Решение № 12569 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2010 г.

Решение № 12569 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кочериново срещу решение № 80/16.03.2010 г. по адм. д. № 569/2009 г. на Административен съд гр. Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Веселин Славев Маноилов чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Христо Димитров Кюркчийски не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Веселин Славев Маноилов срещу заповед № 341/5.11.2009 г. на кмета на община Кочериново, с т. 2 на която му е наредено да осигури достъп до УПИ !-673, в кв. 2 на Милчо Димитров Кюркчийски за извършване на разрешените с разрешение за строеж № 33/17.06.2009 строително-монтажни работи за периода 9.11.2009 г. - 7.12.2009 г. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт в оспорената му част. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - на началника на ДНСК. По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено лице да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Това не е съобразено от административния орган, който не е посочил нуждата от достъп през чужд имот, нито пък е посочил характера и обема на строително-монтажните работи, които следва да се извършат чрез осигуряване на достъпа. В този смисъл е и заключението на вещото лице, според което нужда от достъп през имота на Маноилов не е необходим. Предвид изложеното обжалваната заповед е лишена от елементите на фактическия състав на посочената като правно основание норма и е незаконосъобразна. Отменяйки я, съдът правилно е приложил материалния закон. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба Маноилов следва да се присъдят направените и претендирани пред тази инстанция разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,