена възможност да представи доказателства за ползваните от него площи. След изясняване на тези факти и след одобряване на окончателния слой с площи за подпомагане по СЕПП е прието, че част от заявените земи са извън допустимия слой. Промяната през 2011 г. се дължи на актуализиране на площите, допустими за подпомагане. Поради това, че процентът на недопустимите площи е по-голям от 50 % от цялата установена площ, санкцията е неплащане на субсидия за цялата година. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и след подробен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи за неоснователност на подадената жалба. С общо заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН 23/160511/50818 Иван Кирилов Иванов е поискал: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 3279,61 лв. и по Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - 3722,28 лв. С обжалваното уведомително писмо изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал и двете плащания изцяло. Отказът за подпомагане по СЕПП е на основание чл. 43, ал. 3, т. 3, 4 и 5 от ЗПЗП, а именно - кандидатът стопанисва площи, по-малки от заявените, кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и за някои площи има застъпване, което не е отстранено. Същите основания, но уредени в Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони", са посочени и по отношение на отказа за подпомагане по НР1 отново за целия заявен размер. Подробно и мотивирано административният орган е изложил правните и фактически основания за постановения отказ. Не само в приложен табличен вид, но и с факти и обяснения е обосновал липсата на предпоставки за уважаване на искането за подпомагане. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че индивидуалният административен акт няма формата и съдържанието по чл. 59 от АПК. Спазена е изцяло процедурата по уведомяване на земеделския стопанин и поради това той е имал възможност да защити правата си в хода на административното производство. След кръстосани проверки в данните по отделните заявления са установени множество застъпвания в заявените имоти. С писмо от м. ноември 2011 г. Иванов е бил поканен да представи документи, доказващи правното основание за ползване на заявените за подпомагане имоти. Такива документи не са били представени пред административния орган, не се представят и пред съда. С оглед на това правилно е поставен отказа на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, 4 и 5 от ЗПЗП. По отношение на другото основание за отказ от подпомагане, а именно - намаляването на допустимата за подпомагане площ по СЕПП и НР1, заключението на съдебно-техническата експертиза сочи, че допустимият за подпомагане слой за 2011 г. е създаден след дешифриране на самолетни снимки от летене през юли - август 2011 г. Този факт се установява и от писмо вх. № 02-0400/533 от 28.02.2012 г. на министъра на земеделието и храните до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В него е посочено, че са извършени промени в база данни "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2011 на базата на извършени провери на място от Техническия инспекторат към РА. Всички заявени за подпомагане площи, които излизат извън допустимите за подпомагане, не могат да бъдат субсидирани. Фактът, че през 2010 г. за същите площи е било признато подпомагане по същите програми и мерки, е обясним с извършената корекция на допустимите площи и с точното им замерване чрез ортофото заснемане през 2011 г. Предвид значителният процент на наддеклариране - 73,69 % според заключението на СТЕ, обосновано съдът е приел, че правилно е наложена санкцията по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г., приложима при наддеклариране по-голямо от 50 %. В този случай не се изплаща субсидия за съответната година и се налага санкция за бъдещ период, каквато е определена в обжалвания административен акт. Подробно и обосновано съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,