Решение № 515 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 554/2009 г.

Решение № 515 от 1.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 554/2009 г., II н. о., НК, докладчик Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Д. Т., чрез защитника (адв. Бонев), против решение № 154 от 15.07.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 245/09 г. Жалбоподателят изтъква доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Счита, че по делото не е установено да е нарушавал служебните си задължения. Оплаква се от допуснати съществени процесуални нарушения и претендира за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване по повдигнатото обвинение, а алтернативно - да се отмени изцяло или отчасти решението и делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът настоява да се уважи жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 154 от 15.07.2009 г. по в. н. о. х. д. № 245/09 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 50 от 15.05.2009 г. по н. о. х. д № 226/09 г. на Старозагорския окръжен съд, с която подсъдимият К. Д. Т. е признат за виновен в това, от м. март 2008 г. до 16.04.2008 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - младши митнически специалист към Агенция Митници, Р. митническа дирекция гр. П., митническо бюро - гр. С. да е поискал и да е приел от Г. П. Т. - сумата от 30 лева, от Ж. Х. Т. - сумата от 60 лева, от К. В. П. - сумата от 50 лева, или общо сумата от 140 лева, която не му се следва, загдето е нарушил службата си, поради което и на основание чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и на наказание - глоба в размер на хиляда лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК за срок от две години. На основание чл. 307а НК подсъдимият е осъден да заплати равностойността на предмета на престъплението. В негова тежест са възложени разноските по делото и е зачетено времето, през което е бил задържан и с марка за неотклонение "домашен арест". Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на фактическите положения, приети по делото за установени, материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение. Според жалбоподателя съдът е проявил едностранчив подбор на обвинителните доказателства, не е положил усилия да събере документи и да назначи експертиза за действителната стойност на всяка отделна пратка. Незаконосъобразно е приобщил показанията на свидетели, в чиито разпити той не е имал възможност да участва лично и със своя защитник, респективно, след като тези разпити са били опорочени съдът е могъл да ги прочете в съдебно заседание единствено след изричното съгласие на подсъдимия. Успоредно твърди, че мотивите страдат от сериозни непълноти, тъй като не е конкретизирано кои фактически обстоятелства въз основа на кои доказателства са били приети за установени. Процесуалните аргументи на жалбоподателя са неприемливи. Правото на защита на подсъдимия не е понесло чувствително ограничение, като са използвани показанията на свидетели (св. Петков и св. Т) от досъдебното производство, дадени пред съдия, които надлежно са били прочетени и приобщени към доказателствените материали по реда и условията, предвидени в чл. 281 от НПК. От една страна, по време на проведените разпити подсъдимият Т не е имал процесуално качество на обвиняем, а от друга страна, посочените свидетели са били разпитани устно и непосредствено в открито съдебно заседание с участието на подсъдимия Т лично и чрез упълномощения от него защитник. По този начин, съблюдавайки изискванията на чл. 18 НПК съдът е осигурил процесуалната възможност те да участват в състезателен разпит, респективно ефективно и реално да могат опровергават истинността на фактите и достоверността на свидетелските показания. При хипотезата на чл. 281, ал. 1 НПК съдът по същество не е необходимо да получи съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Жалбоподателят изтъква и довода, че въззивният съд не е положил нужните усилия, за да изясни дали стойността на всяка от пратките е надхвърляла сумата, позволяваща безмитен внос на стоките, а по този начин е пропуснал да установи съществени фактически положения, включени в предмета на доказване - нарушавал ли е подсъдимият вменените му задълженията по служба, свързани с процедурите по митническото облагане. От фактическа страна съдът е счел за доказано, стъпвайки на показанията на свидетелите, че във всеки от инкриминираните случаи собствената стойност на стоките, съдържащи се в получената пратка, безусловно е надвишавала сумата от четиридесет и пет евро. При това положение, неоснователен е упрекът на жалбоподателя за липсата на приложени по делото писмени доказателства (фактури, товарителници), щом обективната истина е била изяснена чрез други процесуално допустими източници на доказателства, които въззивният съд е анализирал и суверенно е преценил за достоверни. Изчисляване равностойността на сума от щатски долари в евро не изисква специални знания, за да е било необходимо съдът да прибегне до помощта на експертизи. По делото не е проявен и едностранчив подход към доказателствата - не е игнорирано нито едно свидетелско показание, предоставящо релевантна информация с доказателствено значение относно фактическите аспекти на деянията, предмет на повдигнатото обвинение. По същество въззивният съд е приел за установено, че подсъдимият Т в качеството си на митнически служител (длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК ) съзнателно е освобождавал от митническо облагане съответните международни пратки в нарушение на задълженията си по служба. Тези негови задължения са изисквали в съответствие с условията по Регламент № 918/83 г. на ЕИО (материя, регулирана и в ППЗМ) да се допусне освобождаване на пратка от вносни митни сборове само ако стойността общо на стоките, съдържащи се в пратката не надвишава нормативно определената необлагаемата сума в евро (равностойността в друга валута). Затова, отчитайки фактическите положения в рамките на инкриминираните с обвинителния акт и установени по делото въз основа на надлежно събраните и проверени доказателства, Пловдивският апелативен съд законосъобразно е извел всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е споделил отчетените от първоинстанционния съд единствено смекчаващи отговорността обстоятелства. Семейното положение и данните за здравословното състояние, които изтъква жалбоподателят, не могат да накърнят нивото на справедливост, постигнато с наложеното минимално по размер наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за подходящия изпитателен срок от три години и с отмерените наказания - глоба и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, кумулативно предвидени за извършеното от подсъдимия престъпление. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК