Решение № 1000 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2008 г.

Решение № 1000 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Г. срещу въззивно решение № 419 от 19.11.2007 год. на Софийски градски съд, IV"в" отделение по гр. дело № 2473/2007 год., потвърждаващо решение от 8.03.2007 год. по гр. дело № 7865/1997 год. на Софийски Районен съд, 61 състав, в частта, с която е допусната на основание чл. 34, ал. 1 ЗС делба между С. С. С. и Т. Н. Г. при квоти от 2/5 ид. ч. за С. и 3/5 ид. ч. за Г. на следните движими вещи, намиращи се в държане на Г. комплект спалня, състоящ се от двойно легло, четирикрилен гардероб с настройка, две нощни шкафчета, тоалетка с огледало и табуретка; полюлей с три осветителни тела; перде в синьо; автоматична пералня "П"; хладилник "М"; руски хладилник "П"; голяма кръгла черна разтегателна маса; четири тръбни стола с тапицерия; син мокетен килим с шарки с размери 2,50 х 3 метра; цветен телевизор "Е"; кафяв персийски килим с размери 3,50 х 4 метра; черен персийски килим с размери 2,50 х 3,50 метра; кристален полюлей с шест осветителни тела; два броя персийски пътеки в кафяво; прахосмукачка "У"; електрическа тенджера; немски чайник; комплект тенджери - 5 броя; комплект тигани - 4 броя; кухненски шкаф с мивка; два броя стенни кухненски шкафове. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че въззивния съд не е направил съвкупна и правилна преценка на доказателствата по делото, поради което и изводът му, че движимите вещи са придобити по време на брака и съществуват към момента на делбата е неправилен. Неправилен е и изводът, че вещите се намират в негово държане, тъй като той ползва семейното жилище след развода. Моли решението да бъде отменено, а искът за делба отхвърлен. Претендира разноски. Ответникът в производството - С. С. не е депозирала писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение на 5.06.1997 год. Отчел е обстоятелството, че преди настоящето делбено производство, по инициатива на касатора е постановено решение по чл. 28 СК, с което е прието, че процесните делбени вещи са притежавани в режим на СИО, а делът на касатора в съсобствеността след прекратяване на брака е определен на 3/5 ид. ч. срещу 2/5 ид. ч. на бившата му съпруга. И тъй като е налице пълно обективно и субективно тъждество между спорът в развилото се производство по чл. 28 СК и настоящето делбено производство, относно наличието на съсобственост и правата на съсобствениците, съдът е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо по тях и в настоящето производство те не могат да бъдат пререшавани. И тъй като касаторът е останал да ползва семейното жилище след развода, а е налице и признание от негова страна в първоинстанционното производство относно съществуването и държането на вещите е прието, че делбените вещи съществуват и се намират в негово държане. Оттеглянето на признанието с въззивната жалба не е зачетено от съда, тъй като то е направено едва след постановяване на неблагоприятно за касатора решение въз основа на собствените му изявления. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Касационната инстанция при служебната проверка не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, които са били поддържани и във въззивната жалба, на които съдът е отговорил мотивирано. Правилно е приложен и материалният закон. Производството е за делба на движими вещи във фазата по допускането. За да достигне до извода, че вещите са придобити по време на брака между страните в резултат на съвместен принос, въззивният съд е извършил цялостна задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност /чл. 188 ГПК/, вкл. и влязлото в сила решение от 2.03.2006 г. с правно основание чл. 28 СК и на основата на така установените правнозначими факти правилно е приел, че предпоставките за допускането им до делба са налице. До делба се допускат само движими вещи, за които по делото е установено, че са съсобствени между съделителите, съществуват към настоящия момент и е установено също така кой от съделителите ги държи, но не и вещи, които някога са били съсобствени и са се намирали в държане на един от съделителите към минал момент., т. е. за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите. Обстоятелството, че движимите вещи, предмет на делбата, са придобити от съделителите по време на техния брак и към момента на прекратяване на брака са се намирали в семейното им жилище, само по себе си не е достатъчно, за да бъде допусната делбата, ако установеният в чл. 19 СК режим на съпружеска имуществена общност не намира приложение и местонахождението им към настоящия момент е неизвестно. В настоящия случай относно наличието на съсобственост и правата на съсобствениците е формирана сила на пресъдено нещо и правилно решаващия съд не ги е пререшил. Освен това местонахождението на вещите към момента на приключване на съдебното дирене следва да бъде установено по категоричен начин, тъй като ако то не бъде установено и не бъде отразено съгласно изискването на чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) в диспозитива на решението по допускане на делбата, във втората фаза на делбеното производство не може да бъде извършено реалното им поделяне посредством предвидените в ГПК способи за това. В настоящия случай е установено по категоричен начин, че движимите вещи се намират в семейното жилище и съществуват към настоящия момент, с оглед направеното признание от касатора в съдебно заседание от 15.02.2007 год. Неоснователно е и твърдението, че съдът е изместил тежестта на доказване. Ищцата С. следва да докаже правнорелевантния факт - съпружеска имуществена общност, от който черпи права. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Разноски на касатора не следва да се присъждат, с оглед изхода на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение