Решение № 9963 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 874/2011 г.

Решение № 9963 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 874/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна против решение № 2362 от 15.11.2010 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 3120/2010 г. С обжалваното решение по жалба на ЕТ "Дъга-Георгиеви-Георги Георгиев" е отменен РА № 900684/14.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис Добрич в частта, потвърдена с решение № 416/11.08.2010 г. на дирекция "ОУИ"-Варна относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 0...212/26.09.08 г., издадена от "Агрокомерс-М.Господинов", като вместо това на жалбоподателя е признато правото на данъчен кредит по тази фактура. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 506,35 лева. В касационната жалба се пъддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - ЕТ "Дъга-Георгиеви-Георги Георгиев" оспорав жалбата по съображения подробно изложени в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез своя представител изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С РА, предмет на обжалване пред административния съд, на ревизирания субект е отказано да се признае правото на данъчен кредит по спорната фактура, тъй като е установено, че към момента на издаването й, не е налице данъчно събитие. Констатирано е, че фактурата касае доставка на препарати ( с различни наименования), които са предадени на ревизиарния субект през месец март и април същата година, както и че заплащането им е станало през м. 10.2008 г. Направен е извод, че правото на данъчен кредит за тази доставка е упражнено след срока по чл. 72 от ЗДДС. Административният съд е преценил РА като незаконосъобразн в оспорената му част по следните съображения. Съдът е приел, че жалбоподателят обективно, поради липса на издадена фактура от доставчика, не е могъл да упражни правото си на данъчен кредит за доставката, удостоверана с тази фактура в срока за това по чл. 72 от ЗДДС. Преценено е, че в конкретния случай отказът на данъчен кредит е обусловен от недобросъвестното поведение на доставчика срещу което не е налице законоустановен механизъм за защита за получателя. От друга страна е посочено, че с отказа на данъчен кредит по фактурата се стига до неправомерно двойно облагане с ДДС на едно и също данъчно събитие. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като обосновано и правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон, преценявайки, че правото на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано на жалбоподателя. От доказателствата по делото е установено, че сделката е реална, фактурата е издадена от доставчика не в предвидения срок за това, а значително по късно. Жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит в предвидения от закона срок, считано от датата на издване на фактурата, т. е, налице е добросъвестно поведение от страна на получателя по фактурата, което не следва да бъде санкционирано с отказа на данъчен кредит във връзка с нея. Основателно е съображението на първоинстанционния съд, че с отказа на данъчен кредит по въпросната фактура практически ще се стигне до повторно облагане с ДДС за едно и също данъчно събитие, което противоречи на целта на закона. Налице е реална доставка по фактурата, добросъвестно поведение на получателя по нея, което не е целяло увреда на фиска, а е обусловено от закъснението на доставчика за издаването на фактурата, срещу което закъснение получателят не е разполагал със средства за противодействие. Жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит, тогава когато обективно, той е могъл да напарви това. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд