Решение № 9928 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2010 г.

Решение № 9928 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна запад" при митница Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Маринела Роева, срещу решение № 1516 от 13.07.2010 г. по адм. дело № 2606 по описа за 2009 г. на административен съд - Варна, с което е отменено решение № 4444-502-111 от 14.04.2009 г. на началника на МП "Варна запад", потвърдено с решение № И 47-135-1-1 от 2.09.2009 г. на началника на митница - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интерцитрус" ООД. Ответната страна по касационната жалба - "Интерцитрус" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Георги Горанов, оспорва същата като неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки и претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 400.00 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като пададена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд - Варна е било решение № 4444-502-111 от 14.04.2009 г. на началника на МП "Варна запад", потвърдено с решение № И 47-135-1-1 от 2.09.2009 г. на началника на митница - Варна. С него е определена нова митническа стойност на стоката по ЕАД № 08BG002002Н0049742 от 5.07.2008 г., в съответствие с чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 в размер на 31 017,17 лв., при което са определени допълнителни публични вземания както следва: мито в размер на 744,41 лв. и ДДС в размер на 6 352,32 лв., и съответни лихви. Постановеното решение е в резултат на извършена последваща проверка на ЕАД и приложените към него документи, включително фактура № 1014RI от 25.06.2008 г. и дебитно известие № 1036 RI/09072008, резултатите от която са отразени в докладна записка от директор на дирекция "Последващ контрол" в Агенция "Митници" изх. № 4444-502 от 07.04.2009 г. Според тях се установява несъответствие между декларираната стойност на стоките, поставени под режим "допускане за свободно обръщение" и направеното счетоводно отразяване на същите при получателя. При проверка на счетоводството на дружеството-получател е констатирано издаване и осчетоводяване на дебитно известие, коригиращо стойността на декларираните стоки. Въз основа на тази констатация само на база на дебитното известие е прието, че митническата облагаема стойност е по- висока от декларираната. В хода на проверката проверяваното лице, чрез управителя си, е дало обяснения, че "фактурираната цена на стоките не е окончателна, а подлежи на корекция в зависимост от движението на цената на пазара", а също и че се установява лошо качество на стоката в някои от дълго пътувалите контейнери, като са направени рекламации относно качеството й, което се отразява на действителната цена на стоката". Във възражението си по повод на доклада, приключващ проверката, задълженото лице "Интерцитрус" ООД заявява, че не са взети предвид корекциите в цената на стоката по въпросния ЕАД, направени в полза на дружеството. Поддържа се, че за стоките по процесния ЕАД е налице издадено от продавача кредитно известие за намаляване на цената в резултат на установени от купувача на стоката дефекти в нея и са представени сертификати за инспекция относно констатирани дефекти на доставената стока. Жалбоподателят не е възразил срещу използвания метод за определяне на митническата облагаема стойност, но е възразил срещу това договорената стойност за стоката да бъде определяна, като се отчита само и единствено дебитното известие, издадено от доставчика, без да се вземе предвид извършеното от последния намаление на цената с процесното кредитно известие. Решаващият съдът е приел, че митническият орган необосновано е завишил митническата стойност чрез включване на стойността по издаденото от изпращача дебитно известие № 1036 RI/09072008 към процесната фактура и приложените документи. Въз основа на основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че в счетоводството на дружеството има осчетоводяване както на дебитното, така и на кредитно известия към фактурата и митническият орган без основание е взел предвид само първото при определяне на митническата облагаема стойност. Съдът е счел, че е неоснователен доводът на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г. По тези съображения е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна и е направил преценка за неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г., след пускането на стоките в свободно обръщение промяната на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките от продавача в полза на купувача може да бъде взета предвид, с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на чл. 29 от Кодекса, когато бъде представено удовлетворително доказателство пред митническите власти: а) че тези стоки са били дефектни в момента, съгласно чл. 67 от Кодекса, б) че продавачът е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обращение на въпросните стоки; в) че дефектното естество на въпросните стоки не е било вече взето предвид в свързания с тях договор за продажба. Действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, изменена в съответствие с § 2, може да бъде взета предвид само при условие, че тази промяна е направена в срок от дванайсет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение на стоките. В случая, основателно е прието от съда, че е поето гаранционно задължение от страна на продавача на стоката да коригира стойността при доказани дефекти. Представеното в тази връзка рамково споразумение с доставчика не е било оспорено от митническите органи. Доколкото чл. 145, ал. 3 от Регламент № 2454/93 г. допуска корекциите при определяне договорената стойност на стоките да бъдат извършвани в рамките на едногодишен срок, при възможност цената да не се заплаща веднага при доставката, направеният от съда извод за несъстоятелност на тезата на митническия орган, че намаления, които се представят след датата на остойностяване, не се вземат под внимание, при положение, че не са били предвидени предварително, е правилен. Представените с възражението сертификати за инспекция, удостоверяващи процентно отношение на дефектни стоки, предмет на процесния ЕАД след проверки на внесената стока в период, непосредствено след декларирането, преценени в съвкупност с цитираното рамково споразумение и кредитно известие, обосновават тезата на жалбоподателя, че осчетоводените от него дебитно и кредитно известия едновременно следва да се имат предвид при определянето на митническата облагаема стойност. Във връзка с това е неоснователно касационното възражение, че проверките на стоките, удостоверени в сертификатите, са правени много след декларирането им. Приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза също установяват, че при едновременното съобразяване на дебитното и кредитното известия няма основание за увеличаване на митническата облагаема стойност. Доказването на митническа облагаема стойност, различна от декларираната, е в тежест на митническите органи. Определената митническа облагаема стойност е необосновано определена само въз основа на част от осчетоводените от дружеството счетоводни документи. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за настоящата инстанция в размер на 400.00 лв., съгласно приложена фактура. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо деление,