Решение № 8758 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2010 г.

ВАСV отделение20.06.2011 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2022/2010 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Георги Илиев Стоянов от град София за заплати на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация " София направените разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8758 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Георги Илиев Стоянов от град София против решение от 30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2022/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация " град София, чрез процесуалния си представител си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Георги Илиев Стоянов срещу заповед № СП-8/2.03.2010 г. на Главния директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГВА/, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Първоинстанционният съд е установил, че Стоянов е заемал длъжността "началник на отдел "Летателна експлоатация" в ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", с придобит ранг I младши, назначен със заповед № СП-5/29.01.2007 г. Съгласно утвърденото длъжностно разписание, в сила от 1.01.2010 г. в Дирекция "Авиационна безопасност" са съществували три отдела: отдел "Летателна експлоатация" с 11 щатни бройки, една от които е заемал жалбоподателя като началник на отдел; отдел "Лицензиране на авиационния персонал" със 6 щатни бройки и отдел "Летателна годност" с 17 щатни бройки. По силата на новото длъжностно разписание, в сила от 1.03.2010 г. Дирекция "Авиационна безопасност" е сформирана в два отдела: отдел "Експлоатационни стандарти и лицензиране" с 18 щатни бройки, от които 1 - началник на отдел и отдел "Летателна годност" - със 17 щатни бройки. При сравнение на двете длъжностни разписания се установява, че общата численост на персонала в Дирекция "Авиационна безопасност" е запазена, но е закрит отдела, в който е работел жалбоподателя. При тези доказателства АССГ е изложил мотиви, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Стоянов е законосъобразна, като издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според съда длъжността, която е заемал държавният служител е съкратена като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, както и същата не съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика, тъй като при съпоставката на основните функции и задължения на заеманата от Стоянов длъжност "началник на отдел "Летателна експлоатация" и на новата длъжност "началник на отдел "Екплоатационни стандарти и лицензиране" не са идентични, независимо, че част от функциите на първата длъжност са пренесени в новата длъжност и се припокриват. Поради това съдът е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Георги Илиев Стоянов, като е приел за законосъобразно уволнението му. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. При сравнение на приложените две длъжностни разписания на администрацията на ГД "ГВА", се установява че независимо от запазването на общата численост на персонала, съгласно длъжностните разписания, в сила от 1.01.2010 и от 1.03.2010 г. е закрит отдела, на който началник е бил жалбоподателя е закрит, с оглед на което изпълнението на ръководната му дейност е преустановена. При тези доказателства, следва да се направи извод, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е била издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, и на материалния закон. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от Стоянов длъжност е установено, че е налице първото кумулативно изискване - тази длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 1.03.2010 г. Дори да се приеме възражението на касатора, че функциите, които той е изпълнявал и в момента съществуват, но са преминали към други длъжности, това не променя извода за съкращаване на неговата длъжност. Поради това органът по назначаване е установил и наличието на второто изискване, за да е налице реално съкращаване на длъжността, а именно, че тя вече не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник. В случая извършените промени в администрацията на ГД "ГВА" са извършени с цел организационни промени, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. При утвърждаване на ново длъжностно разписание, когато не са налице структурни промени, какъвто е настоящия случай, след като в рамките на одобрената обща численост той е извършил само организационни промени с цел усъвършенстване и подобряване на работата на администрацията или при наличие на необходимост от други длъжности, които да осигурят по-ефективно изпълнение на задачите на администрацията. Предвид на изложеното, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касационния жалбоподател е законосъобразна и жалбата срещу нея правилно е отхвърлена. Обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 150 лева разноски по делото пред касационната инстанция на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираните разноски пред първата инстанция са присъдени от АССГ в полза на ответника, поради което тази претенция в настоящето производство е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2