Решение № 12266 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2015 г.

Решение № 12266 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба от представляващия ДКЦ "Св. Иван Рилски-Аспарухово - Варна" чрез процесуален представител адвокат срещу решение № 149/29.01.2015 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 2923/2014 г. С него се отхвърля жалбата, изходяща от дружеството срещу писмена покана изх. № 29-04-2468/20.06.2014 г. на директора на РЗОК Варна с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО търговецът е поканен доброволно да възстанови неоснователно получена сума в размер на 6900.95 лева за четвърто тримесечие на 2013 г. образувана в вследствие превишение назначени специализирани медицински дейности /СМД/ и превишение на стойността на медико диагностични изследвания /МДД/ по видове - бл. МЗ-НЗОК № 3-3842 лева бл. МЗ I НЗОК № 3А - 1059.71 лева и бл. МЗ-НЗОК № 4-1999.24 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Варна чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана. Възраженията са незаконосъобразност с искане за отмяната й. Свеждат се до това, че допълнително отпуснатите регулативни стандарти също се оказали недостатъчни и спазването им би затруднило работата на специалистите от лечебното заведение и би довело до други неизпълнения по договра с НЗОК. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна превишението на стойностите от назначените медицински дейности и превишена стойност на медико диагностични изследвания. По спорният въпрос неоснователно ли са получени сумите предмет на обжалваната писмена покана съдът е приел, че изпълнителят на медицинска помощ може да се разпорежда със средства от бюджета на НЗОК само до размера на определените му с договора средства. При установеното от фактическа страна и след анализ на приложимата уредба съдът е отхвърлил жалбата . Решението е правилно. При законосъобразно и в срок определени регулативни стандарти, жалбоподателят е бил длъжен да ги изпълни точно. Ако медицинска целесъобразност е налагала тяхното превишение, лечебното заведение е следвало да поиска от директора на РЗОК да бъдат увеличени определените му регулативни стандарти и да оспори отказа, ако директорът на РЗОК откаже на лечебното заведение да бъдат отпуснати допълнителни количества направления за СМД и стойности за МДД. Недопустимо е обаче под претекст за медицинска необходимост да бъде нарушавана финансовата (бюджетната) дисциплина. Ако между страните по договора не бъде постигнато съгласие за необходимостта да бъдат увеличени определените на лечебното заведение регулативни стандарти, спорът се разрешава по съдебен ред. Като не е съобразило тези правила, лечебното заведение виновно е причинило плащане със сумите посочени в писмената покана в повече от определените му с бюджета финансови средства за СМД и МДД. Н това основание е длъжно да възстанови по бюджета на НЗОК изплатената над определените му бюджетни средства сума. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 300 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС шесто отделение