Решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г.

Решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. П. и Д. З. П. и двамата от с. К., Пловдивска обл. чрез своя процесуален представител адв. А срещу въззивното решение от 11.04.2008 г. по г.д. № 1095/2007 г. на АС-г. Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.10.2007 г. по г.д. № 1206/2007 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която да се начислява лихвата за забава. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че началният момент, от който следва да се присъди законната лихва е 28.03.2007 г. когато е получено от застрахователят съобщението за деликта по смисъла на чл. 224, ал. 1 КЗ, а не деня на деликта-28.10.2006 г., поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК постоянна практика на ВКС. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай забавата на кредитора се определя от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ПЗР ГПК. За да отмени първоинстанционното решение въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че съгласно чл. 223, ал. 2 изр. 2-ро КЗ застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ, а не от датата на увреждането/деликта/. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното: Релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди. Това всъщност е и момента, от който се присъжда обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК и решение № 594/17.10.2006 г. по т.д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК. Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с посочената постоянна практика на ВКС, обстоятелство което обуславя неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Ето защо следва да бъде отменено въззивното решение от 11.04.2008 г. по г.д. № 1095/2007 г. на АС-г. Пловдив, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 2.10.2007 г. по г.д. № 1206/2007 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която следва да се начислява лихвата за забава и вместо него постановено друго, с което да се присъди законна лихва, считано от 28.10.2006 г. Водим от горното ВКС-ТК