Решение № 5855 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2011 г.

Решение № 5855 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВЕЛПА 91" АД против решение № 493 от 26.04.2011 г., постановено по адм. д. № 692/2010 г. от Административния съд - Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и в противоречие на материалния закон - не приемайки, че процесните задължения заради които се отказва правото на преотстъпване на корпоративния данък за 2008 г., са погасени в резултат на прихващане с вземания на дружеството, произтичащи от извършени плащания на отпаднало с обратна сила основание. Иска се постановяване на решение от настоящата инстанция, с което да се отмени първоинстанционното решение и Ревизионен акт /РА/ в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е РА № 1000230 от 26.04.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - В. Търново, относно отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. С РА е отказано да се признае правото на преотстъпване на корпоративния данък за въпросната година, тъй като е установено, че за 2008 г. ревизираният субект има непогасени задължения, подлежащи на принудително изпълнение и лихви върху тях. При обжалването му по административен ред РА в частта, обжалвана пред съда, е потвърден с решението на директора на ДОУИ - В. Търново. Административният съд е приел, че че не са налице всички кумулативни предпоставки за преотстъпването на данъка за 2008 г., тъй като ревизирания субект е имал неиздължени задължения за главници по ДДС; ДОО; УПФ и ФГВРС и лихва върху тях; Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно. Съгласно чл. 167, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКПО общото изискване към субектите за да упражнят правото си на преотстъпване или намаляване на корпоративния данък е да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции по влезли в сила НП, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и лихви, свързани с невнасянето в срок на предходните задължения към 31.12. на съответната година. В конкретния случай е установено от органа по приходите, че към 31.12.2008 г. ревизираният субект не е погасил напълно задълженията си за ДДС; ДОО; УПФ и ФГВРС. При тези констатации, е прието, че не са налице общите предпоставки за преотстъпване на корпоративния данък за процесните години. Основното възражение на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е, че към 31.12.2008 г. дружеството не е имало сочените по- горе задължения, тъй като същите са погасени в резултат на прихващане с вземания на "Велпа - 91" АД, произтичащи от извършени плащания, без да е било налице основания за тях- доколкото прихващането има обратно действие. Твърди, че с Акта за прихващане или възстановяване /АПВ/- № 1000058/12.02.2010 г., с обратна сила и то към 31.12.2008 г., са заличени задълженията на дружеството. Основателно възражение. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че към 31.12.2008 г. жалбоподателят е имал непогасени задължения за ДОО, УПФ, ФГВРС и лихви за ДДС; както и, че погасяването извършено с прихващане по АПВ - № 1000058/12.02.2010 г. - няма обратно действие, а следва да се счита от 12.02.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД - две насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. И това не е денят на изявлението за прихващане, както неправилно е приел АС - Велико Търново, а денят, в който двете вземания са съществували като противопоставими и годни за компенсиране, като действително погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. Задълженията на жалбоподателят за ДОО, УПФ, ФГВРС и лихви за ДДС, са били към 31.12.2008 г. и това е датата към която прихващането е могло да бъде извършено и има действие. При този резултат касатора вече отговаря на всички кумулативни предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г., поради което решението на АС - В. Търново следва да бъде отменено и бъде постановено друго по същество, с което жалбата на дружеството уважена. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на касатора сторените разноски за двете инстанции, в размер на 2 395 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,