Решение № 15678 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2019 г.

Решение № 15678 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Разград /ОД на ДФ3/, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. Абилов. Жалбата е срещу решение № 120 от 20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 75/2018 г. от Административен съд – Разград. С него е отменена като незаконосъобразна заповед № 03-170-РД/18 от 19.02.2018 г., с която директорът на ОД на ДФЗ-Разград е отказал финансирането на заявление за подпомагане с ИД № 17/06/3/0.0.1070, подадено от А. Александров от [населено място], и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - А. Александров от [населено място], [община], [област], в писмен отговор, представен от процесуалния му представител адвокат К. Костова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди атакуваното съдебно решение. Претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Разградския административен съд е било образувано по жалба на А. Александров против заповед № 03-170-РД/18 от 19.02.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-Разград, с която на жалбоподателя е отказано финансиране по негово заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" с ИД № 17/06/3/0.0.1070. С обжалваното решение № 120 от 20.12.2018 г. по адм. дело № 75/2018 г. Разградският административен съд е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид делегираните в съответствие с чл. 20а, ал. 3 и 4 от ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ с негова заповед № 03-РД/2211/14.07.2016 г. на директорите на ОД на ДФЗ правомощия за вземане на решения и издаване на заповеди за одобрение или отказ от финансиране на заявления за подпомагане, подадени по подмярка 6. 3. Заповедта била издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържала както фактическите, така и правните основания, послужили като мотиви за издаването й. Спазена била предвидената в Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 10/, специална процедура. Заповедта обаче била постановена в несъответствие с материалния закон. Като единствен спорен между страните въпрос съдът е определил въпроса дали Александров отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10, а именно дали е получил от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. За незаконосъобразен съдът е приел извода на административния орган, че кандидатът не е придобил приходи/доходи от земеделска дейност за предходната година. Същият бил в противоречие със събраните по делото доказателства. От представените доказателства съдът е установил, че кандидатът има учредено право на ползване върху имота, върху който е разположен пчелин със 122 броя пчелни семейства. Собствеността върху пчелина била прехвърлена на жалбоподателя през м. октомври 2015 г., която промяна била вписана веднага, за което било издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3767/29.10.2015 г. През същата година жалбоподателят се регистрирал като земеделски производител. Представени били доказателства, че Александров е декларирал по реда на ЗДДФЛ реализиран през 2015 г. приход от продажба на пчелен мед в размер на 1300 лв. Доходът бил деклариран като доход от дейност като регистриран земеделски производител за производство на непреработени продукти от селско стопанство (код 301). От представените договор за продажба на пчелен мед и приемо-предавателен протокол съдът е установил, че на 01.12.2015 г. жалбоподателят е продал 190 кг пчелен мед, за което е получил плащане в размер на 1300 лв. Обжалваното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е извел обоснован правен извод за незаконосъобразност на заповед № 03-170-РД/18 от 19.02.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-Разград. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 за подпомагане могат да кандидатстват лица, които към датата на подаване на заявлението са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, а съгласно чл. 5, ал. 12 от наредбата условието по ал. 2, т. 2 се доказва с представянето на: справка-декларация за приходи от земеделски дейности по образец съгласно приложение № 2; заверено копие от ТД на НАП на ГДД за предходната календарна година от годината на подаване на заявлението за подпомагане; документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване; за приходи, сформирани от продажба на земеделски продукти от животновъдство, се изисква удостоверение за регистрация на животновъден обект; приходни/разходни документи, в случай, че са издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година на годината на кандидатстване. От данните по делото се установява, че А. Александров е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 на 28.07.2016 г. Към заявлението са приложени: справка-декларация за дела на приходите от продажби от земеделска дейност (Приложение № 2 към чл. 5, ал. 12, т. 1 от Наредба № 10) за реализирани през 2015 г. доходи; годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г.; договор за покупко-продажба на пчелен мед от 01.12.2015 г.; удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3767/29.10.2015 г.; нотариални актове, удостоверяващи право на собственост на Александров върху 31, 222 дка земеделска земя. При това, правилно първоинстанционният съд е приел, че всички изискуеми от цитираната разпоредба документи са били представени от кандидата за подпомагане, като всички те се отнасят за предходната календарна година (2015 г.) спрямо годината на подаване на заявлението за подпомагане (2016 г.). Процесната заповед е издадена на основание чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. Като фактическо основание на заповедта е посочено, че при извършените административни проверки е установено, че кандидатът А. Александров не отговаря на изискванията за допустимост на чл. 5, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10. Това несъответствие се изразявало в обстоятелството, че кандидатът декларирал доход в размер на 1300 лв. от предходната на заявлението 2015 г. от продажбата на 190 кг. акациев пчелен мед, получен от животновъден обект № 7280-1132, който от 23.02.2010 г. бил регистриран на името на бащата на кандидата, а на името на кандидата от 29.10.2015 г. С това, според органа не било изпълнено условието на чл. 5, ал. 12, т. 4 удостоверението за регистрацията на животновъдния обект да е за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване, тъй като кандидатът не е имал регистриран животновъден обект – пчелин по смисъла на чл. 137 от ЗВМД през периода от м. март до м. октомври 2015 г., когато е цъфтежът на медоносната растителност в страната и се добива стоков пчелен мед. Тази констатация на административния орган, заложена като основание за постановения отказ за подпомагане, категорично се опровергава от заключението по експертизата, изготвена и приета по делото пред първоинстанционния съд. Според вещото лице, въпреки че към момента на придобиване на пчелина цъфтежът на бялата акация е преминал, съобразно качествените характеристики на акациевия мед е било напълно възможно да се центрофугира и добие акациев стоков мед през периода 29. 10-01.12.2015 г. /периодът от регистрацията на животновъдния обект до реализираната продажба на мед/. При тези данни, правилно административният съд е приел за доказано твърдението на Александров, че акациевият мед е бил изваден от него след прехвърлянето на пчелина. Във връзка с това и след като се вземе предвид обстоятелството, че животновъдният обект е бил регистриран на името на А. Александров на 29.10.2015 г., което отговаря на условието удостоверението за регистрация да е за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване, следва да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10. Освен това, видно от договора за покупко-продажба, А. Александров е продал на "Поломие парк" ООД 190 кг акациев пчелен мед за сумата от 1300 лв. Това обстоятелство е вписано в справката-декларация, представляваща Приложение № 2 към чл. 5, ал. 12, т. 1 от Наредба № 10 за реализирани през 2015 г. доходи от продажби от земеделска дейност, а в Приложение № 3 "Доходи от друга стопанска дейност", част І от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., е деклариран доход от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ с код 301 в размер на 1300 лв. При тези данни обосновано първоинстанционният съд е приел, че А. Александров отговаря на изискванията за подпомагане, предвидени в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10, тъй като е доказал, че е получил от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, с което отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Основателна на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който същите са реално платени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,