Решение № 14895 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2014 г.

Решение № 14895 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1 от 10.07.2014 г., постановено по адм. д. № 779/04 г., Пловдивският окръжен съд, Административно отделение, е отхвърлил молбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" -гр. Пловдив за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 5.03.2010 г., издаден от ПОС, V състав, на основание решение № 51/23.06.2009 г., постановено по адм. д. № 779/04 г., частично потвърдено с Решение № 1967/15.02.2010 г. на ВАС, по адм. д. № 10969/2009 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на решаващия съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Ответникът по касационната жалба - Катя Иванова Парпулова- не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна. С решението си съд е отхвърлил молбата на зам. директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" -гр. Варна за издаване на дубликат на изпълнителен лист на основание решение № 156/6.07.2007 г., постановено по адм. д. № 424/07 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 409 от ГПК поставя условие за издаване на дубликат на изпълнителен лист изгубването или унищожаването на изпълнителния лист. Посочено е, че в тежест на молителят е да представи доказателства в тази насока, като за уважаване на молбата не е достатъчно само твърдението, че изпълнителният лист липсва. Изложени са мотиви, че представените от молителя доказателства в тази насока не са достатъчни и не установяват по безспорен и категоричен начин факта на изгубване на издадения оригинал, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. От данните по делото е видно, че с решение № 51 от 23.06.2009 г. по адм. д. № 779/04 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено в обжалваната отхвърлителна част с Решение № 1967 от 15.02.2010 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 10969/2009 г., ПОС е отменил частично ДРА № 824/15.03.2003 г., издаден на Катя Парпулова, като в останалата част го е потвърдил, като е присъдил разноски в полза на дирекция "ОУИ"- Пловдив (понастоящем Дирекция "ОДОП"- Пловдив) следващо се юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 561.40 лв. По така постановеното решение въз основа на молба от 26.02.10 г. е издаден изпълнителен лист на Дирекцията от 5.03.2010 г., съгласно направеното отбелязване на молбата, извършено от секретаря на състава, а и от отбелязването върху самото решение. Изпълнителният лист е получен от пълномощника на дирекцията юрк. Мирчева, като за самото получаване също е направено отбелязване върху молбата от 26.02.10 г. С писмо изх. № 12-01-182/04/17.03.2010 г. на основание т. 3.6 от Процедура 0-5 на НАП, утвърдена със заповед № 06/03.01.2006 г. на Изп. директор на НАП ИЛ е изпратен на ТД на НАП- Пловдив за предприемане на действия за събиране на сумата по него. С писмо изх. № 24-01-1217#6/27.03.2014 г., на Директора на ТД на НАП- Пловдив, Дирекция "ОДОП"- Пловдив е уведомена, че ИЛ е изгубен, поради което е и подадена молба на основание чл. 409, ал. 1 ГПК до ПОС, издал оригинала на ИЛ, да бъде издаден дубликат на ИЛ. Изложените факти са правилно установени от окръжния съд, който е оставил молбата без уважение, приемайки, че не е доказан факта на действителното изгубване на ИЛ. Този извод на решаващия състав на ПОС е необоснован и незаконосъобразен. Производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е регламентирано в чл. 409 от ГПК. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. В случая спорът се свежда до това дали е налице първото кумулативно условие - дали издаденият първоначален изпълнителен лист е загубен. В подкрепа на твърденията си молителят е представил писмо от 27.03.14 г. на Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което се уведомява Дирекция "ОДОП"- Пловдив, че поради ненамирането в ТД на НАП- Пловдив на оригинал на изпълнителен лист от 5.03.10 г. по адм. д. № 779/04 г. на ПОС и адм. д. № 10 969/09 г. на ВАС, издаден срещу Катя Иванова Парпулова, поради което следва да се предприемат действия за издаване на дубликат по реда на чл. 409 ГПК, като са приложени и разпечатки от регистър СИД и от "Архимед". Представено е копие от същия изпълнителен лист с отбелязани входящ номер 12-01-182/04/17.03.10 г. Въз основа на горните доказателства окръжният съд е приел, че същите не са достатъчни за да бъде прието, че издаденият изпълнителен лист е изгубен. Този негов извод не се споделя от настоящата инстанция. Изгубването на изпълнителния лист е отрицателен факт, т. е. той няма свое самостоятелно битие и за неговото настъпване се съди от други факти и обстоятелства. Молителят по чл. 409 ГПК черпи права от твърдението, че ИЛ е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно- то съдържа както признание, че ИЛ е получен от него, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата си по него в предвидените процесуални срокове. доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение у съда за проявлението на отрицателния. В конкретния случай това са писмените доказателства, материализиращи твърденията на служителите, които са имали задължението да извършат съответните процедури по привеждането на изпълнителния лист в действие. От приложеното към молбата за издаване на дубликат на ИЛ писмо № 24-01-1217#6/27.03.2014 г., на Директора на ТД на НАП- Пловдив, и приложенията към него безспорно се установява, че към датата на същото оригиналът на ИЛ не може да бъде намерен, а също така и че сумите по него не са събрани. Въз основа на това, че във връзка с ИЛ, издаден на 5.03.10 г. от ПОС, не е образувано изп. дело и не са предприемани действия за принудително събиране на сумата по него, което е достатъчно основание да се приеме, че същият е изгубен. В реда на гореизложеното следва да се посочи, че от страна на ответницата не са представени никакви доказателства за погасяване на дълга по изпълнителния лист, което съгласно чл. 409, ал. 3 ГПК е единственото препятствие да се издаде дубликат на изгубения ИЛ. Представените писмени доказателства от страна на Катя Парпулова за отписване на задължението по РА поради давност са неотносими към предмета на настоящото производство, по което трябва да се докаже от длъжника по изпълнителния лист, че вече не е длъжник по него, тъй като се е издължил. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че са изпълнени условията на чл. 409 от ГПК за издаване на дубликат на изгубения ИЛ, тъй като е доказано както изгубването на оригинала, така и дължимостта на сумата по него от страна на длъжника. Като е приел друго и е отхвърлил молбата на Дирекция "ОДОП"- Пловдив по чл. 409 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за издаване на дубликат от изпълнителен лист, Пловдивският окръжен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което молбата бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,