Решение № 13643 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Ч. против решение 6957 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело 8678/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В приложено становище по същество се развива оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съдебния състав на първостепенния съд, във връзка с нарушаване принципа на служебно начало, вменен като нормативно задължение на съда. Необосновано съдът е заличил допусната от него тройна съдебно икономическа експертиза и не е назначил искана от касационната жалбоподателка допълнителна/повторна такава. Нарушавайки принципа на служебно начало, решаващият съд е нарушил и принципа на истинност важим за административния процес. На основание тези порочни действия на съда е направено искане за касиране на оспорваното решение на АССГ и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав и при условие на евентуалност да се постанови решение по същество от настоящия съдебен състав. Ответник по касационната жалба директор на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител в приложено по делото становище по същество оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице сочените от касатора касационни основания. Наведените от него твърдения и доводи в касационната жалба не намират подкрепа от данните по делото и административната преписка. Съдебното решение е ясно и точно мотивирано като са обсъдени всички относими за спора факти. Приложен е точно материалният закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 6957/15.11.2023 г., първостепенният съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу Решение 2153-21-274/09.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/06.07.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Присъдил е разноски. За да постанови съдебното решение, административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в рамките на тяхната компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. На касационната жалбоподателка е отпусната ЛПОСВ с разпореждане от 30.11.2018 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ София-град. Пенсията е преизчислявана по реда на чл. 102 КСО с последващи разпореждания като е бил включен и допълнително придобит осигурителен стаж. На 31.03.2021 г. е подадено заявление за преизчисление на отпуснатата пенсия, считано от придобития след пенсионирането й осигурителен стаж и доход за периода след нейното последно преизчисление до 31.03.2021 г. По делото е установено, че с разпореждане [номер] от 06.07.2021 г. на длъжностно лице по ПО личната пенсия за ОСВ на жалбоподателката е преизчислена, считано от 01.04.2021 г. на основание чл. 102. ал. 1, т. 2, ал. 3-5 от КСО, въз основа на наличните данни по чл. 5. ал. 4 от КСО в регистъра на осигурените лица (РОЛ) за допълнително придобития осигурителен етаж и осигурителен доход, в периода след отпускането на пенсията, съответно след нейното последно преизчисляване. Срещу това разпореждане е подадена жалба до ответника по касационната жалба, че е неясно по отношение преизчислението на личната й пенсия за ОСВ по подадено от нея заявление на 31.03.2021 г. Искането й било за преизчисляване на база допълнително придобит стаж за периода от 01.04.2020 г. - 31.03.2021 г., не за ежегодно преизчисляване. С оспорваното пред административния съд решение, директор на ТП на НОИ София-град извършил проверка за наличния и установен осигурителен стаж по административната преписка и проверявайки изчисляването на пенсията по методиката за нейното определяне не е установил грешки или несъответствия е оставил жалбата срещу разпореждането от 06.07.2021 г. на длъжностно лице по ПО без разглеждане. В жалбата пред първоинстанционния съд жалбоподателката твърди, че размерът на отпуснатата ЛПОСВ е определен неправилно, но не конкретизира в какво се състои неправилността. Посочва, че осигурителният стаж е изчислен неправилно без да влиза в ясна конкретика, за това кои са спорните периоди. Подадена е молба с разбивки на трудов стаж полаган в търговско дружество, за който претендира да бъде зачетен при преизчисляване на пенсията с добавяне на 12 дни. Доколко това е имало значение, административният съд е изложил правилни и споделени от настоящия съдебен състав мотиви. Жалбоподателката, чрез пълномощник е направила искане за допускане и назначаване на ССчЕ по задачи определени от тях. Съдът е уважил това доказателствено искане. При поддържани от жалбоподателката пороци на оспорените административни актове, законосъобразно административният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши цялостна проверка на отпуснатата ЛПОСВ. Вещото лице е дало заключение съобразно поставените от оспорващата и пълномощника й задачи, като съдът го е приел. При изслушване на ССчЕ, заключението е оспорено от жалбоподателката, чрез пълномощника й. Направени са искания за разширяване на ССчЕ в тройна, като първоинстанционният съд е уважил искането. Съдът е преценил, отчитайки доказателствената сила на влезли в сила административни и съдебни актове, че по делото има достатъчно данни, които безпротиворечиво установяват общия трудов/осигурителен стаж на жалбоподателката. Предвид отсъствието на доказателства, даващи основание да се приеме, ч има незачетен трудов/осигурителен стаж след отпускането на ЛПОСВ, с определение 6304 от 24.07.2023 г. административният съдия е заличил допуснатата тройна ССчЕ, като е дал и допълнителни указания за възможност за ангажиране на допълнителни доказателствени искания, касателно спорния предмет. Административният съд е съобразил, че липсват несъответствия между доказателствата по делото и установените факти, досежно наличния осигурителен стаж на лицето. Обосновано е отказал да обсъди доводите на оспорващата за незачетен осигурителен стаж, като се позовал на влезли в сила административни актове и зачитането на осигурителен стаж за сочения период, от който размерът на пенсията на Ч. не се променя. В този смисъл е и заключението на изслушаната ССчЕ, която съдът е кредитирал. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за неналични наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Актовете на пенсионните органи не страдат от порока липса на мотиви, а фактите във връзка с осигурителните права на жалбоподателката са вярно изяснени. Не са налице твърдените нарушения по чл. 9 от АПК. В рамките на процесуалните си права и задължения и от анализа на относимите доказателства съдът е изяснил релевантните за спора факти и е направил верни изводи. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. То има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (чл. 102 и чл. 70 от КСО, и чл. 21, ал. 2 от НПОС). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първостепенния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът не е ограничил правото на участие на страната, напротив оказал е съдействие във връзка с дадената възможност за прецизиране на процесуалните й действия, както и при ангажирането на доказателства. Видно от протоколите от проведените в първоинстанционпото производство съдебни заседания, твърденията в жалбата за неоказване от съда на съдействие на страните при упражняване на процесуалните им права и неизпълнение на задълженията, произтичащи от принципа на служебното начало, са необосновани. Следва да се посочи, че в производството пред първостепенния съд оспорващата е била представлявана от избран от нея пълномощник адвокат, който съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗАдв. е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. В контекста на оплакванията на касационната жалбоподателка за процесуални нарушения от страна на административния съд, поради неспазване на принципа на служебното начало, упълномощения от нея процесуален представител е проявил активно поведение по осъществяване на правно съдействие, а както се посочи, съдът е проявил необоснована процесуална активност да дава указания на жалбоподателката, противно на задължението му да направи дължимата по закон преценка за редовност на сезиращата го жалба. Съдът не е допуснал нарушение на вменените му служебни задължения по чл. 9, ал. 3 от АПК При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят в размер на 100 лева, платими от касационната жалбоподателка, в условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение