Решение № 4946 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2017 г.

Решение № 4946 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193, ал. 7 и с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Г. Русева, съдия в Районен съд – гр. Ямбол, срещу мълчалив отказ на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по подадена молба с вх. № ВСС-172/06.01.2017 г. за прилагане на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и повишаването й в длъжност "съдия" в Окръжен съд – Бургас – гражданска колегия. Жалбоподателката, действаща лично и чрез повереника адвокат И. Мадамжиев, аргументира теза, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби в ЗСВ и Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, както и постановен в несъответствие с целта на закона и при липса на мотиви. Моли мълчаливият отказ да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Възвежда и претенция за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Димитрова, поддържа, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК моли тя да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. В условията на евентуалност моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съществените за изхода на спора факти не са спорни между страните по делото. Видно от относимите за решаването му доказателства, Г. Русева е участвала в конкурс за повишаване в длъжност и за преместване, обявен с решение на ВСС по т. 1 от протокол № 20/22.04.2015 г., обн. ДВ, бр. 35/15.05.2015 г., като е кандидатствала за заемане на длъжността "съдия" в Окръжен съд – Бургас – гражданска колегия, и е получила обща оценка от конкурсната комисия "5. 95". Повишените на 04.02.2016 г. от Висшия съдебен съвет кандидати за същата позиция в този конкурс са встъпили в длъжност съответно на 08.03.2016 г. и на 25.03.2016 г., като жалбоподателката не е сред тях. Обсъжданият конкурс, в който Русева се явява класиран, но неповишен кандидат, е започнал преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (нова – ДВ, бр. 62/2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). На 06.01.2017 г. Г. Русева е подала молба до СК на ВСС с искане да бъде назначена на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на свободна длъжност "съдия" в Окръжен съд – Бургас – гражданска колегия, по която молба сезираният орган не се е произнесъл изрично. В своето съдържание мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричния отказ, тъй като по същество не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от искателя съдържание. Поради това мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, след като съобрази всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право. В случая Съдийската колегия на ВСС не се е произнесла по направеното пред нея искане от Г. Русева за назначаване на длъжност по подадената от заинтересованото лице молба, и това бездействие на компетентния съгласно чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ административен орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Предвид гореизложеното жалбата на Русева срещу мълчаливия отказ на СК на ВСС по молбата й от 06.01.2017 г. за назначаването й при условията на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на длъжността "съдия" в гражданската колегия на Бургаския окръжен съд, като подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5. 00". Считано от същата дата, е в сила и разпоредбата на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), според която започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Спорният между страните въпрос е правен и е свързан с приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г.) по конкурси, открити преди влизане в сила на разпоредбата, считано от 09.08.2016 г. При решаването му съдът съобрази, че с решение № 915 от 22.01.2019 г., постановено по административно дело № 8592 от 2017 г., Върховният административен съд, петчленен състав, е отменил разпоредбата на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5/09.02.2017 г. и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. Отменената разпоредба гласи, че разпоредбите на глава трета, раздел ІV се прилагат по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Цитираното решение на ВАС е обнародвано в ДВ, брой 10 от 1 февруари 2019 г., в сила от тази дата, т. е. преди приключване на устните състезания по настоящото дело - 28.02.2019 г. Изхождайки от мотивите на решението на 5–членния състав на ВАС, както и от тълкуването на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, дадено в решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), следва да се приеме, че процедурата по чл. 193, ал. 6 ЗСВ е част от конкурсната процедура, описана с цитираните текстове на ЗСВ. Съобразявайки мотивите на Конституционния съд, както и правилото на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), че започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт задължително подлежат на довършване при досегашните условия и ред, съдът намира, че новата ал. 6 на чл. 193 от ЗСВ ще се прилага само за откритите конкурси след 09.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. С посочения параграф се преустановява всяко съмнение относно действието във времето на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, защото волята на законодателя е това правило да не ретроагира чрез разпростиране на действието му и спрямо участниците в конкурсни процедури по ЗСВ, започнали преди 09.08.2016 г. Т. е., в случая липсва материалноправно притезание по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ за Г. Русева. В същият дух е и решение № 3841 от 15.03.2019 г., постановено по административно дело № 9/2018 г. от тричленен съдебен състав от шесто отделение на Върховния административен съд по идентичен казус. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на Висшия съдебен съвет е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. При позитивния за ответника краен резултат основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния му представител искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт Р. Димитрова защита пред съда. Поради това и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ВСС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от жалбоподателката), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение