Решение № 2617 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2009 г.

Решение № 2617 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Летище Пловдив" ЕАД, подадена чрез Изпълнителния директор Андрея Николов Андреев, срещу Решение № 680 от 16.06.2009 г. по адм. дело № 1573/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, Х състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 2603-0577/21.08.2008 г. на Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № РД 4402-0928/24.09.2008 г. на Директора на РМД гр. Бургас. Касаторът излага доводи, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да бъде отменено решението на АС - Бургас. Ответникът - Началникът на Митница Бургас не изразява становище. Заинтересуваната страна - ТД на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител - юрк. Соколова, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Заинтересуваната страна - Директорът на Агенция Митници не изразява становище. Заинтересуваната страна - "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Летище Пловдив" ЕАД като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е установил следното: С Решение № 2603-0577/21.08.2008 г. на Началника на Митница Бургас на основание чл. 214, § 2, ал. 1 от Регламент на съвета /ЕИО/ № 2913/1992 г.; чл. 203, ал. 2 от ЗМ и чл. 828, ал. 1 от ППЗМ, във вр. чл. 203, § 1 от Регламент на съвета /ЕИО/ № 2913/1992 г.; чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определен размерът на митническо задължение и дължими държавни вземания, както следва: 1. по ЕАД № 07BG001000J0001863 - мито 6,65 лв., акциз - 497,39 лв. и ДДС - 597,24 лв. и 2. по ЕАД № 07BG001000J0001812 - мито 0,00 лв., акциз - 1291,07 лв. и ДДС - 1068,79 лв. В решението като солидарно отговорни длъжници за заплащане на възникналите задължения са определени "Летище Пловдив" ЕАД и "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД. В мотивите е посочено, че съгласно представеният сертификат за инспекция № 374/25.07.2008 г. от стоките, поставени под режим митническо складиране с цитираните по-горе два броя ЕАД, не са налични или са в по-малко изрично изброени алкохолни напитки, вложени от "Летище Пловдив" ЕАД, с титуляр по разрешение и складодържател на митническия склад "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД. В случая не спори между страните, че 1397 кашона с алкохол по процесните ЕАД са се намирали в склад на "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, под режим митническо складиране, вложени от "Летище Пловдив" ЕАД, което е упълномощило "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД да осъществява пряко представителство, с генерален обем на представителната власт за даване на митническо направление на стоки и поставяне под митнически режим. С оглед разпоредбата на чл. 84 от Регламент /ЕС/ 2913/92 г. и чл. 90 от ЗМ, процесната стока, като чуждестранна стока под режим митническо складиране, е в режим с отложено плащане. Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада, съгласно чл. 176 от Регламент /ЕС/ 2913/92 г. и чл. 111, ал. 2 от ЗМ и съгласно чл. 334м от ППЗМ, складодържателят следва да води отчети, които да съдържат всички необходими данни и надзорното митническо учреждение може да изиска извършването на инвентаризация за всички стоки или за някои от стоките, поставени под режим. Съдът е установил, че в процесния случай по искане на складодържателя, който се явява и декларатор е извършена проверката на декларираната стока от сървей, в присъствието на складодържателя и на представител на митническо учреждение. Тази проверка според съда не представлява последваща проверка на декларацията по смисъла на чл. 78 от Регламент /ЕС/ 2913/92 г. и чл. 84 и сл. от ЗМ, тъй като не е налице както разрешение за вдигане на стоката, така и фактическо вдигане на същата. Тя представлява инвентаризация извършена в присъствие на представител на митническото учреждение, каквато инвентаризация складодържателя е длъжен да извършва ежегодно с оглед редовното водене на счетоводната му отчетност. АС е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е присъствал при извършването на инвентаризацията. В тази връзка е отбелязано, че при инвентаризацията не е необходимо присъствието на вложителя, след като тя е извършена от независим сървей в присъствието на представител на митническото учреждение, още повече, че дори и при последващия контрол на декларацията на който се позовава жалбоподателя, е необходимо да присъства единствено декларатора, който в случая е "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, с оглед извършеното му упълномощаване /л. 133/. Съобразно разпоредбите на чл. 101 от Регламент /ЕС/ 2913/92 г. и чл. 107 и 108 от ЗМ вложителят, в случая "Летище Пловдив" ЕАД е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране. С оглед направените по-горе констатации, първоинстанционният съд е приел, че след като при извършената инвентаризация, за която е съставен надлежен сертификат за инспекция, са установени липси от стоките поставени под режим митническо складиране е налице неизпълнение на задълженията за неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад от страна на складодържателя, за което носи отговорност и вложителя. Правилно в обжалваното решение е прието, че задължението е възникнало на 15.08.2008 г., тъй като според съда към този момент е изготвена съответната докладна записка и е установено, че описаните стоки липсват. Относно възражението на жалбоподателя, че не е изяснен въпросът дали са налице липси на стоки или първоначално погрешно деклариране, като при втората хипотеза би следвало да се търси възможността за анулиране на митническата декларация в решението е посочено, че за да бъде извършено анулиране на митническата декларация е необходимо нарочно искане за това, както и ангажиране на доказателства, с които да бъде установено грешното деклариране /чл. 66 от Регламент /ЕС/ 2913/92 г. и чл. 72 от ЗМ/. В тази връзка съдът е констатирал, че такова искане не е направено в хода на административното обжалване и от жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства посредством които би могло да се установи наличието на съответните обстоятелства за анулиране на митническата декларация. С оглед горното, АС - Бургас е отхвърлил жалбата на "Летище Пловдив" ЕАД като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. С въвеждането на митническата територия на страната стоката попада под митнически надзор и е обект на митнически контрол. Според чл. 104, ал. 1 ЗМ, режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на чуждестранни и местни стоки, при посочените условия. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ЗМ, вложителят в склада, който е лицето отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режима митническо складиране, е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране. Според чл. 115, ал. 1 ЗМ, стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, само след предварително разрешение на митническите органи, които определят и условията за извършването му. Такова разрешение в случая не е издавано, а на стоката не е давано друго митническо направление или режим. Стоките, които са били поставени под режим митническо складиране и за което при извършената проверка е установено, че не се намират в митническия склад, се явяват отклонени от митнически надзор. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ при отклоняване на стоките от митнически надзор възниква вносно митническо задължение, за което според чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗМ задължение носят лицата, отклонили стоката от митнически надзор или участвали в отклонението. В съответствие с горното, съдът неправилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя - сега касатор за допуснато процесуално нарушение, поради това, че не е присъствал при извършването на инвентаризацията. Необосновано е приел, че е необходимо да присъства единствено декларатора, който в случая е "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, с оглед извършеното му упълномощаване /л. 133/. Следва да се има предвид, че пълномощното, на което се е позовал административният съд е със срок до 31.12.2007 г. и не е изследван въпроса дали е налице упълномощаване от "Летище Пловдив" ЕАД на "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД след този срок, тъй като видно от доказателствата по делото митническата проверка е извършена на 4.07.2008 г. Това обстоятелство е релевантно за спора, тъй като в случая основните възражения на жалбоподателя - сега касатор са, че същият не е присъствал при извършване на инвентаризацията и не е отклонил стоката, поради което е необходимо установяване на факта дали от него е било налице валидно упълномощаване на декларатора към момента на извършване на инвентаризацията. Поради това, така постановеното решение е неправилно. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими по спора, както и да се вземе предвид изложеното в настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,